Момиченце се втурва задъхано в хола при баба и дядо - консервативно възрастно семейство, въплъщение на уюта.
"Бабо, дядо, къде е зайчето Макси?", пита детето.
Бабата преглъща и казва, че зайчето е избягало. В този момент вратичката на фурната се отваря (защото е стара) и оттам излиза тавичка, в която (се загатва), че е зайчето. Печено, с картофки, гъбки и розмарин.
Момиченцето напуска бутафорния декор - и съответно малкия екран.
Двете разстроени очи на детето оставят защитниците на правата на домашните любимци в шок.
Дори неочакваното бутафорно послание: "Купете си нови мебели, в това число фурна, за да не се отваря вратичката и да не вижда внучката ви, че вътре печете нейното досадно и подходящо само за гушкане зайче", не може да отклони радетелите срещу "варварството" в ефира и те - съвсем наистина - създават петиция, която започва да се разпространява онлайн със скоростта на светкавица.
"Безумно тъп и отвратителен рекламен клип! Не мебелите ви, а отвратителна ви жестокост и наглост ви излагат!", пишат се коментари под видеото в YouTube.
"Сбъркани, жалки маркетоложчета без никакви нормални ценности. Да ви напомня, домашният любимец възпитава в любов и грижа към живи същества. Днес зайче, утре човек..." - пищят разстроени зрители.
Самата истина е, че голяма част от публиката, в това число потенциални клиенти на фирмата, се чувстват засегнати.
Но как и защо от мебелната фирма рекламодател са успели така да настъпят болното място на толкова много хора - остава загадка.
Защо някои хора се обиждат на "зайче", а понасят толкова много несправедливости в ежедневието си, като например фалшифицирани избори, незачитане на преференциите им, незаконно застрояване, закриване на домове и помощни центрове за деца в нужда, повсеместна незаконна сеч, псевдо-реформи, магистрали-убийци, явни кражби на милиони, постоянно потъпкване на законите и политици, които през ден променят решенията си?
Това е голяма загадка на човешката природа, която не може да се обясни с рационални аргументи.
В такъв случай дори да признаеш, че рекламата е от запомнящите се, веднага ще бъдеш обвинен в безнравственост.
Тъпа е, да, но, чисто естетически погледнато, в никакъв случай тази реклама не е по-тъпа от мръсен виц, от шега за некрофили и дори не е по-обидна за телевизионните зрители от сутрешните блокове на националните телевизии.
Нещо повече - рекламата не е и по-опасна и от много от сексистките вицове и дори от националистическите закачки на медийни лица, ампутирани от всякакво възпитание.
Това е просто реклама и никой нормален човек не би си помислил да опече зайчето на детето си, защото е видял подобно нещо по телевизията.
Или както добре обобщава един-единствен смислен коментар под видеото:
"Ако показаното в този материал ви се струва жестоко, замислете се над следното: Убиеш ли един човек, това е убийство. Убиеш ли милиони души, това е външна политика. Убиеш ли едно животно, това е жестокост. Убиеш ли милиони животни, това е животновъдство".
Затова, драги любители на петициите, запомнете, че разликата между реклама и истина е много голяма.
И е тъжно, когато една художествена измислица се приема насериозно, а сериозните, животозастрашаващи проблеми - на майтап.
Всъщност това обръщане на ценностите е доста по-неестествено от печеното зайче, показано в бутафорната фурна на някаква измислена реклама:
