Заедно с поредицата от пролетни почивни дни обикновено идва българският еквивалент на Великото преселение на народите към по-южни ширини, разбирайте - към Гърция.
Освен това обаче настъпва и една друга инвазия, позната на умните хора, които през това време си стоят в София - тази на контрольорите в столичния градски транспорт.
В дългите уикенди те имат навика да излизат "на лов" и инициират един интересен и много нестандартен спорт у гратисчиите. Дисциплината не може да бъде наблюдавана никъде другаде и се нарича "Как да си счупим някой крайник и/ или да се простим с достойнството си, вместо да си платим билетчето".
По-опитните се измъкват с леки охлузвания, но по-неопитните като нищо могат да свършат в "Пирогов" с нужда от ортопед.
Надпреварата и надцакването винаги започват по един и същи начин - качват се хора в тъмносини униформи и част от пътниците реагират на гледката като попарени. И то още преди да са чули репликата, от която на мнозина им се свива сърцето - "Карти и билети за проверка!".
Следват панически опити за сдобиване с билет или за напускане на превозното средство като никоя от тези практики не е одобрена от Грийнпийс, нито от Българския хелзинкски комитет, въпреки риска да пострадат хора (че и животни).
Целта е ясна - тези 1,60 лв. да бъдат спестени и след това вложени в нещо по-ценно, например вафла с три лешника по-малко от европейския си еквивалент.
Начин номер едно е да се измъкнете със скок на дължина, разнообразяван от обикновено доста високите стъпала на превозните средства от Центъра за градска мобилност. Тоест, виждате хората в тъмносиньо и със засилка и хъс се опитвате да се прехвърлите от купето, през четирите стъпала от по 50 см всяко - на земята.
Лошото е, че долу няма пясъчник, който да омекоти удара и опитите нерядко завършват с изкълчен глезен, но нека да гледаме положително - по-богат сте с почти два лева, а и плонжът ви изглежда супер забавно отстрани.
Ако обаче останете "заклещен" в трамвая или автобуса, спортните дисциплини стават по-сложни.
Единият вариант са силовите спортове, сред които са боксът и ръгбито, с които да си проправите път до вендинг машината или шофьора. Това включва борба с юмруци, лакти и колене. Позволено е също така настъпване, а в спешни ситуации дори и ритници.
Ако трябва да търсите плюсовете на тази ситуация и да пренебрегнете унижението, на което се подлагате, то е, че в конкретния случай този с натъртените крайници няма да сте вие.
Разбира се има и трети, по-хуманен, но доста ненадежден избор - да изберете дипломацията и да се опитате да се разберете с контрольорите с думи. Първо, припомнете си защо го правите, а именно - за да си спестите солидната сума от 1,60 лв.
Тази мисъл би трябвало да ви вдъхне мощен стимул, с който да проведете дискусията на тема защо нямате нито билет, нито карта, нито желание да си купите такива.
Окрилени от мислите за несметното богатство, което притежавате, можете да пристъпите към разговор, в който да обясните, че сте социално слаб например. Въпреки че в ръцете си държите смартфон предпоследен модел.
Или да кажете, че сте бременна в шестия месец. Въпреки че сте мъж на средна възраст и дори нямате бирено коремче. Винаги можете да прибегнете и до това да се разплачете, макар че ако сте над 50 години и над 100 килограма - номерът няма да мине.
Остава един последен и изключително краен вариант - да се простите с тези 1,60 лв. и да си вземете билет ПРЕДИ контролата да попадне в полезрението ви. Така се разделяте с ревниво пазената сума, но добивате бонус точки самочувствие на примерен гражданин.
Опитайте, гарантираме, че не боли...
