Пиша в отговор на отвореното писмо към лидера на БСП г-н Станишев от Валери, франкфуртският студент.
Здравейте, аз съм Петър, Софийският студент.
Малко по-голям съм от Валери. За разлика от него аз съм в България. Не зная личен мой субективен избор ли бе да остана тук - или просто обективно ми го наложи финансовото състояние. ОК, това няма значение.
Тук съм. Студент, бъдещ юрист, поредният отвратил се от системата, преди дори да е станал част от нея. Откакто съм навършил пълнолетие, гласувам. Някой път - за един кандидат, друг път за всички едновременно в бюлетината.
Не твърдя, че изборът ми е правилен, но смятам, че когато той директно влияе на настоящето ми, следва да понеса отговорно последиците от него.
Валери не е в България. Искрено се надявам да се върне тук, след като завърши. Пожелавам му наистина успех и му се възхищавам от искреността, напоена в отвореното му писмо. Но...
...но Валери поне 5 години няма да бъде в България. Ако не и цял живот. Валери гласува за своето бъдеще, но и за моето настояще. Днес за трети ден отивам на протестите. А утре имам изпит. Предстои ми най-тежката сесия в следването ми.
Там съм - пред МС. Там съм не да изразя привързаност към партия, защото такава нямам, нито пък да покажа неприязън към друга (въпреки че такъв май изградих). Протестът отдавна не е насочен срещу моя "колега"-юрист Делян Пеевски и да ви кажа няма значение точно кога и как ще слезе от ДАНСинга.
Отивам да променя една система, от която съм част. И съм в този пясъчник отдавна. Опитвам се всеки ден да изкопая това забравено гърне с жълтици или поне да открия пластмасова лопатка, с която да продължа да дълбая. А Валери си взе своята и замина. На всичкото отгоре ми счупи моята.
Не ме разбирайте погрешно. Не ходя с фанелки "България на три морета" и не съм безкраен патриот. Не съм привързан към територията или историята Й, а към хората пред МС. Дори аз скоро може би ще успея да събера средства да специализирам в чужбина.
Само че по време на този престой навън аз няма да гласувам. Не искам други да понасят последиците от моя избор, не искам да съм "чужд" глас. Валери е разочарован от Станишев, а аз съм малко разочарован от Валери.
Не мога да пиша повече, че имам изпит след 12 часа. Днес бях на протеста, утре ще бъда пак. И вчера бях, но докато се опитвах да "счупя" тази система, някой успя да ми счупи прозореца на колата пред блока. Радвам се, че няма какво да ми вземат...
Преди 24 години и аз бях студентка и окупирахме Университетите, скачахме по площадите, веехме знамена и се надявахме. Не заминахме. И се надявахме, и се надявахме....Вече не мога да замина. Но ще продължа да се надявам, като виждам че има млади като теб!!!
М-да, ама си юрист. Няма да се заяждам за хуманитарни и естествени науки днес (сигурно мнозина ме заподозряха вече ). Ще се заям с друго, макар че то е част от същото - представи си, че практикуваш професията си в някаква форма - адвокат, съдия, прокурор и т.н. Ще има доволни и недоволни, защото ти си рефер по преразпределението - било то буквално в граждански спорове или косвено в наказателни или пък ако например се окажеш консултант по законодателни въпроси. Каквото и да правиш твоята професия те поставя във формална или неформална роля на жури в дуелите между хората. А сега погледни днешния ден и омразата към правистите, омраза причинена от недоволство от преразпределението - част от по-голямата омраза към успелите от неуспелите (не говорим за методи на успяване сега, абстрахирай се). Е, няма ли да е вярно, ако кажа, че ако в обществото има масово недоволство от преразпределението и най-честния съдия никога няма да бъде забелязан като честен освен евентуално от шепа директни негови "клиенти"? Разбираш ли какво говоря - недоволството е от реда, по който живеем, хората не приемат ситуацията и правилата й и никой юрист не може да бъде символ на промяна - той се възприема като инструмент работил в омразната система. Отклонение - жалко е, че свестен човек като Радан Кънев и по тази причина няма много шансове да бъде алтернативата за ДСБ. Както и да е, за да има просперитет хората трябва да започнат да вярват и то поне донякъде основателно, че човек може да просперира с други средства освен служебното преразпределение, от което ти си професионално част. На всички нас ни е кофти, защото дори по-тъпичките усещат, че героя на деня е онзи, които гребе от общото или използва тежестта на обществото, за да разпределя частното. Хем българите се стремят да се наместят в някоя такава ниша, хем ги докарва до лудост това, че сигурност в това няма, но за съжаление малцина си позволяват да допуснат до съзнанието си факта, че и те са част от причината, защото и техния избор се диктува от същите представи за герой на нашето време. Ние нямаме герои бизнесмени, защото подозираме всички, че са се сдобили с повечето от богатството си благодарение на служебно преразпределени, нямаме герои учени, защото сме обсебени от изглеждащият толкова достъпен и за прости шанс да се случим и ние в преразпределителната верига, нямаме герои и инженери, защото какъв смисъл има науката да се въплъщава в човешки творения, след като един бюрократ има далеч повече хоризонти в така сложената ситуация, не ни е герой дори занаятчията, дори бакалина или доктора и учителя, защото и тях виждаме само в светлината на възползването от преразпределителни механизми и в тях пак виждаме само мутанти. Смешното е, че в крайна сметка според собствените ни разбирания и ние не сме герои - всички сме маскари, но не върви да го казваме за себе си. Е, какво ще промениш и как? Аз няма да ти повярвам докато не започне да ти е по-интересно да разправяш как ще стане, да мечтаеш и чертаеш планове пред нас, вместо да говориш колко си готов да протестираш, защото за какво и срещу какво протестираш? Ами, ако всичко е номер, на едни преразпределители срещу други - какво ще се промени освен, че в маниакалната схватка вече съвсем ще забравим, че цивилизацията ни се крепи не на бюрократи, прависти и политици, а че те съществуват само, защото човешката интелигентност и изобретателност са ни дали шанса да живеем в свят, където вътревидовите ни проблеми могат да са достатъчно важни, че да изискват професионалисти, които да изхранваме, без това да ни се струва разточителство. Та това, което мисля е, че ти не е редно да ходиш на протести, нито който и да е избрал професия, която е следствие, а не причина за това, което сме. Иначе всичко заприличва на самозабравили се деца изоставени от родителите си, които чупят, дърпат кукли и викат "мое е" или пък "ти си тиран - трябва да е на всички", но не се замислят, че утре няма кой да напълни хладилника.