Ах, киносалонът! Онова място на магически приключения, в което всички са равни (стига да могат да си позволят билета, ако ли не: "Ходи си го чакай по торентите!").
Място, в което коренно различни хора успяват да се търпят в продължение на два часа и отгоре. Вероятно защото не им се налага да говорят помежду си.
В момента в САЩ, около премиерата на "Жокера", всички са се притеснили да не би отново да се появи онзи тип кинозрител, познат като "Стрелецът". Този, който проваля изживяването на всички останали, като вместо да гледа екрана, се опитва да ги убие.
За щастие, толкова крайни случаи у нас нямаме (какви чудеса правят едни закони за оръжията…), но в киносалоните ни се срещат много други колоритни типажи.
Ето част от тях:
Телефонистът
Класиката в жанра, или как мобилните комуникации оскверниха ходенето на кино. Ще го илюстрираме със скорошна и напълно истинска история от киното не къде да е, а в Карлово. Филмът вече е започнал, но това не спира русокоса жена на средна възраст да вдигне телефона на очевидно невръстното си дете. "На кино съм аз, лягай си ти. Недей да ме чакаш, казах да си лягаш", нарежда тя на висок глас. Детето очевидно не иска да спи, така че разговорът се повтаря три (3!) пъти по време на филма.
При последния има и обрат: "Баща ти прибра ли се вече? Легна ли си? Добре. Лягай и ти", казва жената, с което на целия салон му става ясно, че мъжът до нея НЕ Е нейният съпруг/бащата на детето й. Модерни времена.
Осветителят
Дори без да вдигат, пристрастените към смартфоните си са опасни за вашето зрителско удоволствие. Осветлението в залата отдавна е загасено, пренесли сте се в света от екрана, когато изведнъж главата на човека пред вас светва, все едно е отворил куфарчето от "Криминале". Очевидно е решил, че филмът не му е интересен. Вместо да си тръгне обаче, е забил поглед в Messenger, Viber или снимки на котки. Поне не се е обадил на някого, което те кара да се чудиш дали да му благодариш за съобразителността или да му пернеш един по добре осветената кратуна. Да си плащаш, за да скролваш два часа безцелно из Facebook - безценно!
Хрупащият
Широко разпространено сред много зрители е погрешното разбиране, че поне в първите си 15 минути всички нови филми имат като притурка към саундтрака си хрупащ звук. Не, не е лентата, отдавна вече всичко е дигитално. Виновни за тази заблуда са онези, които ги е страх, че ако затворят уста, докато си дъвчат пуканките или начоса, ще се задушат.
Тук попадат и звучните консуматори на течности, които страстно обхващат с устни сламката и засмукват от студената си напитка тип "много лед с малко кола" с такава сила и ентусиазъм, че ще си каже човек, че са на интервю за работа. Понякога "хрупащият" и "засмукващият" вървят комбо в една опаковка, което улеснява това да им хвърляш лоши погледи.
Хвърлящият лоши погледи
Седнеш на седалката си, а той се обръща към теб и те пронизва обвинително с поглед за това, че си го смутил, докато гледа трейлърите. Преметнеш един крак връз друг, а той отново впива очи в теб, защото си раздвижил въздуха наоколо. Да дишаш не е препоръчително, а кажеш ли нещо, по-добре да имаш завещание. "Хвърлящият лоши погледи" ненавижда всички други типажи, които изброяваме, но е буквално обсебен от тях и сякаш повече му харесва да се опитва да ги засрами с поглед, отколкото да гледа филма.
Разбирачът
Той харесва "Дякон Левски" и иска да знаете това. Ще отиде да гледа "Бързи и яростни 15" само за да обяснява на всеослушание, че иска да си избоде очите и не разбира профаните, които дават пари да гледат нещо подобно. Разбира от всичко - от актьорска игра, режисура, монтаж, даже визуалните ефекти може да ги направи "по-добре", макар софтуерните му познания и художествения му талант да се ограничават до рисунки на пениси в Paint.
Разновидност на този тип е "истинският фен", когото може да срещнете на филми по книги или комикси. Истинският фен държи да пояснява детайли около сюжета както на приятелите си, така и на половината салон, да цвили от кеф на сцените, които са "като в оригинала", да цъка с език и да се пляска по челото в други моменти, за да стане ясно, че кинотворците са стъпили накриво. Поне според неговите критерии.
Разговорливите
След месеци подхвърляния на класическите "Дай да се видим следващата седмица" и "Чуваме се" стари приятели/приятелки най-накрая си чукват среща, за да наваксат с разказите на какъв бряг ги е изхвърлил приливът на живота. Естествено, никой не се интересува от другия, просто иска да си излее мъката и/или по-често да се похвали.
Противно на всякаква логика, за локация на дълго отлаганата среща е избрано киното. Така другите зрители, искат или не, стават свидетели не само на случващото се на екрана, но и на разкази за това колко по-добро е било "морето на Гърция" от двете почивки на българското Черноморие или как новата работа на "Петя от курса" е свързана с пилон.
Шептящите
Те са подвид на горните два типа. В общи линии правят същото - говорят в киното, но го правят шептейки. Тяхната логика е, че така никой няма да ги чуе, но нямат идея колко много грешат. Човешкото ухо е програмирано по безумен начин, така че да ти помага да клюкарстваш, дори да не искаш. Озвучителната система може да гърми навсякъде около теб с виковете на героите, шумовете и музиката от филма, но пак ще се озовеш на правилната честота да чуеш как на реда зад теб, две седалки вляво някой шепти мръсотии на приятелката си. И така стигаме до...
Влюбените
И за това ли дадохте 24 лева за билети и още толкова за пуканки и коли?!? Че за по-малко пари в дома на единия можеше да се наядете обилно, три филма да "изгледате" и вместо само да се мляскате, да свършите това, към което така усилено се стремите. Другото, онова в киното, са си пари на вятъра. Но пак е по-добре двама души да се обичат в киното и ти да си неволен свидетел на мляскащите звуци, които издават, отколкото на близка седалка един човек да обича сам себе си.
Вълците-единаци
Това ни отвежда при онези смелчаци, които ходят сами на кино. За това се искат топки, без значение от пола на човек. Повечето хора са в салоните с познат, приятел, семейството, а някои се движат в цели компании. В това да си сам може да има нещо смущаващо, което да те кара да се чувстваш изолиран и да се взираш постоянно в телефона си. Но ги има тези, на които не им пука. Те или са като машини - влизат, забиват поглед в екрана, излизат; или решават, че няма нищо смущаващо в това да огледат всички други присъстващи над, под и около себе си. Ако такъв/такава се загледа във вас повече от 5 секунди и интересът не е взаимен, в главата ви трябва да завие аларма.
Бабите
Може на вас да не ви се е случвало, но в офиса има няколко свидетелства за друг, рядък тип кинопокемон. Става дума за бабата с лукчето/хапчето/носните кърпички. Жената, която може дори да помни първите прожекции в "Модерен театър" в София, е убедена, че никой няма да чуе как "тихичко" разопакова лукчето си.
В друга ситуация може да започне методично и с характерно припукване да вади хапчетата си от опаковките, защото часът за пиенето им е съвпаднал с прожекцията. Да не забравяме и духането на носа, една впечатляващо шумна дейност, когато си под 7 и над 70. Естествено, за самата баба всяко нейно действие е преминало потайно като операция на разузнаването. За другите не е така.
С тези 10 типа кинозрители не искаме да ви кажем, че между час и половина до три трябва неподвижно да гледате екрана, като през цялото време се тревожите да не вдигнете някакъв шум или да не смутите околните.
Киното понякога е и едно много емоционално, групово изживяване. Като онзи момент от хорърите, в който всички лекичко подскачат в седалките си, или задружния смях при гледането на сполучлива комедия.
Но редом със собственото удоволствие от гледането на филма на голям екран, трябва да помислим и за това на другите. Първата стъпка - като се постараем да не попадаме в някоя от горните категории.
