Смъртта на българския патриарх Неофит освен трагична загуба за всички миряни също така отвори и празно място начело на Българската православна църква.
А това може да породи сложна борба за патриаршеския трон.
Новият глава на БПЦ трябва да бъде избран в рамките на четири месеца от смъртта на предишния, тоест трябва да имаме нов патриарх до средата на юли.
Преди това обаче уставът на Църквата има заложена процедура, която определя как ще бъде избран следващият български патриарх.
Първата стъпка е в 7-дневен срок Светият синод да избере наместник-председател, който временно да ръководи Българската православна църква (БПЦ).
По канон наместникът е старшият по митрополиско служение - това в случая е митрополитът на САЩ, Канада и Австралия - Йосиф. Тъй като той е извън страната, досега при отсъствието на патриарха заседанията на Светия синод бяха водени от Великотърновския митрополит Григорий, който е втори по старшинство.
В рамките на седем дни от смъртта на патриарха Синодът трябва да определи и датата за свикване на Патриаршески избирателен църковен събор. В него участват митрополитите, свещеници и миряни от всяка епархия, представители на ставропигиалните манастири, епархийските манастири и средните духовни училища.
По канон датата на избора може да бъде насрочена не по-рано от 40 дни след смъртта на патриарха. В сегашния случай ще се изчака и да отминат Великденските празници.
Освен това денят за събора трябва да бъде неделя.
Една от първите задачи на Синода след определянето на наместник и на дата за Патриаршески избирателен църковен събор, е да разпореди с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
Тези събрания на епархийските избиратели се провеждат под председателството на митрополита и при събран кворум от две трети от лицата в списъка.
По време на събранието се провежда тайно гласуване, където с мнозинство от повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, които да гласуват от името на епархията при избора на патриарх.
Изключение тук прави Софийската епархия, която избира шестима клирици и четирима миряни за вота за глава на БПЦ.
Протоколът от всяко епархийско събрание се подписва от митрополита (или от определено с писмена заповед от него духовно лице) и от избирателите, подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.
Синодът също така разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител, който да гласува от тяхно име при избора на нов глава на БПЦ.
Финалните членове на Патриаршеския избирателен църковен събор, който избира новия патриарх, се посочват от всеки епархийски митрополит. Митрополитите трябва да определя и двама представители на епархийските си манастири - един монах и една монахиня, за да участват в събора.
Най-малко седем дни преди датата на събора Светият Синод провежда свое заседание, на което с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си, избира трима епархийски митрополити, които да са кандидати за патриаршеския престол.
Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:
- Да не са по-млади от 50 години;
- Да са управлявали епархията си в продължение на най-малко 5 години;
- Да се отличават с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Ако в началото само един или двама кандидати получат необходимото мнозинство от две трети от членовете на Синода, гласуването се повтаря до избирането на трима претенденти за патриаршеския престол.
Българската православна църква има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).
Всяка една от тях се оглавява от митрополит. Тъй като патриархът по правило е и софийски митрополит, това оставя 12 митрополити, които са потенциални негови наследници.
В момента има общо 13 избрани митрополити, тъй като Сливенският владика Йоаникий почина на 9 януари и все още не е избран негов наследник.
От тях четирима митрополити не отговарят на изискванията. Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим и Старозагорският митрополит Киприан не са навършили 50 години, а Доростолският митрополит Яков няма изкарани 5 години на поста.
Така деветимата владици, измежду които ще бъде избран новият български патриарх, са:
- Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф;
- Великотърновски митрополит Григорий;
- Плевенски митрополит Игнатий;
- Ловчански митрополит Гавриил;
- Пловдивски митрополит Николай;
- Варненски и Великопреславски митрополит Йоан;
- Русенски митрополит Наум;
- Врачански митрополит Григорий;
- Видински митрополит Даниил.
В датата на Патриаршеския избирателен църковен събор се провежда първо проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове събор.
Ако се установи, че има кворум от най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, се произнася молитва към Бога, а наместник-председателят на Светия Синод открива Патриаршеския избирателен църковен събор.
Всички присъстващи делегати дават своя глас чрез тайно гласуване. Ако при това гласуване има кандидат, който е събрал над 2/3 от всички подадени гласове, той бива обявен от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Ако на първото гласуване нито един от кандидатите не е събрал подкрепата на това квалифицирано мнозинство, се пристъпва към втори тур на гласуване, при което остават само първите двама по гласове кандидати.
При второто гласуване за патриарх бива обявен кандидатът с повече събрани гласове.
Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.
Именно след балотаж беше избран и патриарх Неофит, който през 2013 г. се изправи срещу ловешкия фладика Гавраиил.
Изборите за нов глава на Българската православна църква идват на фона на доста сложна ситуация в Светия синод. От една страна съществуват доста противоречия около избора на нов Сливенски митрополит.
Според игумена на Гигинския манастир архимандрит Никанор няма пречка пречка изборът на Сливенски митрополит да бъде отложен до избора на нов Български патриарх.
"В Еладската архиепископия, в гръцката църква - когато се случи смърт едновременно на патриарх и митрополит първо се избира патриарх, а след това - митрополит", коментира той пред БНТ.
"При положение, че Светият Синод е определил управляващ Сливенската епархия и тя си има своите избиратели, не мисля, че би било пречка да се избере първо българският патриарх и под председателството на новия патриарх да се премине към избор на Сливенски митрополит", добавя той.
Въпросът с избора на сливенски владика обаче е проблем и от друга гледна точка - заради споровете, които той породи в Светия синод. Ябълката на раздора в случая е процедурата, по която новият митрополит трябваше да бъде избран.
През февруари синодът касира предишната процедура за избор на сливенски митрополит, тъй като срещу вота бяха подадени жалби.
По-спорният момент обаче беше издадената от Светия синод наредба, според която се забранява бъдещото участие на хора извън висшия клир в избора на митрополити - нещо, което противоречи на устава на БПЦ.
По принцип митрополит се избира след гласуване от епархийски избиратели, които посочват двама кандидати епископи, а след това Синодът избира от тях кой да поеме овакантеното митрополитско място.
В медиите се появиха твърдения от източници на терен, че реалният проблем с избора на сливенски владика е дошъл от факта, че миряните са попречили на плановете на пловдивския митрополит Николай да наложи своя викарий - Знеполският епископ Арсений.
Смята се, че именно дядо Николай стои и зад прокарваната наредба, изключваща миряните от избора на нови митрополити. Мнозина прогнозират, че сега той ще е един от основните кандидати и за патриарх.
По-рано тази седмица се проведе протест в София срещу приетия документ и в крайна сметка той бе оттеглен, но касирането на изборите остана.
Възможно е Синодът да реши първо да избере нов сливенски владика, а едва след това да посочи кой ще е новият глава на Православната църква у нас. Този въпрос също трябва да бъде изяснен в най-кратки срокове.
Макар и на по-дълбоко ниво, сред висшия църковен клир има и друго разделение, което си пролича покрай казуса с Руската църква в София и изгонването на нейния предстоятел и още двама руски свещеници за шпионска дейност.
Тогава стана ясно, че руските духовници са пропагандирали срещу обособяването на Украинска православна църква, която беше призната от Вселенския патриарх в Константинопол, но категорично е отричана от Москва.
Специализираният сайт Doxologia Infonews писа за това, че в Синода има разделение по линия Москва -Константинопол, като няколко владици (ловешкият, видинският и варненският и великопреславски) се застъпват за позиции, близки до тези на Руската православна църква.
Интересно ще е в случая да се види кои ще са основните кандидати за избора на нов глава на Българската православна църква.
Предвид сериозното влияние на Русия у нас, включително в религиозните среди, е напълно възможно Москва да се опита да повлияе върху вота, за да се избере нов патриарх, благосклонен към тяхната каузата.
Подобно нещо обаче в никакъв случай няма нищо общо с вярата. За жалост понякога с организираната религия ситуацията опира повече до интереси и политика и по-малко до реална вяра в Бога.
Можем само да си пожелаем при избора на нов патриарх случаят да не е такъв.
