За един добра, за друг - лоша, за трети - безразлична, за четвърти - вълнуваща, 2016-та е на път да си отиде. Заедно с нея изчезват и всичките ни тревоги и притеснения, но и радостите, а и незабравимите спомени. С настъпването на последните дни на годината, настъпва и времето за равносметка в личен и обществен план.
За втора поредна година Webcafe.bg зададе своите въпроси на утвърдени в областта си, популярни, но най-вече - интересни личности, които се осмелиха да споделят публично своята равносметка.
Ето как ни отговори българският театрален и филмов режисьор Стоян Радев:
Добра или лоша година беше за България 2016-та?
Когато хората у нас решат да накажат лошото, го заместват с друго лошо, често дори с по-лошо. Изборите през 2016-та не правят изключение. Ключовата дума е "заместват". Вместо да поправят, да усъвършенстват, да създават.
Коя беше важната новина на 2016, която всички "проспаха"?
Оказа се, че бързата смяна на новините е по-важна от тяхното достоверно съдържание. Оказа се, че новините са важни, само ако сме в настроение да ги сметнем за такива.
Решенията са ирационални. В този смисъл целият новинарски поток и неговото преживяване имат съноподобни характеристики. Размишлението върху феномените на пост-истината е близко до тълкуването на сънища.
Кои бяха трите най-добри книги, които прочете през 2016?
"Уна и Селиджър" на Бегбеде, отново "По повод на Галилей" на Ортега и Гасет, "Там, където не сме" на Господинов (препрочетох и някои негови стари неща, за да се опитам да не ми харесат - по едно време много хора настояваха, че това е задължително).
Как изглеждаше твоето десетилетие като "пълноправен член на ЕС"?
За мен животът в общност е естествен. Изкуствено е разделението. Изминалото десетилетие беше спокойно, доколкото отговаряше на разбирането за тази естественост.
Културните (в широк смисъл) различия са много по-незначителни от приликите между хората. Трудностите на живота в общност са нищо в сравнение с патологията на разделението.
Опиши как си представяш България на 31 декември 2017 г.
Пред избори.
Кой е личният урок от тази година, който няма да забравиш?
Атаките на страха изкривяват възприятията и диктуват агресивни консервативни мерки - изолиране, отстраняване, затваряне, враждуване. Тези, които имат куража да удържат либералните позиции, дават добър урок. И, да, урокът е личен, защото личността има значение.
Консервативно може да бъде само отстояването на класическите либерални ценности, в които правото и редът произтичат от взаимно зачитане на човешкото достойнство. Другото е връщане много назад. Ако противниците на този възглед помислят малко, ще се съгласят.
Илюзията, с която се раздели през 2016 г.?
Нямам илюзии. Разделих се с още една година от моите.
Мястото, което би искал да посетиш през следващата година?
Бих се радвал да отида на летището и да хвана първия самолет за някъде. Бих се радвал и други да имат тази свободна възможност. Въобще, надявам се хората да се научат как се живее в мир. Войните отдавна ги можем.
