Гледах вчера едно summary по телевизията на случващото се напоследък в родината. Стана ми много тъжно, насълзиха ми се очите...
Съжалявам, но аз ще съм от тези, които НЯМА да останат тук. Аз съм от онези, които не вярват, че една оставка ще промени начина на живот в България. Защото манталитетът на 90% от живещите в тая страна си остава.
А малкото Ранобудни студенти и всички останали, които протестират, не са достатъчни да променят този закоравял манталитет. Нека всеки ме съди според неговия си аршин, но аз няма да допусна моето дете да расте в подобна обстановка.
Светът е глобален затова, защото мога да си позволя да отида на другия край и да живея по-пълноценно, по-нормално, по-адекватно. И ще го направя най-вече защото синът ми ще е станал пълнолетен, докато тук нещо се промени. Ако въобще нещо някога се промени...
Жал ми е единствено и само за родителите ми и за всички онези родители, на които децата отдавна са избягали в чужбина. Да, точно така - избягали! Бягаме! Не защото вие, които оставате тук, сте по-тъпи или по-умни, вие просто явно сте по-големи оптимисти. Завиждам ви за което.
Но аз залагам на това да бъда практична и да живея като човек другаде, а не като скот, заложник в собствената си държава на едни чужди морални принципи, които не уважавам. Повтарям - не уважавам! И, моля, без реплики, че така не трябва да се разсъждава.
Без пропаганди, че ако всички като мен всъщност си вдигнат задника и отидат на протеста днес или утре ще станем повече и имаме реално по-голям шанс за промяна. Промяната в акъла на онази сган няма да се случи нито днес, нито утре, а междувременно аз съм на 1-о място майка и нямам намерение да попадам умишлено в мелета, нали...
Животът е твърде кратък, за да си губим времето и да възпитаваме децата си в подобно общество. Защото възпитанието не идва само от семейството, а и от улицата, от приятелите, с които се обграждаш, от образованието.
Имам си принципи и вярвам, че имам и представа как трябва да функционира една добре смазана машина на правителството в дадена държава. Но моята настояща държава не ми покрива критериите, сори, машината отдавна скърца жестоко.
Твърде много хейт за моята емоционална душа. И затова ще съм от емигриралите и хич не ми пука дали някой ще ме обвини за жалък беглец. Аз данък обществено мнение не плащам. А цената, която се иска от мен да платя, за да остана тук, ми е твърде висока. Сега разбирам защо всъщност ми се насълзиха очите снощи- защото още съм тук...
Макароне, защо реши, че тя иска нещо да й се даде? Аз го разбрах като- като искам по-добре- отивам някъде, където мисля, че ще го имам, щото тука нямам шанс да го имам! А ти каза, че не осъждаш такъв избор!? И не разбрах какво те дразни в това, че решението е взето с мъка на сърце, защото взеки човек си обича родителите и му е мъчно да ги напуска/оставя надалеч!??... Какви мързели, какви стремежи за "петъчно пиянство" видя, не знам!? По принцип си прав, но според мен проектраш в случая собствени нагласи, вместо това, което се чете тук конкретно...
Аз това си го мисля отдавна, обикновено когато се ядосам. И когато ме налегне жестоко отчаяние, че дори и да подадат тая заветна оставка тези хора, които са на власт в момента, това няма да промени нещата. И няма да ги промени точно заради манталитета на тези 90% (не зная колко са, но са повече отколкото ми се иска). Тези хора ще продължат да се интересуват от само от собственото си оцеляване (физическо), от хляба и наденицата, от ракията и салатата. Те няма да прочетат нито една книга, няма да отидат на театър, няма да започнат да мислят. Няма и да научат децата си на това. Няма да бъдат толерантни, но ще се предреждат на опашката. Няма да помогнат безкористно на никого, но ще надничат със завист в чуждата кесия. Няма да разберат защо не е адекватно бита ни да е устроен по този начин, но ще разнищят с настървение поредната серия от някоя сапунка. Ще живеят в апатия и след тази оставка и след следващата. Ще бъдат бели роби на някой по-хитър от тях за жалки подаяния, но няма да проявят достойнство, а ще псуват злобно вечер пред телевизора. И моето дете ще расте сред техните... Разбирам защо искаш да избягаш. Аз или съм страшна оптимистка или все още не ми е "стиснало" достатъчно. Сигурно е въпрос на време...
Алоооо авторката, потенциална имигрантка ли си или житкаш по глобалниат свят? Само да отбележа, БЪЛГАРИЯ това сме ние това е реално отразява колко си можем. що си мислиш, че си надрастнала някой!!! Колко жалки и глупави можем да бъдем, явно заслужаваме тази съдба да сме все на дънота. хъх
За съжаление май изходите от батака в България са само два - терминал 1 и 2. И то не защото това правителство няма да падне, а защото няма кой да дойде. Управляващата ни многоцветна мафия никога няма да пусне кокала. Ще ни грабят и манипулират до самия край, демек още 10-15 години. След това ни чака държавен разпад. Тъжно, но истина.
"Мина, осъждам бягството от отговорност като начин на живот" Това е ясно, че е осъдително, но от това, което написа излезе, че осъждаш мрънкачите, които чакат на готово. А аз това не го видяхв текста.
"Минке мари, основната мисъл на Макарона според мен е - да не се върви винаги и само по линията на най-малкото съпротивление. Понимаеш? " Кинг, това е разбираемо, обаче отиването в чужбина със сигурност не е "линията на най-малкото съпротивление", знам го от личен опит!! Така, че няма как да свържа двете неща в случая.
ДВАМА МОНАСИ, Тандзан и Екидо, вървели по кална улица в града. Наближили едно хубаво младо момиче, облечено в скъпа коприна, което се бояло да пресече улицата, за да не се изцапа. — Почакай, момиче — казал Тандзан. Вдигнал го на ръце и го пренесъл на другата страна. Двамата монаси не си проговорили до здрачаване. Едва след като се били прибрали в манастира, Екидо не се сдържал: — Монасите не бива да се доближават до момичета — казал той, — особено до хубавици като днешната! Ти защо направи това? — Братко мой — отговорил Тандзан, — аз отдавна оставих онова момиче В града. Но ти все още го носиш.
http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=39&article_id=212&FormArticles_Page=7
Боже Господии.... Та ти си точно толкова дебелокожа, колкото и тия зомбясали дедета, дет разхождаха памперси по Орлов вчера. Всъщност, всеки има право на избор, хващай накъдето си си наумила. От тона ти става ясно, че си от ония, (г)ордите негласуващи, но пък безкрайно несъгласТ ни... Имам само този въпрос: Къде смяташ, че реват за теб и къде е този рай, към който си се запътила? Германия - регистрация като самотна майка на социални? Хаха, лоши новини, пичовете си пренаписват правилата в момента. По почин на северозападните си съседи. Във Франция по- имаш шанс, но ще те спукат от унижение и имплицитно презрение. Скандинавските страни са най-добрия адресат в тази насока, но първо ТРЯБВА да научиш съответния език. Решила си да си търсиш работа? Е, може би ще изкарваш една идея над това, което ще плащаш за да ти гледат детето, независимо au-pair или детска градина. Аааа, да бе, виж как изпускам най-важния момент - Франко, Фриц, Ханс, Джовани, Раул, Дирк, Джон... Ще си му пускаш редовно, ще симулираш каквото трябва - любов, оргазъм, приятелство... Съжалявам, поста ми стана злобен и хейтърски, но живеейки ту в България, ту нейде из чужбината, все повече се убеждавам, че тук живея прекрасно - слънце, красиви жени, сладко Тракийско вино, планини и чудно крайбрежие, истински хора и много, много перспективи. Но да, имаме много да ги ринем тия обори. Вярвам че сме на прав път. А ти опитай. Може пък пластмасовите люде и зеленчуци да са ти по- по вкуса. И бъди готова за много наведени компромиси (а как ми се иска да греша)...
Напълно съм съгласна с тази статия... сега уча и не се самоиздържам, но знам че веднъж завърша ли няма да стоя дълго тук, защото мизерията и глупостта в БГ нямат край... Тук става да живееш само ако си първи братовчед , брат, съпуга еtc. на някой безмозъчен безскрупулен хуманоид с по 6 апартамента... Иначе ако си решил сам да се опиташ да се издържаш със собствени знания и труд , означава да не можеш като бял човек да излезеш през уикенда някъде и всеки ден да гледаш хора с по 40 и повече години трудов стаж да изнемогват по улиците , и нашите баби , дядовци и т.н. да завършват тъжни и изоставени живота си. България определено не предлага шансове за щастлив живот, а само за мизерия, самоубийства, болести и депресии сред хората
Не, бе, Макароне, не се опитам да ти дърпам ушите- просто се очудих ,защо точно тази статия, предизвика такава реакция от теб...
"22 Hakuna Matata " Уфффф, колко сте ми странни тези с подобни коментари!?? Къде видяхте някой заминаващ да ви се "кара"!?? Не е ли това само в собствения ви мозък!?? В статията ясно и просто е описана болката на един млад човек, който смята, че трябва да напусне, за да има по-добър живот! Къде го видяхте това "каране", "очакване на готово", "мрънкате" и т.н.т.!?? Абе, един и същи текст ли четем, или вашите призми много силно пречупват!??
doliy, а бих ли могъл да те запитам, какво учиш? Едно време в СУ влизаха баш най-нефелните през счупения джам на педагогиката, сега знам че е разграден двор отсекъде. Ако специалността ти не носи сигурност (например си една от 80-те политиколози редовно, изключая задочните, дистанционните, фиктивните и т.н. само в СУ), за какво говорим. Вишо заради самото такова? Тогава е логично да познаваш само (и да се ограничаваш със) света на зле (или никак) платените... Бтв, с поглед навън, а реално? Език, идея за чуждия манталитет, готовност да стиснеш зъби, да въртиш педалите час до работното място в дъжда? Доколкото знам, никъде не търсят некой завършил да работи цар! Дано ме опровергаеш!
Избягвам да съдя и тези, които емигрират, и тези, които остават. Емигрирането не е панацея, която непременно ще ти реши проблемите. То просто подменя един комплекс от проблеми с друг, различен – с който емигриращият СЕ НАДЯВА, че ще се справи по-лесно. Или че, дори ако е по-трудно, ще си струва. Това може да се окаже вярно, а може и обратното. Зависи от човека – и от това къде ще се озове. И заминаващите, и оставащите поемат риск, който си преценяват сами. И последствията си носят пак сами. Това е индивидуален въпрос, той не е – и не може да бъде – колективен. Като страничен наблюдател, единственото, което мога да направя (и правя), е да стискам палци рискът и за едните, и за другите да се окаже добре преценен. Защото никой не заслужава да види как животът му се проваля. Седнах да пиша коментара обаче, за да кажа друго: ВСИЧКО ОПИРА ДО СМИСЪЛ Човек има стойност, и се усеща успешен, и е максимално полезен (и на себе си, и на другите) когато вижда смисъл в начина, по който съществува. Без значение дали обитава странджанските баири, софийския ъндърграунд, лондонското сити или дивите пространства на Австралия. Нещо повече: човек е готов и способен да търпи условия, значително по-лоши от това, което е около нас в момента – но само ако е убеден, че има смисъл. България днес е такава разбунена именно защото ОКОНЧАТЕЛНО СЕ ИЗГУБИ СМИСЪЛЪТ – да живееш, да работиш, да печелиш, да преследваш цели, да постигаш нещо, да ГРАДИШ нещо. И още по-зле: изгуби се смисълът дори да вярваш и да се надяваш на нещо. Даже и илюзия няма вече (освен за крайните малоумници). Това не е криза на икономиката, криза на партиите, криза на институциите, на представителността, на държавността, на демокрацията и пр. – това е КРИЗА НА СМИСЪЛА Хората искат смисъл. Някои го търсят навън. Други са се заели с виновниците, които обезсмислиха съществуването им тук. Всеки е прав за себе си. Важното е, че прогресивно намаляват тези, които очакват смисълът да им падне от небето. И така трябва да бъде. Затова бих променил заглавието – на „Животът е твърде кратък, за да го живея без смисъл“. Всичко друго в публикацията си е на място. Просто една от възможните позиции. Без да е единствената. А че авторката явно е насъбрала доста емоции – ами, малцина са тези, които вземат подобни решения хладнокръвно и безпристрастно. Нормално е.
20 peta_wawa | 15.11.201323:43 Не се съмнявам че и аз бих прибягнала до разума си и до шведски философи за да осмисля съществуванието си, ако бях останала в Бг. Виждам че си притягаш естетичните, етичните и религиозните бурми в главата редовно с бормашината, нека силата да е с теб, продължавай да бъдеш все така в равновесие със заобикалящата среда Не за да издребнявам, ама дори и метафорично използвана, техническата терминология от хуманитаристи, не оправдава говоренето на глупости. Олеква мнението. Бормашината не притяга бурми.