Какво не каза Forbes за Борисов

Външен сътрудник на Forbes нарече в своя статия Бойко Борисов "дълбоко посредствен, тъпоумен интригант-сървайвър" и статията в оригинал, както и различните преводи на редица по дефиниция критично настроени медии заля социалните мрежи.

Световна медия казва за премиера това, които мнозина си мислим, зарадваха се опонентите на властта, че и някои нейни съюзници.

Да си критичен към властта обаче не е задължително синоним на обективност. Особено когато си критичен ей така по принцип и за спорта. Така в случая удобно бяха пропуснати няколко детайла. Които са не по-малко важни от няколкото истини, казани за Борисов.

Първо, Forbes не нарича никого никак, особено в тази статия. Когато говорим за публикации в днешно време (и особено онлайн) е хубаво да кажем няколко неща.

Медиите, в стремежа си да покрият максимален брой теми и събития, както и да дадат различни гледни точки, прибягват до комбинация от два типа автори.

Първите са служителите с постоянен договор с медията (без значение трудов или авторски) или така наречените собствени автори. В повечето случаи мнението им се припокрива почти изцяло с редакционната политика, което е и причината да пишат за съответното издание. Ако в даден случай това не е така, медията го отбелязва изрично. Лично на мен ми се е случвало поне няколко пъти към мнението ми по даден въпрос да е изрично посочено, че то не отразява позицията на редакцията, а е лична гледна точка.

Във втория случай, характерен най-вече за онлайн медиите, се използва публикация на външен автор - блогър, журналист на свободна практика или дори публикация в някоя от социалните мрежи (най-често Facebook). Такъв е и случаят с Мелик Кайлан, който е журналист на свободна практика. Веднага след името на автора от редакцията на Forbes изрично са посочили, че позициите му не отразяват позицията на изданието.

Това обаче е по-малкият проблем на статията, от която струи лобизъм в чист вид. Според автора чрез Ирина Бокова България е имала реален шанс да "блесне" на световната сцена, а за Бокова струят похвали и познатите и от родните "боковисти" твърдения, че се търси жена от Източна Европа. Освен това говорим за поредната статия от същия автор, повтаряща едни и същи твърдения водещи към тезата "ООН търси Ирина Бокова".

Пропуснати са и двата основни факта. На нито един етап от предварителните гласувания резултатите нито на която и да е жена, нито на който и да е кандидат от Източна Европа биха могли да го посочат като фаворит. През цялото време фаворитът бе един и той получи одобрението на Съвета за сигурност.
И второ, но най-важно: за да има шанс за поста, всеки от кандидатите трябваше да получи задължително одобрението на петте страни постоянни членки - САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай. Вето от която и да е от тях слагаше край на тези шансове дори ако останалите 14 страни от СС на ООН подкрепят кандидатурата.

За Ирина Бокова от самото начало се знаеше, че има огромен шанс за вето от страна на Великобритания и в по-малка степен от САЩ. Което се и случи в крайна сметка. Този факт е удобно премълчан, докато на ветото, което Русия и (предполага се) Китай са наложили на Георгиева, заема централно място в статията.

Абсолютно същите тези можем да прочетем и от десетките застъпници на коалицията "Шанс за Бокова" у нас.

Какво ли може да събере на едно мнение журналист от национална медия, журналист от бутикова медия, журналист на свободна практика, бивш външен министър, кандидат-президент от партия подкрепяща управлението, представител на опозицията на опозицията на подкрепящите управлението и бивш кандидат-кмет от НДСВ?

Разбира се, не очаквам нито един човек от лагера на Бокова, независимо от причините му да бъде част от кампанията, да си признае това, но не разбирам и усърдието, с което продължават кампанията, след като резултатът вече е ясен. При Мейлик Кайлан усърдието не е толкова голямо, тъй като в Twitter понякога не уцелва името на любимата си страхотна и невероятна жена от Източна Европа, бъдещ главен секретар на ООН.

Pretty much as I wrote in my columns - Bulgaria wrecked its own chances for UN Gen Sec by nominating an EU official Geogrieva over Bukova

— melik kaylan (@melkaylan) 5 октомври 2016 г.

По какъв начин точно авторът е стигнал до изводите в статията си можем само да спекулираме, но няма как да не стигнем до последния проблем с тази статия. Критиката в медиите към който и да е политик трябва да бъде ясно аргументирана, а не да прелива от обидни квалификации. А за Бойко Борисов няма нищо друго освен това.

Иначе Борисов има достатъчно поводи за оставка, за да му бъде искана заради предварително обречената на провал кандидатура на Ирина Бокова. Гласовитите тролове, които поведоха медийната кампания за номинацията й може и да успяха да създадат впечатление за избираемост, но се видя, че няма как да й осигурят избора в ООН. Но трябва да си малко повече от "дълбоко посредствен, тъпоумен интригант", за да го разбереш. В това съм съгласен с автора.