Масовите протести в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток.
Тяхната основа е дълго таеният хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.
От февруарските протести стана ясно, че всеки опит за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото.
Това може да бъде обяснено с опита на българите досега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта, се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.
В тази безизходица на представителството идват хоризонталните движения, без лидери, които се разрастват в България и по света, с ново предложение за правене на политика. И наистина, този начин на правене на политика без завземане на властта, започва да се появява и у нас.
Асамблеята на Орлов мост бе добавена към пъзела на различните инициативи, които вече се появяват в България след февруари и дори отпреди (като граждански организации: Окупирай с Любов - Варна, Обединени за глобална промяна от Търново, кооперативи, наистина свободни пазари, независими медии, автономни структури като социални центрове и т.н.).
Асамблеята на Орлов мост предложи чрез практика, а не чрез теоретични програми, нов начин на социализация и участие във вземането на решения. Тя се противопостави на безизходицата, която представителната система създава и ни показа красотата на асамблеите, сътрудничеството и солидарността. Тя придаде смисъл на термина "активен гражданин", не като някой, който гласува веднъж на четири години или който ходи само по протести, но като някой, който участва, предлага и решава.
Асамблеята на Орлов мост също ни разкри истинското значение на публичните пространства (паркове, площади, улици), не като пространства, отделени от обществото, контролирани от властови тела като държава или частен бизнес, нито просто като пътища за транспорт от вкъщи до работа или пространства само за забавление, а като пространства за общуване, които принадлежат на самото общество, в които гражданите участват във вземането на решения, в които се заражда истинската политика.
Освен всичко друго, на тези протести ясно се видя и нежеланието на хората да влизат в идеологически кутии. А какво всъщност е идеологията? По своята същност, тя е една затворена формалистична система от хомогенни идеи. Следователно, тя се превръща в оръжие на властовите логики срещу критичното мислене и радикалното въображение. И наистина днес, няма как събитията около нас да бъдат натикани в идеологически манифести.
Идеологиите, които влияеха масово на хората от средата на 19 век до края на 20 век, социалните движения, които се базираха на тях и политическите формулировки, които ги изразяваха, се изпразниха не само от последователи, но и от значение и съдържание.
Никой не се трогва от големи обещания, някакви символи, партии, организации, синдикати или съюзи, които все още търсят оправдание в миналото, с което да оправдаят съществуването си в настоящето и бъдещето.
Съвременните социални процеси изискват критиката и понякога дори болезненото захвърляне на старите символи. Нямаме нужда от взаимни компромиси, за да бъдем това, което искаме да сме. Точно обратното, имаме нужда от критично скъсване с миналото, синтез и отвореност, за да бъдем това, което искаме.
-Измите не помагат в това. Скъсването с миналото не означава да не го познаваме или да не се интересуваме от него, а означава скъсване с -измите, с идеологическите доктрини, с мърморенето на политическите ереси. Традиционните колективни и политически организации престанаха да бъдат и колективни, и организации. И ако идеологиите остават силни у някои хора, това е така, за да не загубят те последната картина, която имат за себе си или картината, която имат за света.
С очакването, че някой ден (или нощ) светът ще заприлича на тях. Не съществува нищо кохерентно, което да бъде представлявано, само огромна социална сила, която се задушава и търси скъсване със статуквото.
Вместо затвореността на идеологическите и метафизичните конструкции, нека стоим зад идеи, за деидеологизацията и изживяването на отвореност.
Вместо конкуренция и войната на "всеки срещу всеки", нека стоим зад солидарността и колективните социални структури.
Вместо благотворителността на богатите, медийните собственици и църквите, нека стоим зад взаимопомощта между равни и свободни хора.
Вместо национализъм и омраза, нека стоим зад сътрудничеството и борбата на всички потиснати и експлоатирани хора (99%), без значение техния цвят на кожата, раса, пол и т.н..
Вместо "зеления прогрес" и продължаване на унищожаването на природата, нека се стремим към премахването на доминацията на капитализма над природата и за нашето хармонично съществуване като част от нея.
Вместо електоралните илюзии, пристрастеността към съвременните институции и логиката на представителство, която промотират левите и десните партии, нека се стремим към пряка демокрация и към създаване на самоорганизирани, антийерархични структури в нашите квартали, работни места, училища и университети.
Вместо към повече тоталитаризъм, нека се стремим към повече свобода.
Пътят е вече отворен, но въпросът остава... кой ще го извърви?
#АсамблеяОрловМост
#БъдиПромяната
#ДАНСwithme
Авторе, иска ти се да е така, то и на мен ми се иска така да беше ... само че не е. За съжаление подобни прояви пасват най-много и привличат трайно именно хората, които няма да поискат повече сводбода, точно затова съм против постоянните протести. Трябва да има, но не и нон-стоп - властта трябва да бъде изненадвана, а освен протестите трябва да се рзвива и идеята за бъдещето. Боя се, че сегашните протести не са първата лястовица на пролетта, а последната от есента. Знам, че много хора се дразнят от мен, други ме слагат в някое определение, но не ми пука - загрижен съм за способността ни да преминем през това премеждие и то далеч не е българско, нищо че тук го приемаме за такова. На историята може да се гледа на екология и мнозина го правят. Повечето от тях не само, че не си го признават (дори и пред себе си), но и дори се сърдят, ако им го посочиш. Това, обаче също има повече от едно лица - екологията на човешките общества ги вижда като машинки с хората на мястото на частите им, но и задължително приема явно или не, че те са относително статични в тая структура и не прескачат бързо и масово от роля в роля. Това вече не е вярно - класовото общество е мъртво след натрупванията на последните векове и стабилност не може да се постигне по познатите начини. Днес имаме интелектуална криза, а не икономическа - икономически винаги е имало и няма какво да им се чудим, но има нов елемент и той е именно разслояването по интелектуални критерии, този път предизвикано от процеси в обществото, а не от все същите социални механизми, които се коренят още в животинските ни предци. Човек не може да го види, докато приема интелекта за роб на социалната реализация, но вместо да обяснявам какво значи това просто ще кажа - ум царува, ум робува, ум патки яде ;).
Имах пред вид нови процеси в обществото (без аналог в далечното минало). А Бойчо не знам защо се мисли за различен от протестиращите - едините ги движи комунистически плам да себорят против комунистите, другите им се иска да са още комунисти, ама не са... А Бойко няма какво да го дъвчем - той си е все слуга на някого. Такъв човек ида забогатее ще се върне на полагащото му се място при първото разместване на пластовете - не си струва да се хабим. Виж Цветанов трябва да сенакаже сурово - такава роля като неговата никой никога не бива да играе - в името на самоуважението ни като вид, ако щете.
Изключително полезна и навременна статия, струва си да се чете и препрочете. Ама внимателно. Не казва всичко, и не го казва по най-ясния възможен начин – но казва много сериозни неща, които са поглед няколко стъпки напред, след протеста, който в момента е приковал вниманието ни. Става дума за това, че всички – от управляващи до протестиращи, без изключение – мислим в рамките на един 200-годишен политически шаблон: че обществото се състои от твърдо дефинирани прослойки (които в повечето теории се наричат класи), че техните интереси се изразяват чрез идеологии, а тези идеологии се защитават и налагат от идеологически хомогенни организационни формации, наречени партии. И че така трябва да бъде. В света на локалните организационни структури и вертикалните (йерархични) обществени системи, съществувал до края на 20-ти век, това изглежда оптимално. Днешното столетие обаче е на хоризонтално организирания свят – или, още по-точно: на ХОРИЗОНТАЛНО САМООРГАНИЗИРАЩИЯ СЕ свят. Много от досегашните йерархии започват не само да не вършат работа, а и да пречат. Което ще рече, че методите за обществено управление подлежат на много сериозна преоценка и промяна. Не защото на някакви капризници не им харесва, а защото самите методи (да не говорим за административните им структури) започват да стават НЕАДЕКВАТНИ. И тази промяна вече започва; отначало спонтанно и с неясни цели, както всяка промяна. От нас зависи да престанем да се самозаключваме в този 200-годишен политически шаблон и да приемем, че СЪЩЕСТВУВАТ И ДРУГИ алтернативи. Какви точно – засега не е съвсем ясно (ясно е само, че няма как една държава да се управлява от дискусионен клуб на открито върху асфалта на Орлов мост). Важното обаче е да се чува и осмисля всичко, което излиза от подобни импровизирани генератори на идеи – а не те да бъдат зачерквани предварително с високомерното „тия нищо не могат да направят“. Днес не могат, очевидно – но точно някаква идея, дошла от хора, насядали непринудено по асфалта, може да промени неузнаваемо системата на политическата власт. И ако блеем и я пропуснем, сами ще сме си виновни. И България пак ще се влачи на опашката на глобалните промени.
Като по-зрял бих искал да посоча , без да съм препрочитал статията, че да сегашната система на управление е неадекватна, но предложението е доста старо и неработещо. За тези, които не са учили история на социализма, това се нарича власт на съветите. Дали ще го наречем съвет или асамблея, все тая. И понеже съм в множеството пред парламента, не бих искал да повтаряме една история, за която някои дори не са чували, но аз поне и сърбах попарата 20-ина години във времето преди 89-а.
Абе интересно като протестират бабите пред НДК що не ги питате дали не искат да стават политици Към Шамара що няма същите претенции? Между другото песента му във възхвала на Бойко от 2008-ма е много добра. Интересно дали сега си я припява като вече го громи "Бойко, единствен на света.. всички мой фенки фенки - на ГЕРБ да станат членки членки... тра ла ла