Аз също ще си тръгна

"ами направи го Много щастлив всеки има избор днес, аз си тръгнах на 38 и добре направих ,но не го публикувах ,защото е лично решение Кул Това да си смени човек местоживеенето и работата в днешно време не е необичайно. " Еееех, за какво се хващате, бе хораааааа! Важното в статията е не какво ще направи, а това, което стои след "защото"!!!

... и това, което стои след "заради"....

Яз ше си го прЕместа у другия крАчол... Па и ка ми се спи си не е приказка.

Май и други споделят моето отношение, аз бих го казал така - като "ше си одиме оти не ни харесва" кой аджеба да промени нещо? Те и политиците ни и пишман бизнесмените, че дори и ченгесарските мутри - всички се чувстват на гости в собствената си страна, а и от самите тях съм чувал същите възмущения, които чувам сега от тия дето за млади, интелигентни и красиви сЪ определят те. Ъхъ, не съм се препънал в думата си - чувал съм самия Поли Пантев да се възмущава на държавата си точно като вас и също толкова искрено - замислете се над това вместо да се питате каква работа съм имал да го слушам (споко никога не съм бил СИКаджия, ако това ще ви позволи да мислите).

http://www.youtube.com/watch?v=e3WuEc2Vokg

http://www.youtube.com/watch?v=5-jkmXjolEU

Помните ли песента с която свършваше „Оркестър без име”? Аз също ще остана. И то точно заради причините на авторката. Заради „продънените торбички под очите от ранното ставане”, заради „остатъка от дни, които ще минат пълни с проблеми”. Защото живота не е това което имаш, а пътя който си извървял за да постигнеш мечтите си. Помня постиженията постигнати с пречки и трудности, а лесните дори не броя за успех. Помня несгодите, потта, препятствията. И сладката нега която те обзема след усилен труд, след като видиш резултата от добре свършената работа. Ще остана защото не съм свикнал да получавам наготово. Когато нещо не ми харесва, правя всичко възможно за да го променя. И нещата не стават с магическа пръчка, сега и веднага. Но и най-дългият път започва с една единствена крачка. Стъпка по стъпка. Ако аз не направя тази крачка, ако чакам друг да извърви пътя вместо мен, как да очаквам, че ще стигна там където аз искам? И кой ще е виновен, като стигна другаде? Авторке, кои са тези „ТЕ”, които те убеждават „че нещо ще се случи някога”? Защо ТИ не случваш нещата СЕГА? Защо Ти не вземеш инициативата? И да както казах, няма да стане толкова бързо, колкото ти се иска. Но ако мисленето ти е, че някой ДРУГ трябва да направи това, което ТИ искаш, няма да стане. И винаги ще си неудовлетворена, винаги ще се събуждаш сутрин със страх, че трябва да правиш това, което друг е отредил за теб. Ако живееш по инерция, ако ти не се бориш да постигнеш нещо, където и „там” да отидеш нищо няма да постигнеш. И там ще са ти виновни я властта, я шефа, я колежката завистница, я ...винаги някой друг! Дали дъщеря ти утре ще се съблича гола по заведенията зависи от теб, от това как ТИ я възпиташ. Морала е съвкупност от това което аз, което ти, което тя и той изповядваме, и в което възпитаваме тези след нас. Като отидеш „някъде другаде”, там няма заведения? Няма проститутки, няма нечии синове и дъщери които да вършат същите, че и по-лоши работи? Блажени са верующите! „Една човечка” иска да избяга заради едно изоставено дете. Ами нали точно това е направила биологичната му майка! Избягала е! „Дано Емануела вече има родители”. Ако всички бягаме, от къде ще се намерят такива? Колкото повече помогнат на едногова, толкова по-малко ще са нуждаещите се. Всеки има право да избере, дали ще избяга от изоставените деца, или ще помогне на поне едно. Авторке, ще ти разкажа една притча. Един човек се разхождал край морския бряг и видял един младеж, който вземал нещо от пясъка и после нежно го слагал обратно във водата. - Какво правиш младежо? - Хвърлям морски звезди обратно в океана. Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна във водата, те ще умрат. - Но, млади момко, този плаж е много дълъг, и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш. Младежът го изслушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал: - За тази вече го промених.`

Айде и аз като един "останал" да си кажа мнението по тая популярна тема. Първо, решението къде да живееш може да варира много за отделни хора, но в общия случай само по себе си не може да ти осигури нещо кой знае какво. Ако успееш да се преселиш в Швеция например, може би ще спестиш някакви усилия в осигуряване на препитание, може също да се закачиш към някоя държавна хранилка и да не си мърдаш пръста, но така или иначе ще си на дъното на социалната йерархия, което за някой е много по-важно, отколкото ресурсите, които ще успееш да изконсумираш (под формата на петрол основно). От гледна точка на обществото проблемът се усложнява значително. От една страна си тръгва (обикновено) индивид, който все още не е преживял пика на своето развитие и, поради спецификата на обществения договор, според който трябва да храни хора, които са работили преди да се е родил, обществото губи спонсор. От друга гледна точка обаче, ако тръгването му отваря такъв вакуум, той бързо ще се запълни от или потенциално не толкова кадърен местен или потенциално още по-ценен имигрант от още по-мизерна държава като Украйна и Беларус. Ако обаче неговото тръгване не създаде такъв вакуум (както според мен са 95% от случаите), то тогава за оставащите остава повече ресурс за разпределение или тръгването на индивид, който не усеща смисъл да живее в България е по-скоро полезно за обществото. В заключение, изборът си е индивидуален и не бива толкова да се драматизира.

@ deowin Ниският социален статус определям по следните критерии: 1. Липса на непосредствени роднини 2. Липса на дългогодишни приятелски отношения (поне първите години) 3. В средата, в която работи потенциалният имигрант статусът му обикновено е нисък - освен ако разбира се не е природен талант и роден лидер... Ако в България си телевизионен репортер за 900лв, а в Швеция си енти асистент за 1500 евро - статусът ти повишава ли се или спада?

След като ми изтриха "сексисткия" коментар към авторката ставам културен. Стриит куинс! За нито едно от горните не бих си тръгнал, просто защото е безмислица,! Но бих тръгнал за да изуча науки и култури, да спечеля пари, да осигуря семейството си с бъдеще и нещо още по положително да видя нови непознати светове. Всичко това се постига с труд. Хората отидоха до Луната, а скоро може да пътуват и до Марс. Е, това е също причина. Насладете се на прикаказните Лондон, Париж, Рим ама не за по 3 дена а поне за по 20. Обиколете Средиземноморието. Индия, Япония, Тайланд. Ако щете и в Нова Гвинея идете ама по собствена воля. Има какво да види и научи нормален човек. Обиколете Америка от Лос Анжелос през Вегас до Ню-Йорк. Идете на футболен мач в Бразилия и още нещо поне за 1 месец. Да ама не, трябват средства, а средства се печелят с труд. След тях идва свободата, желанието, приключението.... А, бе и до Белград и Букурещ да иде човек ще се обогати, ще разшири културата си и мирогледа си. Да се разходи просто като освободен от ежедневните грижи турист. Да иде да види да се наслади да преспи .....Дълга история. Само храните които ше вкуси ще му оставят спомени до старини. А авторката обидиха ме, тъпи са, нахални, крадливи....?! Авторке, затова те пратих да готвиш и переш. Когато се научиш че и храната и храненето са наслада. А готвенето е изкуство .Когато научиш че домакинството е ежедневно щастие, а не бреме, тогава ще можеш да се наслаждаваш на повече неща. А сега само фръцкания и на обидени да се правиме. Лесно, бантустанско, ежедневно. Така е в Бантускотията?! А? Ташев и ти като ги гледаш лошо и кво? От левия в десния крачол ще си го преместят? По добре ги заеби скапанярите и работи ЗА СЕБЕ СИ!! Над себе си?! Не по скапани световно непознати форуми

Аз съм никой. Никому неизвестен, не блестящ с никакви особени качества. Не съм учeн, не съм милионер (нито честен, нито безчестен). Нямам идеята да основавам мултинационални компании, да завладявам света (в частност дори само Голямата Ябълка). Както се казва, постиженията са ми под средното ниво. Ровя си в собствената кочинка и си я подреждам по мой вкус (обичам помията да ми е на различно място от изпражненията). И толкоз. Не смятам себе си за герой, за мъченик, за нещо повече от другите. Единствено съм повече от тези, които мрънкат, че някой (никой) не ги оправя. Повече съм от този, който си мисли, че само заради факта, че живее в София или в Ню Йорк, вече е станал „голяма работа” и може да презре корените си. Повече съм от този, когото съм отгледал, изучил и възпитал, а той за благодарност ме нарича „дебелокож,примитивен и типично злобарско български”. Значи зле съм го възпитал! Това е и „жегването”, което ме кара да коментирам темата. Това което ме подразни бе превъзходството, което демонстрират някои бивши съграждани. Снизхождението, черно-белите краски, дори злобата която се прокрадва в думите им. Имам приятели и роднини живеещи извън България. Аз самият за малко да отпраша. Но дали сме там или тук, няма значение, ние пак сме си същите. Качествата ни са характерните за нашата народопсихология. Има и лоши, има и хубави. Нека си кажем и правиците и кривиците. Но без разграничението „ние” и „вие”. Това което сте видели хубаво отвън, донесете го тук, помогнете, научете ни, но не се поставяйте „извън” и „отстрани”. Не се присмивайте, не злорадствайте. Иначе не сте „от нас”, дошли сте да се подигравате и "покажете", и съответно заслужавате това с което ви отвръщат. Обичам притчите и ще разкажа още една: Един стар индианец разказал на внука си каква борба се води в човека: -Синко, във всеки от нас живеят по два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл. Той е гневът, ревността, съжалението, горчивината, примирението, алчността, надменността, самосъжалението, роболепието, вината, лъжите, фалшивата гордост, егоизмът, егоцентризмът. Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, надежността, честността, човечността, добротата, съчувствието, щедростта, благотворителността, истината, съпричастността и вярата. Внукът помислил за миг и попитал: -И кой вълк побеждава? -Този, когото храниш синко - простичко отговорил старецът.

Абе,ей за това те уважавам!

Ше цитирам Деоуин: "Когато избираш да останеш в България, избираш да нямаш възможности да постигнеш много." Ето това е най-жалкото. И притчата за човека и звездите, за съжаление вече изглежда неприложима за един живот.

"Ако в България си телевизионен репортер за 900лв, а в Швеция си енти асистент за 1500 евро - статусът ти повишава ли се или спада? " Доста странен въпрос. На мен по-близък ми е следния: "Ако в България си докторант с малка стипендия и без перспективи за научна кариера, а в Швеция получаваш прилична стипендия и отлични перспективи за научна кариера, къде би предпочел да бъдеш???" Ами това си е риторичен въпрос за мен.

Абе, поздравления, перфектно написано !