Сърбия има жена-премиер за първи път в историята си. Ана Бърнабич е хомосексуална. Жена й Милица току-що роди дете. Как ще обобщите тази информация в едно просто изречение на грамотен български език?
Въпросът е с повишена трудност, както си личи по медийното отразяване на новината за първородния син на Бърнабич.
Самият факт, че държавата на Лепа, Цеца и Миле Китич се управлява от "третия пол" - и светът все още не е свършил! - отключва остър пристъп на умопомрачение у всички поборници срещу "жендерастката проказа". Но нищо не може да се сравни с тоталния конфуз по въпроса каква се пада Ана Бърнабич на детето си, след като управляваната от нея страна й забранява да встъпи в брак с майка му.
"Премиерът на Сърбия стана родител, партньорката й роди момче", обяви "24 часа" в сложно съставно, граматически издържано и комично неуместно заглавие, което губи смисъла си в мига, в който се опита да вкара чепатата човешка реалност в праволинейните калъпи на езиковия закон.
Теорията гласи, че мъжкият род е универсалният неутрализиращ маркер за упражняваната професия в българския език. Както всеки филолог ще ви увери - Ана Бърнабич е "премиер", а не "премиерКА", независимо, че носи женско име, а джендърът на поста й няма никакво отношение към сексуалната й ориентация.
На премиера партньорката "му" обаче не се поддава на подобно езиково склоняване към професионалното поприще на своята любима, ако ще и последната да е министър-председателят на Сърбия. Обратното би било сляпа проява на полова дискриминация, субординиране, обективизиране и чиста глупост. И ето така се стига до деня, в който "той стана родител, а нейната партньорка - майка". Грешка 404.
"19 минути" се опитва да поправи деликатния проблем, така както се утилизира бомба с чук.
"Сръбската премиерка стана татко", гласи кратката сводка в изданието. Няма спор: умението да сковеш заглавие, в което поне една дума да е вярна (в случая - сказуемото), е рядък талант за българския журналистически занаят. Но все пак откритието, че Бърнабич е "баща", сякаш повдига по-тревожни въпроси за функционалната грамотност на автора, отколкото за гражданското състояние на сръбския министър-председател.
А вие се подигравахте на френската образователна система след въвеждането на понятията "Родител 1" и "Родител 2"...
При още по-дълбоко потапяне в медийната мътилка ще откриете поне десетина вариации по темата за майчинството и бащинството, раждането и родителството, семейството и съжителството, пола и джендъра, кохезията и конвергенцията. Тогава ще ви стане ясно защо в утайката на мътилката съществуват коментари от типа: "Джендър можел да ражда" и "Плачи, дете, баща ти е невинен".
Понеже "границите на моя език са границите на моя свят", светът извън думите все едно не съществува - независимо от факта, че "неизговоримото" се отнася за новороденото дете на жената, заемаща висшия правителствен пост в съседна Сърбия от 2 години.
И все пак умственото напрежение да намериш правилните думи, с които да опишеш живота такъв, какъвто е в действителност, е задължение на всяко разумно същество. В този смисъл - сякаш най-вярното заглавие по темата беше и най-сензационното, по "168 часа": "Историческо събитие в страна, която не признава еднополовите бракове".
Какво по-ясно от това?
