Добре е, че семейството, което извърши дръзкия грабеж в центъра на София, е оставило навсякъде пръстови отпечатъци, че са изтървали мобилен телефон и че е открит пистолетът, размахван от мъжа. В противен случай добър адвокат сравнително лесно можеше да оспорва записа от камерата, който потресе цяла България и на който се вижда как мъж и жена блъскат, удрят, заплашват продавачката, за да отвори касата с парите. И със сигурност може да протака евентуално разследване, а после и съдебен процес с години.
Този проблем със записаните от хората и камерите материали е от години, но законодателят странно защо пази монопола на службите, на техните СРС и на това те да подбират кое да е престъпление и кое не, кое да се наказва и кое не.
Понякога гражданските записи биват признавани, като се вдигне много шум. Но не в съдебен процес, а като причина да се въздаде някаква справедливост все пак.
Младеж пусна във "Фейсбук" преди няколко месеца запис как катаджия взима 20 лв. на столично кръстовище. Бойко Борисов нареди катаджията да бъде уволнен. И го уволниха. Светкавично бе уволнен и служителят, записан от турски тираджия в момент, в който му иска по-голям рушвет на границата.
Друг е въпросът, че ако двамата заведат дело за възстановяването им на работа, сигурно ще ги върнат и никакъв запис няма да има сила в съдебната зала.
Както става ясно, тук въпросът изобщо не е само до обичайните записи от журналистическите диктофони или видеозаписи, от използването на скрити камери. Макар че именно тези случаи са най-показателни за отношението към напълно редовните записи, в които има достатъчно данни за нарушения, престъпления или за морален укор.
Сигурно мнозина си спомнят за т.нар ловешки аудиозапис и за репликата "нахранете журналистите".
Журналистът, който беше направил записа и го беше раздал на колегите си, едва сам отърва затвора. После дойдоха почти едновременните обвинения срещу заловения на Дунав мост с камера в очилата румънски журналист и срещу екипа на Би Би Си, заснел филма "Да купиш игрите".
За това, че са нарушили Наказателния кодекс - чл.339 "а". Именно там е казано, че който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Отгоре на всичко е казано, че специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.
Никъде обаче не е обяснено какво е "специално техническо средство", няма обяснение защо и държането му трябва да се наказва.
Нищо. И в общи линии всеки дознател, следовател, прокурор и съдия може да си чете закона както му падне. Че например диктофонът, фотоапаратът, камерата специално техническо средство ли са. И поне три пъти за последните години те точно така са чели закона.
При това тук става дума за разследвания, за целенасочена работа на журналисти за разкриване на едно или друго неморално поведение. Тези три случая направиха така, че дълго време нито един български журналист не можеше да се чувства спокоен, че евентуалното ползване на скрита камера и скрит микрофон с едничката цел да се покаже истинското лице на даден властник или чиновник или за да се покаже едно или друго престъпление, няма да му коства арест, години разкарване по прокурорски и следователски стаи, а в крайна сметка и затвор.
Всъщност и сега никой не трябва да е спокоен, защото просто не се знае кога МВР, прокуратурата и съдът ще започнат пак да четат въпросния текст отново като дявола евангелието.
Или казано иначе - не само тези записи почти никога не стават доказателства срещу хората, които са уличени в тях, но и могат да се обърнат като бумеранг срещу направилите ги.
Тук думата ни обаче не е единствено за тези записи - а за всички, които се правят от хората, от камерите в и около магазини, банки, ведомства, предприятия, офиси на фирми и т.н.
И досега няма никакво логично обяснение
поради каква точно причина не се записва например в Наказателно-процесуалния кодекс изрично, че съдържанието на подобни записи може да е доказателство в досъдебно производство и в съдебно дело. Както и за установяване на престъпления, на административни наказания.
Обичайно обяснението е, че записите може да бъдат манипулирани, че едва ли не с престъпление се доказва престъпление, че може да има разправа между хората и какви ли не още щуротии. Каква е гаранцията, че например застопорените в НПК СРС, които службите използват, не се манипулират?
Нещо повече. Дори практиката е показвала, че има такива случаи. Защо се смята, че мобилните камери например на КАТ не се манипулират, че на тях законът дава вяра? И в тази посока има съмнителна практика през последните години.
Затова и е абсурдно да не се приемат като доказателство относно съдържанието на записите от камерите на един магазин. Или пък записа от камерата на един мобилен телефон.
Опасността от манипулация на видеозапис е по-малка, отколкото свидетел да излъже. Просто очевидно час по-скоро трябва да се допусне, и то с изрични текстове, че с такива записи може да се доказват и престъпления, и нарушения. При строги гаранции. Първо, сме в технологично развития ХХI век. И второ - останалото само защитава престъпниците и нарушителите.
