Смисълът от наличието на Комисия за защита на конкуренцията е да проверява злоупотребата с господстващо пазарно положение и да предприема мерки. За всички тези години ще ми дадете ли пример КЗК да са разкрили мащабен картел и да са наложили тежки глоби? Не се сещам.
Явно системата не работи. Когато нещо не работи причината може да е в хората, нормативните актове или и в двете. Давам си сметка, че да защитава конкуренциято от злоупотреби с пазарно положение е тежка и понякога опасна работа, но трябва да се свърши.
Трябват хора, които няма да се огънат и да преклонят глава. Много хора са ме предупреждавали, че битката срещу "Белене" е опасна за мен, но съм я водил, защото хората са ме избрали да им защитавам интереса.
Веднага правя уговорката, че подходящите нови членове на КЗК не трябва да са политици. Според мен това трябва да са изявени граждански фигури, които заради личния си авторитет и репутация да защитават пазара и потребителите от монополите.
Например в тази комисия ще бъде важно да има представител на протестиращите с необходимите знания, умения и квалификация. Многократно исках оставката на КЗК, защото не се справяха.
Оказа се, че ГЕРБ запази ядрото от хора, включително председателя, от времето на тройната коалиция. Тоест уж опоненти, а всъщност пазят едни и същи хора. Ако антимонополната комисия не се противопостави на монополите, кой ще свърши тази работа?
Може М.Димитров и въобще СК да са търпими за момента, може и аз да се каня да гласувам за тях, но остава въпроса за нужните коренни реформи в много-много области. Сегашната система не просто облагодетелства, а направо превръща във форма на прикрит феодализъм властта на неясни съдружия на хора от политиката, силовите структури, съдебната власт и други части на старата номенклатура и нейните израстъци. Каквито и хора да влязат в това КЗК, то не може да противостои дори теоретично на цяла една държавна машина настроена финно да защитава интерестие само на "свои хора". Това продължава дълго, обезсърчава цели поколения, превръща в единствено свободен пазар пазара на влияние и всичко останало остава извън фактическия закон. Именно последното е най-страшното в България - фактическият закон няма нищо общо с писания, напротив писаните закони се променят, тълкуват и проилагат основно с цел да отговорят на нуждите на онова, което де факто всички са приели, че е Закон с главна буква у нас. Приели са го и печелившите и губещите, а баланса, който този закон налага е пагубен и за едните и за другите въпреки привидното благополучие на "избраните". В тоя ред намисли готова ли е СК да застане в смъртна опозиция на статуквото или е склонна да шикалкави? На Костов и шепа близки нему съратници може би бихме отпуснали малък кредит за шикалкавене с надеждата, че зад това ще стои и стъпка напред изтръгната с хитрина вместо с директно противопоставяне, но на Мартин Димитров можем ли да дадем и толкова кредит след като дори за Костов това би било просто последна проверка кой от кои е. Надявам се СК разбират за какво иде реч - пълна загуба на доверие в системата. Една малка група от тая коалиция си е създала славата на ловки манипулатори, които биха могли да направят и нещо добро, но и тая слава ще послужи пред шепа хора и всичко, което дава тя е право на последен опит. Е, господим демократ готов ли си да стигнеш до края и вместо полумерки и продължаване по инерция да се застъпиш остро за принципите, които всички изоставиха? Прав е коментиращият преди мен - не може в демократична страна да бъдеш задължаван да плащаш и да бъдеш унищожаван, ако не го правиш. Като добавим, че това става и без договор ситуацията с Топлофикация става меко казано престъпна. Толерирана специално, тая фирма няма дори редовно счетоводство, няма и орган, който да я провери, защото органите са в същата игра. Единственото смилсено обяснение, което ни дават е, че Топлофикация ще фалира, ако ... ако се държи като нормална фирма в страна със свободен пазар. Единственото смислено обяснение, което пък аз намирам за подобен отговор е, че имам управници, които не могат, не желаят и не биха за нищо на света следвали принципите на демокрацията и пазара. Г-н Димитров, да хората ги избират. Избират ги защото са излъгани, че това е то свободата - нещо по-лошо от робството, а го мислят, защото под етикета свобода им е сервирано още по-тежко и по-безпринципно робство. Едно извращение на свободата по-безотговорно дори от оня социализъм, където поне на теория държавата беше длъжна да не оставя никого на пътя. Сега същите хора от същите елити са загърбили и формалната отговорност към ближния си и му обясняват как това е то свободата, но не му и дават шанс да си плати за нея. Можете ли да се борите срещу това? Можете ли да се изправите не просто срещу враг, а срещу самия избирател, който добре е приучен да мрази и да се страхува от точно онова, което е нужно за спасението му? По-лесно е да се понесеш по течението, дори да се слееш с ония, които създават проблема, но колко може да продължи подобен невъзможен баланс?