"50 нюанса сиво" вече събира предпремиерни отзиви за филмовата си адаптация, а в навечерието на прожекцията по кината в България с нова сила се възбуди вечният дебат - дали пък книгата не обижда жените?
Ето какво пише Елена Кодинова в статия за "Жената днес", под недвусмисленото заглавие "50 нюанса тъпо".
"Поредицата е директен изстрел с топ срещу феминизма, срещу равенството на половете, срещу разбирането, че сексуалните отношения между мъж и жена са сложни отношения между две равностойни личности.
Мъжкият главен персонаж - Крисчън Грей - е във всичко над героинята Анастейша. Той е 27-годишен милардер. Не просто богаташ без притеснения за препитанието. Не, той е милиардер, част от елитния клуб от около 1000 души, които въртят света. И то само на 27 г. И междувременно, докато е трупал своите милиарди, той е успял да събере и такава богата сексуална практика, че да се оттегчи.
Героинята, разбира се, е семпла, бедна, невзрачна, девствена, а е почти негова връстничка. Така в представата за привличането на мъжкото и женското като два полюса на естеството са натъпкани ретроградните стереотипи за богатия всесилен мъж и неспособната да се състезава в нищо с него жена, която само трябва да търси покровителството му.
Има хиляди невзрачни и плахи Анастейши, на които трилогията подарява фантазмено удовлетворение - нещо като хероинов кик, моментно щастие без усилия. И ако те имат нещастието да повярват в него, да се зарибят и пристрастят към подобни решения на проблемите си, ще останат цял живот нещастни и неудовлетворени.
Няма да ги зарадва вниманието на съседа научен сътрудник, който кара кола на 15 години, но е готов да стане част от всекидневието им и да им бърше сълзите. Те може и да се омъжат за него от немай къде, но никога няма да поискат да вникнат в уникалната му душа-вселена, каквато всеки от нас носи, макар той да си е направил труда да опознае тяхната.
И после ще го намразят и презрат задето им е изневерил в търсене на топлота. Те все ще чакат нереалния образ Крисчън Грей и ще заложат всичките си чипове на щастието на него".
Статията веднага се сдоби с контрапункт "50 нюанса сиво - или как да се предпазим и да останем интелектуалки" - в блога на Летящата Козила Ерато.
"Разбирам възмущението, че един любовен роман, написан да се чете на плажа, не изобилства от професори по ядрена физика с коремчета, нито от смели, силни жени, направили първи крачки на Марс (Южния полюс) в спасяването на коренното населения на Нова Зеландия, но това е евтино забавление, което не може и не трябва да бъде разглеждано като отразяващо се на интелектуалния и финансов елит сред жените и мъжете, нито дори като социален феномен извън популярността си.
Защо, обаче, взе че стана толкова популярна тази книга? Тук също имам своя, локална версия.
Заради скучния живот. Заради скучния секс. Заради скучния съпруг, който вероятно е научен сътрудник с коремче.
И не, че не е хубаво да кажем на жените "Хей, жени, като ви е скучно, запишете висше образование, намерете си садо-мазо клуб, където истински ще ви набият, бъдете независими - запишете се на курс за авио моделиране".
Хубаво е. Но когато имаш деца, когато си касиерка в банка (все някой трябва да е, Ерика Джонг, инак сме свършени), когато си нехубавка, нямаш кръгозор, денят ти е натоварен с чинии и готвене, всичко това става адски трудно.
Дори да кажеш на научния сътрудник да измие той, ако обича, защото времената са се променили, ало!!!
Животът на мъжете и жените, които съставляват по-необразованата част от обществото, реалният живот е скучен. И труден.
Домът, децата и проблемите изпиват много от силите, а едновременно с това капацитетът за доставяне на забавление е малък. Въпреки това доста от тези жени са направили много повече за обществото, раждайки деца, на които са дали шанс да се развиват.
И голяма работа, че им се чете вечер за милиардер, който ги обсипва с диаманти и леко ги пляска за разнообразие.
Тази мисъл сега е приятна просто защото вече 15 години Нора Робъртс така и не се сети да напише такова нещо, а сега него го има и този жанр, който така или иначе съществува, има още един аспект. Не че за четящите Вирджиния Улф, това ще наклони ръба на полата им дори за 15 минути.
Та, тези жени имат право на забавление. И не е честно и не е коректно Терминатор да е класика, макар посланието му да е като на обелка от картоф, а играта на Арнолд Шварценегер - като на картоф, а жените да нямат право да се държат глупаво. Най-малкото не е феминистично. Равнопоставеността на половете трябва да е универсална, а не само в лабораториите на Харвард.
И в заключение, разбирам интелектуалното презрение, но някъде дълбоко в нас, съвсем тайно и тихо, ние трябва да признаем, че милиардерите не са толкова лошо нещо".
А ние се съгласяваме покорно и на свой ред препоръчваме да разберете какво се случва, Когато софт порното срещне Холивуд.
