"Ще трябва да се научим да живеем с тероризма", казваше френският премиер Мануел Валс след клането в "Батаклан". Сурови думи, които показват, че светът е различен, а новите времена водят до нови предизвикателства.
Ако изобщо може да се сравнява една трагедия с друга, Ница е по-страшна от Батаклан, който се случи точно преди осем месеца и един ден.
Тероризмът става все по-незабележим, използва прийоми от всекидневния живот, няма нужда от много разходи, а умножава пораженията.
За да се снабдиш с оръжия и експлозив, ти трябва логистика, има риск да бъдеш разкрит. На пръв поглед, камионът не предизвиква подозрения. Може и да остане незабелязан. Но един тир може да стане и убиец. Достатъчен е един човек, който да го насочи срещу празнуващата тълпа.
Какво следва оттук нататък? Обикновени автомобили? Кухненски ножове? Както при третата палестинска интифада - убиваш с това, което намериш под ръка.
Новата атака по крайбрежната улица на френския град използва камион - едно от обичайните превозни средства, които срещаме всеки ден.
Със специално послание: Аз съм сред вас. Мога да ударя веднага във всеки момент.
А главата на Ислямска държава в Сирия и Ирак все още не е отсечена.
Израело-палестинският конфликт, отстъпил на заден план пред зараждащия се халифат, се представя като модел на разпространение.
Франция е новият Израел - държавата, която ще се принуди да заживее в перманентно извънредно положение.
90 000 агенти на полицията очакваха терора по входовете на стадионите на Евро 2016. Но той се появи изневиделица - на крайбрежната улица на Ница, където до вчера арабите със своите луксозни яхти бяха само символ на кичозното богатство.
14 юли е знакова дата за модерността - денят, в който е отсечена главата на монарха, завзема се Бастилията и започва ерата на правата за всички.
Именно тези свободи искат да ни отнемат фундаменталистите.
Свободата, равенството и братството са най-големият символ на Запада, много по-важен от футбола.
Франция е арена на сблъсък поради смесеното население на собствената й територия. Париж отдавна се превърна във втора родина на милиони от бившите френски колонии в Близкия Изток и Африка. Това са пет милиони мюсюлмани, най-вече араби, имигранти или деца на имигранти.
Ударът беше нанесен в момента, когато французите не можеха да се радват на европейска титла, но бяха решили гордо да развеят знамена по случай националния си празник, с надеждата, че опасността е отминала. Мерките за сигурност сработиха перфектно по време на голямото международно спортно събитие.
Но атентаторът-камикадзе се появи зад волана на един тир, за да ни покаже, че няма да има празник и че не можем да игнорираме този фанатизъм.
Става въпрос са сериозно изпитание и никой не си прави илюзии, че ще е лесно.
Ако има лъч светлина в тунела, в горчивия ден, в който светът скърби, трябва да признаем, че джихадистите са принудени да опростяват атаките си. Те продължават да бъдат изобретателни и смъртоносни, но вече нямат възможност да разгърнат военна сила, както на 13 ноември в Париж.
Ако реагират, използвайки всякакви средства, то е защото трябва да докажат, че съществуват след сериозните загуби, които претърпяха в Сирия и Ирак. Самопровъзгласилата се Ислямска държава е вече доста слаба. Контролираната от тях територия намаля значително. Съвсем скоро ще бъдат атакувани техните крепости Рака и Мосул.
Не е вярно, че тероризмът е победил окончателно.
Но редиците му станаха много по-привлекателни, след като помогна на толкова много радикализирани мозъци да сбъднат мечтата си - да получат територия, на която да бъдат главни действащи лица и да живеят според шериата.
А на европейците не остава нищо друго, освен да се научат да живеят с тероризма. И да се надяват, че Ислямска държава скоро ще престане да съществува.
