Рано или късно на всеки му се налага да иде на лекар. Пробвали сте самолечение с оня специален чай на баба си, действали сте радикално с ракия от домашната, но нищо не помага.
Продължавате да кашляте като змей. Явно ще трябва антибиотик. Така че - решено, време е да посетите личния си лекар.
1. Чака се много
Работното време на джи-пи-то започва в 8 ч. сутринта, вие обаче предвидливо сте пристигнали в 7, защото сте си направили точната сметка, че ако няма прекалена навалица, в девет вече ще сте на работа.
Eдва намирате място за паркиране, след което тръгвате на бегом към кабинета. А там вече има опашка. Пенсионерът по средата се обръща и ви успокоява: "Момче, бех шести в шест без петнайсет".
Ще стоите и ще чакате, какво да се прави, дошли сте вече. Няма къде да се седне, защото единствената пейка побира четирима души: две баби и две майки с по две деца вече са я окупирали. Не смеете да мръднете, че не се знае дали няма да си изгубите реда.
2. От лекарския кабинет може да си тръгнеш още по-болен
Времето тече бавно. Мине, не мине минута, някой се изкашля с гръмовен хрип. Най-после лекарят пристига на работа. Прегледите обаче не започват веднага: човекът е човек, когато си изпие кафето. Нищо че пред кабинета му го чака цял батальон.
В 7:10 ч. сестрата се подава от вратата и нарежда: „Болното от скарлатина да влезе". Към кабинета се отправя майката с момченцето, което стоеше точно до вас. Пребледнявате, започвате да си припомняте коя шарка карахте във втори клас и се чудите дали няма да лепнете още нещо.
3. Който има връзки, прережда другите
Вече е 10 ч., а вие все още сте на опашката. Пристига майка с бебе и с предварително записан час. Сестрата ги извиква, а вие стискате палци дано хлапето да не хване скарлатина. Хайде, още една майка с бебе. Пропускате я. Вече се отказахте да ходите на работа, а чакащите не намаляват.
След малко идва тийнейджърка, придружена от друга лекарка. „Ванко, ето я моята племенница, нали ще я видиш за минутка". Отвън чакат десетина души, но "е, сега, голяма работа, нали затова са колегите".
После влиза и представител на фармацевтична компания. Сигурно прави специална презентация, защото седи вътре вече трийсет минути. Затова пък с лекаря се разделят видимо доволни. Сигурно има защо.
4. Някои неща са безплатни, но други са платени
Най-накрая към 11 ч. успявате да се вредите. Преди изобщо да попитат от какво се оплаквате, плащате 2,90 лв. на сестрата. Изчаквате да попълнят една камара документи и накрая докторът решава да ви преслуша. Гърдите ви свирят, сигурно е бронхопневмония. Лекарят изписва антибиотик и е готов да ви изпрати с пожелание за бързо оздравяване, но вие молите да се направи рентгенова снимка, за да бъде по-ясна картината.
„Прав си" - казва докторът - „но днес е 24-ти, направленията свършиха още на десети".
Е, как така?
„Ами така - нали видя отвън какво е. Баби, деца - всеки иска направление, а те са ми под брой. Ето тука съм си скътал две-три за най-критични случаи, поне в болницата да ги пратя" - и показва три грижливо опаковани листа с надпис „Пипането забранено". Да не би да се изкуши да ги даде на някой друг.
Ако много настоявате с тази бронхопневмония, може да си направите снимка срещу 20 лева. Съгласявате се и поемате към рентгеновия кабинет.
5. Важното е да сме здрави
Точно така, и пред рентгена има опашка. На едно място плащаш, на друго чакаш. Вече минава пладне. Отиде ви работният ден. Рентгеноложката твърди, че „не е толкова зле работата" с вашите гърди.
Тръгвате си със снимка в ръка, за да се наредите отново пред кабинета на личния лекар. Вече сте си близки с половината чакащи. Пенсионерът от сутринта ви показва снимки на правнучетата. Вие му показвате рентгеновите си бронхи.
Лекарят ви предписва антибиотик, сироп за кашлица, АЦЦ- и два вида имуностимулатори. Неслучайно преди малко влезе онзи тип от фармацевтичната компания.
Цялото удоволствие ви излиза: 50 лева за лекарства, 20 лева за рентгенова снимка и 2,90 за потребителска такса. Общо 72,90 лв. А и половин пропилян работен ден.
Нищо, важното е да сме здрави. И да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ.
Да, здравеопазването в България е просто трагично...Обаче дори и в страни, известни с високото ниво на здравно обслужване, положението е потресаващо. Ше споделя впечатления за Англия (UK), където живея от няколко години. Не можеш просто да отидеш при личния си лекар, без предварителен час. Обикновено те записват за след 7-9 дни. Ако имаш претенции, че е спешно, трябва да обясниш подробно на служителка, която не е медицинско лице и класира информацията по предварително зададени алгоритми. Ако си достатъчно убедителен, може да те приемат още същия ден, но пак ще се наложи да почакаш 2-3 часа пред кабинета. Това е положението, ако имаш късмет да се разболееш в работно време. Ако е наистина спешно, или в извън работно време, посещаваш нещо като поликлиника или направо спешното на някоя болница. Там чакането е наистина епично - от 4 до 12 часа, според натовареността на спешното, плюс множеството гледки, които се разиграват пред тебе. Наистина, никъде не плащаш абсолютно нищо, нито пък е необходимо да имаш осигуровка, стига да имаш осигурителен номер. В същото време, напълно безмислено е да убеждаваш лекаря, че трябва да ти изпише антибиотик или да те прати на рентген. Ако той/тя реши, че нямаш нужда от антибиотик и/или други изследвания, не ги получаваш. Ако на следвашия ден отново дойдеш и минеш през цялото чакане, може и да получиш антибиотик. В аптеката не ти дават антибиотик без рецепта, независимо дали плащаш или не. Ако си баровец и си готов да плащаш, можеш да посетиш частна болница. Там за една простуда ще ти смъкнат не по-малко от 350-400 паунда, като пак ще чакаш 2-4 часа, но в по-луксозна обстановка и ще те питат през 10 минути дали си добре и искаш ли чай или кафе. Въпреки това и тук не можеш да получиш антибиотик или изследване по твое желание, или ако номерът мине ще е по-скоро изключение. Да видим сега финансовата страна. Колко взима един фамилен лекар в България? Мисля, че м/у 2 и 3 хил лв. В UK едно GP изкарва ок 10 хил паунда/мес и работи от 9 до 17 ч. Освен това, лекарите не искат да стават GP-та, заради много оплаквания и разправии. Затова са и доста дефицитен кадър и често може да ти отменят часа в последния момент, защото няма лекар. България е страната на неограничените възможности - с нахалство и пари можеш да постигнеш всичко, включително и доста прилично медицинско обслужване. В подредения западен свят е безплатно, но можеш да си умреш, докато чакаш и не можеш да предредиш никой. Затова, замислете се, преди да хулите здравеопазването в България.
Как четири-пет милиона българи с доходи между 350-600лв. могат да получат "прилично" здравеопазване???!!!
Аз само едно не разбрах в цялата история: защо ще ходи болен на работа? Това явно се възприема като форма на героично себеотрицание. Единствено може да зарадва колегите си с грип и да увеличи с още няколко броя чакащите пред личните лекари.