Григор Гачев търпеливо и усърдно събира "бисери" от пациенти, които хем ни карат да се смеем, хем понякога ни ужасяват. Общото между всички негови попадения е, че са взети от живия живот и нито едно от тях не е плод на нечие твърде развинтено въображение. Мисли си, че няма накъде повече, но, уви, често се оказва в грешка.
Ето поредната част от колекцията на автора...
***
Един от пациентите ни написал оплакване до Министерство на здравеопазването. Били сме му извадили бъбреците и сме ги били продали на черния пазар.
Пратиха ни съвместна комисия от Министерството и МВР, провериха навсякъде, сигурно търсеха въпросните бъбреци. Без да им пука, че и да искаме, не можем да правим операции, психиатрична болница сме, и пациентът е шизофреник от 40 години...
***
Вчера една пациентка се съдра да ме убеждава, че диабетът й бил от недостатъчна вяра в Бога. Че ако вярвала достатъчно, щяла да се излекува без никакви лекарства...
Пийте си хапчетата, госпожо, моля ви. Бог в момента е зает другаде.
***
- Ало, нали може да ви питам нещо по телефона? Детето има анди... ангина. Ние го лекуваме де, ама можем ли да го лекуваме и с още нещо?
- А с какво го лекувате?
- Правим гаргара с керосин три пъти на ден. Има ли още нещо полезно, да го добавим?... Докторе?... Докторе, там ли сте?...
... Надявам се детето им да е самолет. Иначе гаргарата с керосин вероятно наистина ще го излекува постепенно. Или отведнъж в някой момент. От всичко и завинаги.
***
Дванадесетгодишно момче. Диабет тип 1, ювенилен. Бащата му спрял лечението и го лекува с уринотерапия.
За щастие момчето се оказало адекватно, или може би урината не му е харесала на вкус. Успяло да отключи някак шкафа, където бащата бил заключил инсулина му, скрило го някъде и си слагало тайно.
На бащата казало, че се е оправило и получава вече от урината обратни ефекти, да я спрат. След като свършило инсулина, ходило в аптека на другия край на града да се опита да си купи. Аптекарката успяла да го разприказва, обещала му че на следващия ден ще получи инсулин, и ни се обади... Та така.
***
Спешно повикване - „детето не може да диша". Пристигаме на пожар. Слава Богу, не е толкова страшно - хлапакът диша през устата свободно. Носът му обаче е подут и запушен по начин, който даже не сме виждали.
- Да не му е влязло нещо в носа? Да го е ухапала пчела примерно, или някакво друго насекомо? Или да е мирисал нещо, към което е алергичен?
- Ъъъъ... Има ли как да е алергичен на чесън?
- Съмнявам се. Чесън ли е мирисал?
- Накапахме му в носа изцеден сок, срещу хремата. Старо народно лекарство, изпитана работа!...
Две седмици по-късно обонянието на детето продължава да е на нулата. Нямаме представа дали ще се възстанови някога.
Родителите се чудят как е възможно от народна медицина да се получи такова нещо. Тайно ни подозират дали ние не сме повредили носа на чадото им, за да ги спрем да се лекуват с народни лекарства...
***
- Докторе бе, може ли да те питам нещо? Аз порових малко в Гугъл и си изясних диагнозата, ама да чуя все пак второ мнение...
- За диагнози от Гугъл второ мнение дава Bing. Мен ще ме питате, като ви потрябва диагноза от лекар.
Пуснали в Гугъл запитване на тема, от която хал хабер нямат, и очакват адекватен отговор.
И си слагат диагнози. Кой - едра шарка. Кой - жълта треска. Кой - липса на 18-та хромозома. Като им кажеш, че грешат, не ти вярват. А като им предпишеш ковчег, понеже случай с липса на 18-та хромозома преживял повече от час след раждането няма, се сърдят...
Диагнозата на тия е Гугъл на главния мозък. И Яхуу - на гръбначния.
***
Любезен и възпитан мъж на седемдесет и четири. Рядкост в градчето ни. Не крещи, но се поти като водопад от болката. Подагричните кризи понякога са жестоки. Слагам му колхицин, силни противовъзпалителни, даже ампулка фентанил - това имам, спешният шкаф е поизпразнен... Олеква му.
- Та, защо решихте да си спрете лекарствата?
- Ами така пише в сайта. Разрушавали астралната обвивка на тялото и докарвали рак. Ама нали много боли пустата, не можах да изтърпя...
Показва ми въпросния сайт. Продават поредното сибирско, китайско или индийско чудо, не си дадох труда да чета описанието. Лекува от всичко, заменя всякакви лекарства и така спасява горкото човечество от рака, който те докарват. С куп „доказателства" от „учени", че преди да се появят съвременните лекарства, ракът не е съществувал...
***
- Момичета, да знаете да продават някъде хомеопатични противозачатъчни?
***
Пристигаме на адрес. Двама братя ергени, дъхтят на спиртоварна и без разпорежданията на МНЗ не смеем да запалим цигара около тях. Единият - в безсъзнание.
- Колко сте изпили?
- Че ние въобще не пием!
- А на какво ми мирише тогава?
- Добре де, пийнахме по една чашка.
- Колко литрова?
- Ми към бутилка си разделихме. Ама само една... И вчера една, де. Наистина! Оня ден бяха две, ама вчера вече бяхме посвършили парите, само за една стигнаха. И днес пробвахме един спирт, дето го намерихме в мазето, не знам какъв е...
- Бе вие акъл имате ли?!
- Абе докторе, вие сърце нямате ли? Как да не пийне човек по случай Новата година? Не сте хора, от мен да знаете!
Днес е 13 февруари...
***
Влиза днес един в аптеката и ме пита:
- Извинявайте, имате ли бацилококцинум?
***
- По какъв повод ни викате?
- Боли ме тук отстрани. Вече три часа.
- Хронични заболявания?
- Май не...
- Легнете, да ви прегледам... Боли ли като, почукам тук?
- Ох!
- Ясно. Случвало ли ви се е и преди?
- Ами да. Имам камъни в жлъчката.
- Нямате хронични заболявания, значи. Я да ви измеря кръвното... Сто и петдесет на деветдесет. Колко ви е обикновено?
- Пия лекарства за кръвно.
- Това добре, а колко е кръвното ви обикновено?
- При мен няма обикновено. Ту скача, ту пада. Но пия лекарства. Ще ми сложите ли инжекция?
- Да. И отиваме в болницата. Подгонил ви е холецистит.
- В болница няма да ходя, само ми сложете инжекция.
- А защо няма да ходите?
- Майка ми умря в болницата преди три години. Оттогава не обичам болници.
- А от какво умря?
- Че откъде да знам? На вас може ли да ви изкопчи човек нещо от устата? Не си мръднаха пръста, нали беше на деветдесет години. Закараха я, вкараха я в реанимацията, и след два часа умря.
- А от какво боледуваше?
- От какво ли не! Последните пет години не беше ставала от леглото!
- Ясно. Тръгваме ли за болницата?
- Казах ви вече, няма да ходя. Само ми сложете инжекция... Ама няма ли първо да си измиете ръцете?
- Не. Страх ме е. Леля ми така преди три години, докато си миеше ръцете и получи инсулт. Оттогава аз не си ги мия.
- Вие подигравате ли ми се?!
- Вие се подигравате на себе си. Стягайте се и да тръгваме. Иначе до максимум три-четири часа, като ви заболи повече, ще ни викате пак, да ви вземем.
***
- Докторке, миналата година карах двойна бронхопневмония, а тази година - тройна! Да ме пратиш на ТЕЛК, а?
Не на ТЕЛК - на Гинес трябва да го пратя. Защото или има три бели дроба, или е карал пневмония и на черния дроб...
Текстът е публикуван в блога на Григор Гачев, заглавието е на Webcafe.bg
