Човешкото същество е подчинено на своето его. Ето защо рядко ще попаднете на пушач, който да си признае, че цигарите в крайна сметка са просто една пълна мизерия - физическа, нравствена, финансова.
Пушачът ще говори за свободата да бъдеш себе си през пожълтели зъби, ще се прави на голям бохем, докато се задавя от кашлица и ще бъде спорно секси в провокативна поза с цигара в ръка...
Болният и тежко зависим пушач ще се вкопчва в своето достойнство пред околните, заливайки ги с пасивна агресия и дълбоко философски словоизлияния за избора като изконно човешко право. Но само той ще си знае колко голям мизерник е всъщност.
Защото, ако за другите димът му е досадно моментно обстоятелство, то за самия него животът е катранено сив перманентно.
Да навлезем в конкретика. Ето как се живее като пушач:
Миришеш на гъз във всеки един момент
Със собствената воня се свиква бързо, но знаеш, че околните те надушват и това те кара да си непрекъснато напрегнат. Когато идваш от балкона, вкарваш облак смрад със себе си в стаята.
Когато си жена и секси колега непушач в непосредствена близост до главата ти ти обяснява как се прави тази екселска таблица, не смееш да си отвориш устата, за да не му призлее.
Парфюмът ти не помага, а по-скоро завършва имиджа ти на човек, видял и 2 и 200 в лошия смисъл на думата.
Не смърдиш само ти. Смърдят близките ти, смърди детето ти.
Чувстваш се като долно зависимо леке
Нямаш воля за 2 стотинки. Не можеш да направиш нищо без цигари в себе си. Дори ако ходиш на спорт, си ги носиш за всеки случай, ако на връщане ти се припуши.
В пикови емоционални моменти като дълго чакана любовна среща, ново дете в семейството, погребение, повишение и .т.н. мислиш само къде, кога и как да изпушиш две бързи цигари. Нищо друго не те интересува чак толкова много.
Нещата минават през теб и заминават. Немислимо е да отидеш на вечеря, без да излезеш 10 пъти навън, което осуетява всякаква пълноценна комуникация с когото и да било.
Най-големият ти страх в тоя живот е, че ще се събудиш една сутрин и няма да имаш цигари.
Говориш като дърта съдържателка на публичен дом
Хрипове, храчки, дращене, гърлен глас... Може да се случи дори да отделиш неволно секрет от гърлото си в напън да обясниш нещо вербално, в следствие на което да наплюещ своя събеседник, който естествено ще се направи, че нищо не е станало от куртоазия. Ако е любезен.
Ходиш и пушиш по улицата като отрепка
И в същия момент на пътя ти се изправя добър познат с фреш от ябълка в ръка. Неволно издишаш облак дим право в лицето му, той започва да маха с ръце, а ти се опитваш да смекчиш положението с някоя тъпа смешка.
Както е посочено в горната точка обаче, го наплюваш без да искаш и всичко излиза напълно извън контрол. От което се отчайваш и изпушваш още три цигари верижно.
Дечица те имитират, издишайки въображаем дим
Няма никакво значение колко си умен, красив и добър в момента, в който единственото впечатление, което оставяш у околните, е обвързано с амплоато ти на дърта ламя, чиято глава изпуска гъст пушек на равни интервали. Особено в детската глава.
Тъкмо си разказал най-интересната история за първия ти ден в училище на 6 годишното съседче Слави, когато виждаш, че единствената му реакция по темата е да те имитира как пушиш, издишайки въображаем дим от близалка. Съкрушен си.
Плащаш си за бавно самоубийство
Вместо да се метнеш от балкона безплатно. Нямаш пари за почивка сега, имаш една-две неплатени сметки, които винаги оставяш за другия месец, но даваш цифра пари за шибани цигари всеки ден.
Понякога мислиш за това какво ли щеше да правиш в момента, ако всички тези пари от последните 10 години бяха спестени. После преценяваш, че мисленето е вредно за здравето и палиш цигара.
Тръскаш в някакъв гнусен буркан с вода и фасове, защото пепелникът е изчезнал мистериозно. Драйфа ти се. Прокашляш се мощно и от силното разтрисане огънчето пада на новите ти панталони за 130 лева.
Поредната грозна дупка. Приличате си.
