Национализмът е опасно нещо. По-опасно от всичко останало за продажната политика и продажните политици. Национализмът означава подчиняване на всички действия на националните цели, които всички знаят какви са, но рядко се осмеляват да кажат на глас - да се живее по-добре в тая страна, да има възможности за работа, учене, гледане и възпитание на деца, за спокойно остаряване и достойно отпътуване от тоя свят.
Най-лесният начин да се справиш с национализма е да го замениш с някое менте - дали ще е "Атака", дали ще е някоя друга глупава формация или кръжок по интереси, няма никакво значение. Така много хора ще се объркат, ще се отвратят и ще залепят клеймо на понятието "национализъм", което автоматично значи, че никога няма да се борят за споменатите идеи.
Какво следва от това? Първо, да се живее по-добре се изражда в "аз да съм си добре, за другите ме боли... апендикса". Всеки да се бори сам за спасението си, виждаш ли, така всички сме щели да се оправим. На едни млади момчета и момичета, разпръснати в няколко неправителствени организации, даже им се плаща целогодишно да струят тая мъдрост от де що медия съществува у нас. Резултатът е непрекъснато противопоставяне между хората, така че да не могат никога да "мелят брашно" заедно, а приказката за орел, рак и щука сме я слушали всички като малки.
Възможностите за работа се свързват едва ли не изключително с идването на чужди капитали, защото ние сме нямали пари (дали пък чак толкова нямаме, двадесет години се краде и още има?). Чуждите капитали били панацеята, те носели работата, те носели знанието. Никой не си дава сметка обаче, че чуждите капитали идват само за да направят печалба - и тая печалба да се изнесе навън.
Ако се вложат едни 500 лв. тук, те ще искат от тях да изкарат още 1500, пари, които ще напуснат тая страна и ще отидат за удоволствията на други нации. А ще са заработени тук и би следвало да отидат за удоволствие на местната нация. В същото време на българския предприемач на първо време му се залепя етикета "частник" (и това 20 години след "промените"), създава му се образа на изверг, отъждествява се с престъпник (въпреки че с нищо не е по-различен от западните собственици на капитал, особено тия, идващи от юг) и му се пречи по всякаква линия да прави това, което може (с изключение, разбира се, на "нашите хора", които пълнят партийните каси с отчисления).
Българският работник може да работи пет пъти повече, но все ще го изкарат по-нископроизводителен от западния. Мързеливец един вид. А истината е, че западният работник разполага с модерни машини, които тук ги няма. Тук е по-евтино да наемеш тридесет човека с лопати да копаят до безумие една един месец, отколкото да купиш машина, която да свърши работата за един ден.
Насажда се, че а искаш да учиш (ама наистина, не само за едната диплома) значи да си пълен будала. Демек, кой нормален човек иска да работи като учен, учител или преподавател за 500-1000 лева?
За раждането и гледането на деца - там всичко се прави така че да те откажат. (Спомням си даже един медийно активен "умник" беше написал, че жените, които искали да раждат, били един вид паразитиращи индивиди, които искали да смучат пари от обществото посредством майчинските). Хубавото е, че все още българите не са се отказали съвсем от тоя "мазохизъм". За състоянието на възрастните хора, няма смисъл да се говори, нещата са толкова трагични, че думите не стигат.
На фона на всичко това, новините на турски език едва ли са най-големият проблем. Една отслабена нация поради всичко описано горе е много по-уязвима от това да бъде купена "с парцалите" от това дали някой ще чуе на чужд език десет минути новини. Ако всички споменати проблеми бяха решени, едва ли някой щеше да се притеснява от чужди влияния. Затова - не е национализъм това, което искат да ни пробутат всевъзможните партии и партийки, менте е. Ментета не купувам.
