Аз съм Интернет Лумпен. Ходя на протестите, откакто започнаха. Не съм пропускал и един ден. Рождени дни на роднини, лошо време, дори и държавният прием на Малтийския орден, където бях поканен, не ме отклониха от това да бъда там. Сред хората. Където ми е мястото; където би трябвало да бъде мястото на всеки отговорен човек.
Не в кафенето на "Витошка", откъдето да гледа със съжаление, примесено с едва доловимото чувство, че ти си нещо повече от онези, които всяка вечер обикалят из улиците, свирейки по празните сгради, мъкнейки флагове, искащи промяна.
За кого ще бъде тази промяна? Повярвайте, не говоря така, защото си нямам пари, та да седна и аз на кафе, а защото се нагледах на ехидни физиономии. На аристократични дами и господа, които следят ставащото с отегчение, защото ония Лумпени им прекъсват папото с шумовете, които издават.
"Свалям комунистите от 6-годишна". Доста ми е тъжно. Защото явно "преходът" в България не е свършил. Няма и да свърши скоро. Ако в други страни, имали "щастието" да бъдат водени от "най- прогресивната" власт на света, е имало революции (нежни, кадифени и т.н.), приключили въпроса скоропостижно, то тук всичко си е вървяло по стария път. Като в ленив неделен следобед, когато те е напекло слънцето дотолкова, щото не можеш да мислиш.
Тук никога не е имало революции. Нито дори неподчинение. За стачки да не говорим. Да, всички си спомнят 1997-ма (например), но какво стана после? Промени ли се нещо? Май не. Аз съм дете на седесари, винаги гласували дясно. Те обаче не са на протестите. Разочаровани са. И с право. Малко ли са скачали по площадите.
Майка ми си спомня как е взела пътя от нас (живеем малко след Операта) до парламента за 5 минути. На бегом. Носела е цветя за Жельо Желев. Някъде у нас още седят сините знамена. Аз имам два много ярки спомена - за Виденовата зима, когато нямаше нищо по магазините, а ние живеехме под наем в "Люлин", докато си ремонтираме къщата.
Студено беше, това си спомням, защото бях облечен в дебели зимни дрешки. Купили сме, аз и баща ми, ТОПЛО МЛЯКО от пазара. Прибираме се вкъщи, но асансьорът не спираше точно на нашия етаж, а по- нагоре. Майка ми стои на прага, а аз, дотолкова радостен, че сме взели мляко, тичам към нея с бутилката. Седем стъпала надолу с главата. Следващото, което помня е залата за снимки на "Пирогов". Другият ми спомен е как аз и баба ми се бутаме в черквата "Св. София ", защото там е Петър Стоянов.
Хеле стигнахме до него, той се подписа на една малка иконка на св. Георги, която си носех. Доскоро я пазех, сега се изгуби някъде. Защо е било всичко това? Цялата еуфория, цялата надежда? За да има лозунги като горния, и то през 2013? Кога ще има промяна? Ще има ли въобще?
"Кръвното ми е по-високо от пенсията". Ебати гадорията, ще прощавате за израза. Нали сме членове на ЕС, нали сме европейци. Докога пенсионерите ни, които едвам са си изкарвали парите, които един ден ще им помагат, ще зависят от едни келяви 200 лв. на месец. За кое по-напред? Но хората не помнят. Не помнят, че по време на Тройната коалиция не им беше по-добре. Нали тогава пак на власт беше БСП.
Ако някой не може да си спомни как беше тогава, нека да изгледа "Студено... и аз съм от СДС" на Мария Силвестър. След това дойде ГЕРБ... всички им повярваха. Може отначало наистина да са направили нещо полезно, знам ли. Но в последните месеци тяхното управление беше една гавра. На всички равнища.
Кой знае защо хората подминават тяхната централа. Някои ги виждат като алтернатива. Докога ще трябва да избираме между по-голямото и по-малкото зло? Докога ще има този класически двуполюсен модел? Какво демократично има в това?
"Мисля, сERGO не съществувате". Този лозунг издигнаха приятели философи, преосмисляйки думите на Рене Декарт. На мен ми дойде друго наум: "Бъдете небитие" . Проблемът е, че въпреки платените провокатори, на протестите са повечето мислещи софиянци/българи. Тези, които искат промяна, тези които имат визия. Може да са лумпени, ама са лумпени със стил.
Актьори, професори, интелектуалци, политици, несъгласни с модела. Никой обаче не се интересува от мислещите хора. За г-н Станишев ние сме няколко хиляди (факт). Зад него стоели милиони (всъщност по-малко - 942 541, според данните от ЦИК. Бел.р.). А промяна няма да настъпи, докато хората не проумеят, че хилядите правят милионите.
Не е виновен тоя който яде баницата а онзи който му я дава.Едни бият тъпана друг обира парсата и така ще бъде докато не проумеем една проста истина.А именно! Дори да имаме "чисти" избори без фалшификации, дори да имаме 100 процента избирателна активност, ние пак ще останем в омагьосан кръг. Партиите просто се провалиха в основната си задача - да излъчват елити . Днес дори Велико народно събрание няма да ни оправи работата, защото в него ще влязат отново Фидосова, Борисов, Местан, Станишев, Сидеров... И за гарнитура - някакви клакьори, набутани в листите, претоплени като вчерашна манджа, полуграмотни. Те не могат да надскочат себе си, те няма да ни дадат по-добра Конституция. Сегашното законодателство не пречи на олигархията да процъфтява, новата Конституция ще бъде написана от същите хора, които преди месец се заклеха да се ръководят само от интересите на народа. Колко му е, олигархията ще напише и нов основен закон - вероятно с пари по европейски проект.Българския народ като цяло е една голяма партия която във момента е разделена на стотици частици от партиите на бившата номенклатура.Ние обикновените хора нямаме нужда от това разделение което умишлено беше наложено от партиите на бившата номенклатура.Създаването на нови феодали също не е приоритет за хората.Така че е безсмислено да се надяваме на каквито и да е промени след като те ще ни бъдат поднесени от същите другари окопали се във властта вече 68 години.Да продължаваме да бъдем използвани от олигархията и разни феодали също не може.Така че когато всички осъзнаят тези прости неща може би ще открием правилния път та даже и да е много трънлив за някой!Последната дума винаги има народа. Но къде е народа?В тефтерчето на Левски може би? Ако искаш да живееш добре, трябва да си готов да дадеш всичко за това. Т.е., ако искаш да бъдеш свободен и независим, трябва да си независим не само думи, но и на дела. Не трябва да чакаме някой друг да ни определя съзнанието и битието. Не трябва да даваме възможност на хората, които през последните 23 години поробиха буквално българския народ (защото българският народ в момента не е свободен) отново да влязат във властта,защото утре пак ще сме ние онези които ще бият тъпана,по улиците,а други ще обират парсата,и ще ни махат от прозорците на Народното събрание,и ще се наслаждават на шоуто. Трябва да изтрием от политическата сцена имената на онези, които превърнаха България в една евтина полуколония на който дойде тук и на който плаща, без значение дали е от изток, запад, север или от юг. Нужно е да си спомним, че сме свободни. Че разполагаме със собствена държава, на които всички ние, макар и на хартия, сме собственици. Какво ми е направило впечатление през тези години. Стича се цялата политическа пасмина, която управлява или иска да управлява държавата. Поднасят се цветя, четат се тържествени речи, има биене в гърдите и обясняване как съответната партия е едва ли не единственото спасение на България. Мине ли данданията около вота всички мазни костюмари изведнъж изчезват,и отиват да се редят около партийните трапези,а онзи който ги е избрал на опашка пред трапезариите за социално слаби!Изненадваща, вече и дразнеща, е продуктивността на процеса . Всички така са се устремили към омразния парламент, че поставят електората в шизофренна ситуация.Цялата им работа следва принципа "Стани да седна".То не са партии, движения, граждански инициативи, коалиции ... все носители на "промяната", все защитници на народа, иначе са досущ като старите, че и по-зле. А народа е един разделен на части,цветове религии и какво ли не.Кой има изгода от това?Със сигурност не е народа.Всички претендират да представляват хилядите гневни българи, а и видяхме, че са щедри на обещания. Хората от протестите май не искаха подобно нещо, но ето на - случи се. Системата победи и се готви да погълне всички Янаки Ганчевци и Янко Петровци, докато не ги изплюе или превърне в придатък за поръчки и пощенска кутия на някоя по-голяма партия.- Всички – без никакво изключение – от олигарсите, са продукт на БКП, ДС или производните им мутри.И е крайно време да сме го разбрали! Бог да пази България от такива Демократи! Някой ще попита какво да направим?Отговора е изписан ясно на народното събрание!Съединението прави силата.Но съединение се прави не със търсене на келепир и изгода на принципа На мене да ми е добре а на Вуте да му е зле!Съединение се прави когато всеки сам за себе си преглътне омразата злобата и разбере че за да живее в едно общество трябва да спазва и някакви правила и че не е сам на този свят. Един народ за да съществува трябва да се държи като такъв и да бъде единен когато става въпрос за неговото оцеляване и нормален живот!Именно чувството за безнаказаност доведе всички тези неволи на хората.Всички ние сме на ясно кой ни яха последните 68 години.Но вместо да се организираме да се вдигнем и изтрепем тази сган която се подигра с трудът на нашите родители ограбвайки всичко създадено от тях,ние тънем в страх и се надяваме все някой друг да ни свърши работата.Първото което трябва да направим е да върнем доброто си общуване между нас самите.На България не и трябва разделение.На България и трябва единство.Революцията няма да я предават по ТВ.Сами трябва да си я направим каквото и да ни коства това.Защото каквито сме ние такава база за сравнение оставяме и на идните поколения.На първо място трябва да се научим да общуваме между нас самите и със себе си,другото само ще дойде.Да разберем че едно общество един народ се състои не само от богати,а трябва да се научим да приемаме и останалите членове на обществото такива каквито са.Не го ли направим просто ще изчезнем,ще се стопим като пролетен сняг