Противник на свободата на словото ли е комикът Рики Джървейс? Подобен дебат се оформя в някои американски медии и в социалните мрежи след монолога му по откриването на церемонията по връчването на наградите "Златен глобус".
Причината - това, че призова наградените да се въздържат тази година от редовните си вече политически изказвания, тъй като нямат кой знае какво основание да го правят: "Не сте в състояние да изнасяте лекции на обществото за нищо. Не знаете нищо за реалния свят."
Преди това Джървейс засегна темата за това как големите технологични гиганти произвеждат продуктите си в среда на изключително тежки условия за труд, а после се представят като отговорни и социално ангажирани. Това правят и актьорите, които се съгласяват да играят в продукциите на стрийминг платформите им: "Ако "Ислямска държава" започне услуга за стрийминг, веднага ще се обадите на агентите си, нали?"
Думите на комика съвсем очаквано удариха там, където най-много го боли Холивуд - в двуличието. Защото в последните години ако търсите политика в САЩ, именно там е най-точното място. Във Вашингтон нещата отдавна се определят от лобизъм, интереси и големи мозъчни тръстове, които бистрят кои ходове ще са от най-голяма полза за конкретния играч.
В Холивуд, а и в развлекателния сектор като цяло, нещата от няколко години насам са приели силен социално-политически уклон - разнообразие, социално включване, права на малцинствата, критики срещу решенията на Доналд Тръмп, и т.н.
Не ме разбирайте погрешно, добре е развлекателният бизнес да е осъзнат и да се опитва да учи хората на това да се стремят към един по-добър свят, да проповядва ценности и да търси едно по-чисто бъдеще. Стига, разбира се, това да не се превърне в самоцел, защото по този начин се губи абсолютно целият ефект.
А нещата в Холивуд отиват именно натам. Масово филмите, големите сериали и дори песните се опитват да бъдат социално активни, да повдигат този или онзи важен за обществото въпрос, да включат всевъзможни социални малцинствени групи в крайния продукт, за да могат да открият всички зрители себе си в него.
Безспорно право на всеки един човек на изкуството е да защитава и да изразява своята ангажираност с проблемите на обществото и да ги използва за муза за работата си. Когато обаче говорим за един огромен бизнес за милиарди и милиарди долари, който в един момент открива, че за сегашното поколение зрители важни са социалните каузи, поради което започва да ги блъска във всеки втори свой филм... нещата малко намирисват на двуличие.
Социалното е новото черно. Да влагаш нещо по-висше в развлекателния си продукт е модерно, кара хората да се асоциират с него и малко или много продава. Проблемът идва, когато хората започнат, както с всяко нещо, да се пресищат от това, което им продаваш.
Още по-лесно става пресищането на подобни обществени ценности, когато този, който ти ги пробутва, всъщност има своите далеч не малки слабости. Като например да толерира зверски условия на труд или експлоатация на хора.
Когато обаче една цяла група от хора е приела себе си за духовно отворена и социално ангажирана, и се пръкне някой, който да им каже, че всъщност нещата не са толкова розови и прости, колкото ги виждат, гневът е неминуем.
Истината е, че политическите послания на Холивуд и неговите най-ярки звезди сме ги виждали и чували вече достатъчно пъти, че да знаем как ще реагират публично на който и да е актуален обществен проблем. Дори и обичайните критики към Тръмп все повече приличат на нещо по навик, отколкото на реален гняв срещу спорни политики на един държавен лидер.
Това вече пречи на проблемите, които защитаваш. Превърне ли се защитата им в навик, а не в искрено усилие, смисълът от нея започва да умира малко по малко.
А колкото до монолога на Рики Джървейс, за разлика от всичко написано досега, той беше повече комедийно представление, играещо си с наболели теми и изпитващо границите на търпението, отколкото политическо изявление (макар някои да го приемат именно така).
За един толкова наквасен в политиката Холивуд обаче това изглежда е нещо малко или много непознато.
