"Недей писа само за негативни български неща, пускай и нещо позитивно!" - ей така ми казва оня ден един приятел и после дълго ме критикува, че съм била сваляла българското самочувствие със статуси, текстове и публично изказани мнения.
Бре, викам си, сигурно е прав, защото съвсем не е първи - с такива укори ме замерят, откакто изобщо се занимавам с журналистика.
То тя и журналистиката не е в дитирамбене или араламбене, както пише Радичков, а и си знаем, че добрата новина не е новина, ама все пак, в името на истината, трябва да се признава и доброто, съгласна съм. Да се презастраховам обаче, че не е като да не съм информирала народонаселението за всякакви добри български инициативи и граждани!
Но като отчитам по най-семплия начин интереса към подобни теми - във вид на лайкове, коментари и споделяния на статии и постове - трябва да обявя отговорно, че към добрите новини у нас читателски наплив няма!
В самокритикуването има нещо много разрушително, с това съм съгласна. И понеже съм обиграна и в двете - и в критиките, и в самокритиките - реших да проверя някои от основните "слаби" страни на българския нравствен типаж и да ги съпоставя с това, което познавам като чуждестранен такъв. Да видим пък наистина ли сме толкова зле, колкото... колкото сме.
Патриотарщината
Напоследък ни е трън в очите, най-вече заради своята нискотарифна показност.
Вият се едни нескончаеми хорА по световните природни и градски забележителности, хвърчат носии и шевици, народни гласове огласят кротки европейски и американски пейзажи, полуголи българи със силно национално чувство шляпат Дунавско по плажовете.
Изобщо България напоследък силно се възроди, най-вече във вид на кичозен сувенир - дървена бъчонка с пирографиран герб, татуировка на Левски и Ботев на бицепса, хавлиена кърпа в цветовете на знамето, сума ти сайтове, доказващи българския произход на велики личности, като се почне от Александър Макенодски, та се стигне до Господ...
Е, не сме сами! На подобно декоративно родолюбие се радват много нации, просто формите им на изява са други.
Я вижте британците! Че то няма място, в което да са се заселили и да не са си организирали наблизо английски пъб! И в тоя пъб си е пренесена едно към едно милата им, стара Великобритания - пие се бира, яде се фиш енд чипс, играе се билярд или бинго, обсъждат се междусъседски и международни отношения, правят се контакти най-вече с други британци.
А британското знаме?! Че то е на фланелки, на калъфки за възглавници, на плажни кърпи, на шапки, на значки, на рокли... абе на каквото се сетите! На всичкото отгоре не само те си го носят, ами и ние, чужденците.
Французите пък, където и да отидат, говорят на френски, защото вярват, че целият свят го знае. За шансоните, дето им ги припяваме, да не отварям дума, че и у нас цялото франкофонство израсна с песните на Едит Пиаф и Жо Дасен и общо взето дотам и спря с френската музика.
Вижте скандинавците! Цели сериали за викинги се направиха, за да се поддържа скандинавския дух във времето на глобализацията. Италианците - и те! Че кой днес не яде паста и пица? И това, ако не е демонстриране на любов към страната си, не знам какво е - да накараш цял свят да се храни с парче тесто, гарнирано с каквото се намери!
В този смисъл да отбележим и китайците - всеки китаец, излязъл от Китай, отваря или ресторант, или склад за джунджурии. Вижда се с китайци, говори на китайски, а и 90% от всички съвременни вещи, която използваме, са произведени от него или негов роднина. Made In China е нещо като нашето хоро, ама далеч по-продуктивно и носещо пари. Е, като не отчитам енергийната сила на българските народни танци, де...
Измамното гостоприемство
Някога много се гордеехме, че сме гостоприемен народ. В последно време обаче се оказа, че сме гостоприемен, ама при определени условия и с ясно поставени цели. Един вид, обмислено гостоприемни сме, избирателно. Келепирецът на първо време, както казваше бай Ганьо.
Да не си посипваме толкова главата с пепел, защото то и другите са ей така гостоприемни!
Един германец или австриец ще те покани да му спиш в къщата, само ако знае, че ще му занесеш бяло саламурено сирене и шише ракия! Французинът и британецът пък ще ти постелят легло, само ако знаят, че после ще могат да дойдат да спят у вас в България, понеже те всички много си мечтаят да дойдат в България и направо не спят от вълнение, когато им се отвори такава възможност.
Виж, турците и гърците са особено гостоприемни, при това в онзи балкански, традиционен смисъл, ама ние, нали не може скри от нас подлата корист, си знаем, че това тяхното е кьорфишек и фарисейщина. Така, де - нищо, че е гостоприемен, турчинът ей сега може да ти резне главата!
А пък гъркът най-вероятно те зарибява да му отидеш като турист на хотела догодина или да му седнеш на чадъра на плажа, където му е кафенето и цял ден да смучеш фрапета! Знаем ги ние тия номера с гостоприемството...
Мързелът
Айде сега! Мързеливи сме били, дрън-дрън. Просто уважаваме себе си и търсим идеалния баланс между труда, който сме готови да положим, и неговото заплащане. Затова прави, здрави мъже и жени подпират заведенията из селата и малките градове на по едно вяло кафе, но няма да си пречупят достойнството да идат да работят на полето или някъде за триста лева!
Тук става дума за сблъсък на патриотизъм с мързел - тях не че ги мързи, ами просто уважават гордия български дух, на който са наследници и няма как да го подложат на унижението от триста лева за свършена работа. Но на едно вяло кафе - може. Ама моля ви се, та кой не е мързелив на тоя свят?!
Може би само японците. Ама и те тия автомати и чудеса защо, мислите, са ги измислили? За да не работят, бе, затова! Заради мързела си! Китайците пък нямат избор - антимързелът е държавна политика, иначе и те щяха да лежат из лехите с ориз, какво си представяте?!
За европейците да не говорим - те с тоя пословичен техен мързел що култура са изградили само - то и това е от избЕгване да се работи! Ми то опера, рисуване, театър - това са все работи за мързеливци. И сега, ако си тръгнат полските водопроводчици, тайландските детегледачки и българските мултифункционални гастайрбайтери, то няма кой да им осигури бита на тия европейски мързели!
Простотията
Аааа, не! Ние не сме точно просто - ние сме естествени. На нас не ни минават разни там маймунджилъци, мазнене, любезничене и финтифлюшки. Ние сме директни хора - като мразим - бием, като обичаме - пак, като се нахраним, се оригваме, като ни сърби, се чешем.
Грешката на другите, дето се правят, че не са прости, е, че какви ли не неща са измислили, за да маскират простотията си - то са университети, то са академии, то са школи, то е етикет...
Във Франция даже държавата удържа един процент данък на гражданите за обучения, като годишно плаща на всеки един французин трийсет пъти по-голяма сума от взетия данък, за да иде на какъвто си иска курс. Платил си например 40 евро за година, ама Франция вика "На ти тия 1500 евро, та да научиш нещо".
И така им я крият простотията, която ние наричаме естественост и изобщо не си я крием. Прости са всички - от американци, през европейци и азиатци - ама само ние го признаваме, при това на държавно ниво.
Нашият премиер един път ни каза, че той е прост, ама и ние сме прости, та затова така се разбираме. И вярно се разбираме - я какви простотии се дробят всеки ден в политическия ни хоризонт, па ние пак гледаме на тях с разбиране и кротко чакаме да разберем още.
Овчедушието
Каква дума само - овчедушие! Това е другото име на търпението, само че извън онзи мъдър, източнофилософски контекст, в който го употребяваме, когато говорим за йога, будизъм и китайска, корейска и японска икономики. А аз не знам защо, но като заговоря за простотия и веднага ми идва асоциация с овчедушието като родна форма на търпението.
Виж, за него могат да ни завидят всички. Ако търпението имаше парично изражение и на всеки един български гражданин, проявил го относно петкратен ремонт на столичен булевард, политик с евтин апартамент, депутат с къща за гости, министър с шестцифрени месечни семейни приходи и приятели олигарси, информационна административна НАПаст, леля с четворка на дебели релси по агроикономика от Врачански филиал на фалиралото УНСС, която да му определя какво да има В телевизора, па и шеф на националния телевизор с нескрити политически зависимости и силно изразен среден пръст, всеки от нас щеше сам да е олигарх.
Всъщност то нашето не е търпение и овчедушие - то е просто изчакване на момента за протест. Сега е лято, гърците са гостоприемни, узото им е студено, а и КОЙ ще ги снима тия крака на плажа до ледената мента?
После ще вали, след това ще е студено, ще дойдат коледни празници - грехота е, а напролет да му мисли, който не е пукнал. Като дойдат избори пък, трябва да проявяваме разбиране и далновидност. Разбирането, че тия досега поне са се накрали, та може и нещо за нас да оставят, а далновидността - че то други няма, а няма и да дойдат, защото никой не протестира.
Търпеливи обаче са и другите, моля, моля! Я французите с тия жълти жилетки колко търпеливо накараха правителството да ги забележи и да попромени някои неща в данъчната система. Е, вярно, поразрушиха туй-онуй, ама то това само доказва, че и те са прости, не сме само ние естествени!
Румънците, поляците, гърците - и те търпеливи. Търпяха, търпяха, пък излязоха по площадите, където търпеливо си протестираха. С едното търпение цяла Америка и Европа са стигнали там, където... са стигнали.
И щом все още търпеливо ни търпят да сме част от Европейския съюз, наистина търпилото им е по-голямо от нашето.
Е, видяхте ли, че не сме най-зле! Зле сме, ама па и другите не са по-убави!
