Традиция или кочина

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.

Богоявление. Минусови температури. Центърът на български град. По стародавна традиция отец Николай хвърля Божието разпятие в ледената вода, за да могат мъжете, съблечени (или облечени) по боксерки да скочат и да го намерят. Но, о, чудо - вместо да потъне, кръстът отскача. Не по друга причина, а защото е метнат в шадравана. А той, за зла участ, е доста плитък.

Или поне толкова плитък, че млада жена нагазва във водата и вади трофея.

Традицията трябва да бъде повторена. След като кръстът е метнат отново, двама от кандидатите за слава и 200 лева, осигурени от общината в Ботевград, се сбиват. От суматохата се възползва малко момче, което обаче е преметнато и млад мъж му отнема кръста от ръцете.

Юнакът се изнизва веднага, след като взема парите, без традиционния поздрав към жителите на града за Йордановден.

В друг български град, с размера на село, но с етнически проблеми по-достойни за метрополия, роми и българи се скарват за Божието разпятие и още във водата започват да се млатят. Кръстът се чупи. А наградата от 200 лева отива при плувец от ромски произход, докато негов приятел си развява "обрязаните" гениталии публично в знак на подкрепа на цялата ромска общност.

На фона на тези две новини, вестта, че във Варна кръстът е изваден от атеист, звучи направо нормално.

Нормално звучат и мутренско-бабаитските изяви на Кърждалийския енорийски свещеник, който намира за напълно в реда на нещата да води литийното шествие за Йордановден, възнесен върху АТВ и придружен от кмета Хасан Азис, също върху АТВ. Жестът, видиш ли, бил в подкрепа на съгражданите, които се занимават с оффроуд в общината.

Традицията с хвърлянето на кръста за здраве има над 200-годишна история (със задължителното прекъсване през комунизма), но напоследък се е извратила до степен, в която човек започва да се пита дали не трябва да се предприемат някои от следните мерки, за да се придаде някаква що-годе приличност на цялата свинщина:

Вариант 1:

Да се забрани въвеждането в парично изкушение за онзи, който пръв пипне кръста. Така на сребролюбците ще спести поне още един грях.

Вариант 2:

Да се забрани хвърлянето на кръста в шадравани, фонтани, локви, чешми и чаши за вода с цел предотвратяване на контузии или отскачане/ счупване/ изчезване и други нетипични за Божието разпятие състояния.

Вариант 3:

Да се въведе традиция всички, които вадят кръста, да почерпят останалите присъстващи с по една малка ракия или нещо безалкохолно, за да не се самозабравят и да не се стремят на всяка цена да го извадят.

Така ритуалът за Йордановден, който от година на година се превръща във все по-първобитно състезание по мачовщина и груба сила, най-после може да се върне в руслото на нормалността.

А ако няма бой и простотии, току-виж станало ясно, че в крайна сметка Богоявление е празник.