Аз също ще си тръгна

Аз също ще си тръгна.

Звучи заплаха естествено само за кротката ми бабинка, шепа познати,

и Вальо от ресторантчето до нас, който безвъзвратно ще изгуби компанията за чаша вино.

Ще си тръгна, за да не осъмна на 40 като майка ми.

С продънени торбички под очите от ранното ставане и остатък от дни, които ще минат пълни с проблеми и сложни ребуси от финансови сметки в Т-маркет.

Ще си тръгна, заради цялата отчаяност в трамвая, която убива вкуса ми на юли още от 7 сутринта.

Ще си тръгна, заради цялата абсурдност, която сервират новините в сутрешния блок, на обяд и вечер на порции от наглост,

свършени факти и жестоко, убийствено бездушие към хората.

Ще си тръгна, заради майката, бащата и сестрата на Съни, която я няма, защото у нас таксиметровите шофьори карат пияни,

а после казват "съжалявам".

Ще си тръгна, за да не бъда утре аз тази майка или тази сестра.

Ще си тръгна, заради ироничното безочие, с което един профан говори от трибуната на "Позитано",

облечен в тънка усмивка и силата на една власт.

Ще си тръгна, заради непромокаемото дебелокожие, с което едно мамино синче се опита

да се кълне от висотата на най-върховната институция в страната, за шеф на едни служби.

Ще си тръгна, заради всички чалга-фейсбук статуси, с които бивши и настоящи проститутки, певици, манекенки, моделки

тинтири-минтири, деца и прочие, заявяват своите скъпи чанти, скъпи очила, скъпи екскурзии, скъпи връзки, гаджета емемейци, поршета, кайени,

и прочие.

Ще си тръгна, заради голата Х, не й помня името, която успяла да се съблече във варненска дискотека, а

едни евтини типчета от мъжки пол я заливат с водка и бира.

Ще си тръгна, защото не искам утре дъщеря ми да бъде нея.

Ще си тръгна, заради страха, който предвещава всяко едно мое събуждане.

Това не прави, това не казвай, няма смисъл от онова.

Ще си тръгна, заради думите -морал-, -утре-.

Ще си тръгна, заради Емануела, която е бебе, оставено бебе, дано вече да има родители,

заради всичките деца без родители, които остават вдън-затънтената ниша на социалната изолация,

заради колапса на всякакъв вид социални грижи, институции и хора.

Ще си тръгна, заради равнодушието, с което подминаха нас, младите хора в България.

Ще си тръгна, заради празнословието, с което се опитват да ни убедят, че нещо ще се свърши някога -

в следващия програмен период, в следващата финансова рамка, след изборите, от утре, след вчера.

Ще си тръгна, заради свършения факт, свършения живот, пенсията от 120 лева, която

взимаше дядо ми приживе, за да може да си купи въглищата за зимата, които едвам мъкнеше от мазето с изкуствената си тазобедрена става.

Ще си тръгна, защото искам друг морал и други съседи,

а всичко тук до болка ме отвращава. А понякога пиша поезия.