Депутатът от "БСП-Лява България" Георги Кадиев прави сметката на положителните и отрицателните страни на предложението на ГЕРБ за преливане на средствата от личните партиди в частните пенсионни фондове към държавния Национален осигурителен институт:
Понеже всички се чудим каква е целта на упражнението с прехвърляне на партидите от частните пенсионни фондове към НОИ, излагам моята позиция:
В момента общата сума за пенсии е около 8.1 млрд. лева на година. От тях около 4 млрд. лв идват от събрани осигуровки, но другите 4 млрд. лв идват от държавния бюджет.
Ако сега примерно 1 млрд лв се прехвърлят към НОИ от пенсионните фондове, държавният бюджет ще трябва да добави 3 млрд. лв, а не 4 млрд. лв. Което и е целта на правителството и затова Горанов се цупи, че може да се отложи.
Това е национализация на лични партиди, няма какво да се лъжем. Може да е доброволна, но национализация.
Положителни страни:
1. Ще засили дисциплината в пенсионните фондове, които вече трябва да ни убеждават да си оставим парите там
2. Засилва солидарността
3. Дава глътка въздух на бюджета
Отрицателни страни:
1. Такива радикални промени не се правят в неделя сутрин, без участие на всички заинтересовани страни. Нещата никога не са черно-бели.
2. Няма никаква оценка какво се случва с пенсионните фондове, ако от тях излязат 20, 30, 50 или примерно 70% от парите.
3. Липсва оценка какво се случва с капиталовия пазар.
4. Липсва оценка как това ще се отрази на аукционите на ДЦК, където пенсионните фондове са основен купувач.
5. Остава привкус, че някой иска удар по пенсионните фондове, за да ги принуди да разпродават активи, които пак някой може би ще изкупи на подценени стойности.
В цялата тази какафония мисля, че е правилно решението да се отложи и пре-обмисли от всички страни.
Все пак става въпрос за 8 млрд. лева, които не са нито на Борисов, нито на Горанов, нито на ГЕРБ. А на всички нас.
Значи, пак реших да се включа. В последните 25 години наблюдавам, как държавата БГ проглушава ушите на света /нищо, че на него въобще и не му пука/ за т.нар. "пазар". А всъщност, в 9 от 10 случая,"пазар" означава именно държавата /а не пазара/ да осигури печалбите на някой си. Ами, ако ще се говори за пазар, значи пазар, а не по закон някой си да печели. А каква била доходността, проценти, промили и т.н. - това са подробности, които нищо не означават. Материал за финансовите секции в новинарските ТВ-канали. Ако пенсионните фондове наистина са такива вездесъщи финансови буфери, защо тогава през 2008-ма те също изгърмяха, и трябваше /пак държавата, а не пазара/ да ги спасява? Отговора е прост - по нашенски - ами защото това си е поредната далавера. Хулейки държавата, печелиш именно на гърба на тази държава. Е това ако не си е далавера! При това от най-сладките! Държавата също може да се провали, т.е. да те прецака /еле пък нашата/, но рискът за това е по-нисък. Частният фонд ужким имал такива или онакива гаранции в това или онова. Добре, но частният фонд има също и луксозни офиси, скъпи компюърно-информационни мрежи, скъпо платен топ-мениджмънт, които, за да са факт са необходими и тлъсти отчисления от вноските. А провалите в инвестиционите решения на фонда може да са такива, че вноските да се стопят. Както всъщност и стана през 2008-ма в САЩ, а също и у нас. И тогава, защо да трябва да роним крокодилски сълзи или да се дерем като дървари в гората за частните фондоре. Като че ли някой ни отнема въздуха.