"Ако се върна в Иран, ме чакат белезници. Може да са 20 години, а може да е екзекуция - не знам", разказва от дома си край столицата на Норвегия Осло Никан "Сиянор" Хосрави, основател и фронтмен на метъл бандата Confess.
Затова и няма никакво намерение да се връща в родината си. Там той и другият член на групата - Араш Илхани, са лежали в затвора заради музиката си.
"Понякога, когато си мисля за това, което ми се случи, се чудя как изобщо стана така и как оцелях", споделя от сигурния си нов дом Никан пред британската телевизия "Скай".
Засега това е щастливият край на една доста стряскаща история, особено в 21 век.
Тя започва през 2010 г. в Техеран, когато Никан и Араш формират Confess. Стилът им е груув метъл с леки залитания към траша.
"Започнах да правя музика на 13, когато започнах да слушам Slipknot и Slayer, тези банди промениха живота ми", разказва Никан пред "Метъл Хамър".
Групата издава два албума и започва да придобива известна популярност в Иран, има и парчета, пускани по чуждестранни радиостанции. След появата на втория през 2015 г. обаче двамата са арестувани и са им повдигнати обвинения за богохулство и пропаганда срешу държавата.
Хвърлени са в печално известния затвор "Евин", където най-често попадат политически затворници. Прекарват в килии 18 месеца, докато чакат да бъдат пуснати под гаранция - определена впоследствие на 80 000 долара. През първите три месеца ги държат в карцера.
"Срещу теб има само стена с голяма врата, и тишина. Светлината е пусната денонощно, няма часовник, няма огледало, изтръгнат си от обществото", споредля Никан пред "Гардиън", спомняйки си за единичната килия, в която е поставен.
Когато най-сетне е пуснат под гаранция, той отново остава сам - връзката с приятелката му е приключила, а от страх да нямат проблеми с властите, всичките му приятели отказват да се виждат с него.
В крайна сметка двамата са осъдени на по 6 години затвор, но не чакат отново да се върнат под запрещение и бягат нелегално в Турция, без паспорти, които са им отнети от иранските власти.
Всичко това е заради музиката, която групата прави - и текстовете, и самият метъл. Двамата знаят много добре, че заниманията им не се нравят на властите, но и не са очаквали наказанието да е толкова жестоко.
"Мислех, че ще ни задържат за няколко дни и ще ни посмачкат малко", казва сега той. Оказва се обаче, че групата е била разследвана от властите повече от година преди ареста - превеждани са песните им от английски, следени са на улицата и в социалните мрежи.
"Музиката е най-добрият начин да предупредиш хората какво се случва", обяснява си Хосрави ареста. А в неговата има доста забранени за Иран теми - религия, диктатура, политика.
В песните, например, се поставя под въпрос съществуването на Господ, което му докарва и 5-годишна присъда за богохулство в крайна сметка. В друго парче - Teh-Hell-Ran, пък се казва, че "този град не е място да живееш, тук трябва да убиеш, за да не умреш", което пък води до обвинението в пропаганда срещу държавата, за което е присъдена още една година затвор.
"Не бяха щастливи, че показваме грозното лице на Иран пред света, което е доста забавно като се има предвид, че бяхме в затвор и няма как да е по-грозно от това", казва Никан пред "Метъл Хамър".
Музикантът никога не е бил измъчван физически, но психическият тормоз е напълно достатъчен, особено карцерът. Никан все още е много гневен и признава, че и 7 години по-късно не може да се справи с последствията.
След като бяга от Иран, Хосрави прекарва в Турция година и половина и започва да дава интервюта, за обясни защо бандата е изчезнала. И така получава имейли от правозащитни групи от Норвегия, които му предлагат помощ, получава и покана да свири в страната като гост музикант.
Заминава, а Араш също пристига в скандинавската страна, но отделно - през 2019 г.
По това време се оказва, че в Иран присъдите им са удвоени - на 12 години, а на Никан се присъдени и 74 удара с камшик - според него защото не е престанал да говори пред чужди медии, а и защото е автор на текстовете.
Confess не просто е възстановена, но и пълна - сега има трима нови членове-норвежци.
"Не дойдох тук, за да съм на сигурно място и да се спася, искам да постигна много с музиката ни", казва иранецът.
Той и групата му тъкмо издадоха третия си албум - първи, записан в скандинавската държава.
Нарича се Revenge At All Costs и е точно това - пълен с желание за отмъщение за всичко, през което Никан и Араш минават. Критиците определят стила на групата като микс от груув хеви метъл с елементи на траш и хардкор - звучене, което провокира сравнения със Sepultura, Mastodon, Machine Head и Lamb of God.
"Този албум не е музика, той е оръжие за разплата на всяка цена, за всичко, което ми сториха", казва Никан.
И като всяко отмъщение се сервира студен - бил е готов още през 2019 г., но е презаписан с пълна група и по-добро оборудване.
Всички парчета са посветени на времето в затвора. В две от песните - Evin и Phoenix Rises, Хосрави се обръща към тези, които са го затворили: "Мислехте, че съм умрял, но няма да млъкна докато тялото ми не стане червено".
"Ще бягам цял живот. Гневът, фрустрацията и всичко негативно трябва да излезязат от мен по някакъв начин", казва Хосрави. Но смята, че с този албум затваря тази глава.
Иранецът, озовал се в Норвегия, не съжалява за нищо.
"И да умра и да се върна към живота, бих направил абсолютно същото, 10 пъти. Ще живея живота си както искам и никой не може да ме принуди да го правя по друг начин", казва той пред "Скай".
Това, което не те убива, те прави по-силен, нали?
