Знаете, в България е пълно с лелки, работили едно и също нещо 40+ години, които обикновено седят зад гише, на регистратура или не дай си Боже - помагат в някое родилно.
Тъй като през социализма, когато тези жени са се учили на професията, селяндурът е бил над професора, а нещата като цяло - над човека, те си нямат и грам представа как се работи с клиенти в 21 век, какво остава за разбирането, че клиентът винаги бил прав.
Няма такова нещо.
Да си представим един частен медицински център, в който на регистратурата работят жени, съхранили себе си в реалността още от времето социализма.
Човекът, който им дава заплата, навярно не знае какъв таралеж в гащите си е сложил. Те с шефовете се държат повече от превъзходно, а ако са си и набори, на младини със сигурност е имало пощипвания и джиджи-биджи по ъглите на коридорите и по банкети.
Не се къса така с младините.
Та, седи една жена от социализма на регистратурата в този здравен център по цял ден. И ето какво се случва:
Влизате през вратата.
- Добър ден, имам час при доктор Владинов от 16:30ч.
- Сядай!
- Тук ли?
- Не ходи по мокрото, ееееееееййййй, тъкмо измих, мама му стара! Как не се научихте, беее.
- Но, моля ви, аз...
В този момент телефонът звъни, жената от социализма ви игнорира и отговаря.
- Ало.
Кратка пауза. Човекът отсреща задава въпрос. Жената от социализма му отвръща:
- Вижте, госпожА, няма такова нещо. Таксата се плаща отделно от сумата за изследвания. Освен това сте ползвали стерилен спекулум при прегледа, който струва 3.50 лв. Плюс 20, плюс 50... Аааа, това че сте към фонд да го бяхте казали по-рано, аз не мога да гадая всеки тука по каква линия е дошъл, айде, моля ви се...
Разговорът приключва. Жената изсъсква нещо сама под носа си, докато си пили ноктите с метална пила от социализма.
На стената до нея виси календар от миналата година с момиче по гърди, което рекламира вафли. До него са наредени снимки на щастливи бебета, явно израждани в клиниката. До тях е закачена рисунка на медицинска сестра в секси униформа с текст "ще ви оправя"...
Чувствате се на правилното място.
През вратата влиза човек в бяла престилка. Жената от регистратурата:
- Здравейте, доктор Владинов! Ама много ви е хубава дъщеричката! Пу-пу, вчера я видях, красавица! На вас се е метнала! От бонбоните опитахте ли, Верето има рожден ден, вземете си, вземете си....
Лекарят влиза в кабинета си. Жената от социализма, към вас:
- Ела тука.
- Аз ли?
- Не, на стената говоря. Ела да те регистрирам. ЕГН.
- 900719....
Телефонът пак звъни
- Тц тц тц тц тц тц тц тц... Еййййййй...Не спряхте бе, не се спряхте, ейййййй, простоооооо... АЛОООО! Да. Да. Сега ще проверя резултатите и ще ви ги кажа. Кристина Йорданова нали така? 821103.... Момент. Имате гъбична инфекция, госпожа Йорданова. Елате за рецепта в петък.
Стоите, вече сте наясно с единния граждански номер и вагиналната флора на тотално непозната жена. Чудите се дали бихте могли да регистрирате фирма на нейно име, ако поискате. Може би все пак ще са ви нужни и други данни от личната й карта... Или пък не... Както и да е...
Поглеждате към екрана пред длъжностното лице срещу вас и виждате, че данните ви са записани погрешно. Чудите се да се радвате ли от този факт, да се ядосвате ли.
Мацката от рекламата на вафли ви гледа страстно, но и някак съжалително от стената.
Никой друг не е до вас в този момент. Само две млади бременни ромки чакат нещо пред друг кабинет и ядат банички.
Парче извара пада върху мития под. Жената от социализма не забелязва това, още е на телефона. Обръщате се, правите няколко крачки, излизате от вратата и поемате глътка въздух. После си тръгвате. Майната им на всички. Това не е държава.
Поемате към метрото с идеята, че прегледът ви може да почака и нямате нерви за това. Спонтанно обаче разбирате, че картата ви за градски транспорт е изтекла и ще трябва да я заредите за още един месец.
Ей там, на онова гише с опашката.
