Добре, че Стив Джобс умря

Хейтърството не е последният ден в училище. Хейтърството е първият ден на работа.

Хубаво е да си хейтър. Ставаш сутрин, а майка ти ти е сготвила супер тъпата закуска - ти щеше да я сготвиш много по-добре. Изяждаш тъпата закуска, какво да правиш - обществото те притиска със своето неразбиране и изисквания. Не се къпеш сутрин, защото няма за кого, защото никой не се занимава с теб, защото всички са заети да съсипват държавата.

Пускаш компа, за да видиш докъде са стигнали. Доникъде не са. Офффф... Гледай бе, гледай! Светът се е побъркал - някакъв човек от някакво село, което ти току-що разбра, че съществува, е убил кон с мотика. Горкото животно - да попадне на такъв луд човек.

Гледай пък сега пък това - друг човек, от село, което май си чувал, ама май не беше то, е в болница, защото го е ритнал кон. Откъде имат пари за коне тия хора! Ти се строшваш от бачкане, а едвам ти стигат.

Мене знаеш ли кой ме дразни?

Стив Джобс. Леле, добре, че Стив Джобс умря! Как ме дразнеше! Не казвам, че е тъп - казвам, че аз съм по-умен. Той пък може ли да е толкова богат и да умре, завалията. Много е тъп. А Илън Мъск как щеше да ме дразни, ако знаех кой е! Ама и той е тъп, всички са тъпи. Трябва да оправят тая образователна система - да купят нови чинове, да ги санират тия училища малко.

Излизаш малко навън, за да изпушиш една цигара на чист въздух. Разбира се, виждаш плакат на Волен. Тоя измамник! Що не ти даде един милион ей така!

Продължаваш си по пътя. Виждаш, разбира се, плакат на Волен с нарисувани мустаци. Тия вандали! Тоя да ми беше дòма, какъв пердах щях да му хвърля! Добре, че нямам деца.

Често ще те обвинят, че се палиш за дреболии, защото мозъкът не ти стига, за да погледнеш цялата картинка. Не са прави! Дяволът е в детайлите. Дреболии, детайли, все тая, и без това отдавна си спрял да четеш текста...

Ако не ти харесва текстът ми и искаш да го коментираш - окей.

Само имам една сърдечна молба - започни коментара си с цифрата 7, за да знам, че си стигнал дотук, защото често хейтърите коментират, без да са чели текста. Благодаря.

Веднъж бях в Японския хотел по работа. Няколко пъти, все по работа, съм бил на места за богати и винаги ми е правило впечатление едно и също - болшинството от тези хора, когато имат проблем, просто обсъждат възможните варианти съвсем спокойно.

Разглеждат ситуацията като възможност, а не като нечестност от света, който е винаги срещу тях. Тия клишета са верни и затова са клишета, и затова тези хора са богати, и което е по-важно - живеят по-добре от нас, хейтърите.

Иначе е хубаво да си хейтър! Вие как мислите?