Някой по административните или политическите етажи е много глупав.
Да пратиш бежанци в селско училище може да бъде обяснено освен с глупост, и с мазохизъм. Пращаш ги, за да предизвикаш нещо, от което да се срамуваме всички и да си казваме:
"Ами да, такива боклуци като нас няма по света".
Съществуват два основни стереотипа в градското мислене за селото: социалистически и романтичен.
Социалистическият ни казва, че селото е град, а романтичният твърди, че селото е духовно и красиво място, а хората са истински хора, не като бездушните граждани.
И двата стереотипа са нелепи.
Хората живеят на село или защото нямат друг избор, а това ги прави гневни, потиснати и мразещи всичко наоколо, или защото просто искат да живеят затворен живот. Във второто няма нищо лошо. И за едните и за другите обаче чуждото присъствие е дълбоко съмнително и предизвиква остра реакция.
Не само българското село.
Пратете сирийски деца в някое унгарско или френско село, да видите какво ще стане.
Ние по принцип трудно търпим различните. Всеки, който е бил в казармата знае това.
Ако си софиянец между несофиянци, пловдивчанин между непловдивчани или варненец между неварненци, вероятността да бъдеш набит е много голяма. Човек трябва да има някаква вяла представа какво се случва в армията, преди да взима социално-чувствителни решения.
В казармата мъжете рядко се бият като мъже. Поне в задължителната и разхайтена казарма от близкото минало. Това, което става е, че едни, които са по-силни и по-уверени в себе си, и най-вече повече, бият други. Бият ги систематично, унижават ги, понякога ги изнасилват. И това се случва.
А какво мислите, че се случва със софиянче, което отиде в селско училище?
Бият го. Ако, разбира се, някой е останал на село.
На кой му хрумва, че български мъже, които са били системно подлагани на тормоз заради различността си, и техните жени, които страдат от депресията на съпрузите си, които никога не биха споделили с тях какво им се е случило някога, ще приемат с отворени обятия сирийските деца? Няма.
Всичко, което им се е насъбрало в тягостния им живот, ще си го излеят на нещастните деца. И колкото тези деца са по-нещастни, толкова омразата и съмнението към тях ще е по-силна.
Така е на село. А често и в града.
Когато се разбра, че част от децата от дома в Могилино, които бяха години наред изтезавани и избивани, може да бъдат преместени в Русе, русенци излязоха да протестират. Не искаха някакви нещастни, болни и изтезавани деца да им развалят мизерния комфорт.
Ако някой има разум и добра политическа воля, би трябвало да изпрати децата в града.
И там няма да бъдат много добре приети, но шансовете им за човешко посрещане са малко по-големи.
И, разбира се, разговорът за това защо сме така затворени, неблагодарни и нечовечни трябва да продължи.
Признавам, изпитах лек ужас като прочетох тази статия. И съжаление. Не знам какво му се е случило на господин Юлиян Попов в казармата. Съжалявам. Явно има причина да си мисли всичките тези неща и то по този начин ... Съжалявам, но смятам изводите му за нелогични, предубедени и далеч, далеч от действителността. Да мисли хората, които живеят на село за особняци затворени в своя малък свят и/или нещастници, защото аз това разбрах, че казва автора, не го приемам и разбирам, че този човек не знае нищо за българското село, изобщо за селото, сега или преди, тук или по света. Лошотията и добротата са навсякъде. Как може да ги поставя в тази рамка? Да, когато човек е нещастен, прехвърля това и на хората наоколо. Психолозите знаят защо (или поне се опитват да разберат). Хората имат страхове и е по-добре да ги споделят. Е, не винаги става по добър начин и аз не приемам отношението към бежанците и особено към децата им, но - да, хората се притесняват и за това трябва да се чуе, да се говори и проблемите да се решават. Искам да спомена, за нещо което скоро прочетох. Швеция е приела мисля 9-12 хиляди бежанци от началото на кризата в Сирия, без никакви кандърми от ЕС или ООН, или други такива. Имат някава своя политика по този въпрос на държавно ниво, но също така прочетох, в книга на един шведски журналист, за референдум в област в Швеция, за построяването на бежански лагер и хората се бяха произнесли против. Не сме първите или последните, а още по-малко единствените сред които има хора, които мислят по друг начин. А за децата от Сирия ... плача ... и мисля, че имат още по-голяма нужда от помощ и внимание, и доброта.
Мдаааа, явно на автора някой едър баджо от село му е цепнал д-то пряко волята му и сега изпитва дива омраза към всичко селско. А го гледам че е и достатъчно тъп за да не прозре че след като умре селото и провинцията идва ред на познайте кое..."китните" български градове където се раждат и растат такива умствени капацитети. Относно сирийчетата на рейса и обратно в турция...нямаме пари да огледаме нашите циганета че си внасяме още за отглеждане айде нема нужда...в България те не са бежанци а нелегално пребиваващи.
Родриго Показваш удивително неразбиране на българския език - по-малко от сирийче-първолаче даже. Какво пък общо имаше с темата какви били русенци преди 2 века. Тогава може да са били напредничави, по-напред от селото София, но днес са задръстени. Е виж го кандидата им за депутат Гюлеметов за пример. А и споменаването на казарма и асоциациите само със сексуалната страна на въпроса е функционална неграмотност. Неприемането на различните в казармата беше много точен пример за това, за което говорим тук. Но току виж след година-две в училище даже сирийчетата почнат да разбират по-добре даден текст, отколкото някои от първосигналните коментиращи тук...
Сърцераздирателни статийки набиващи ни в главите колко са "сладки" всички породи муджихидини идващи за издръжка в Европа и България. Какво положително е дал до сега който и да е от тях?