Голям скандал в последните дни - чалга певицата Андреа се снимала как пее някаква сръбска песен на гроба на големия български писател Иван Вазов.
В клипа изпълнителката е в черна, доволно разголена рокля, а по собствените ѝ думи изпълнението е в памет на прабаба ѝ, която е получила цвете и личен поздрав от самия Вазов, който я насърчил да пее. Тя обаче не продължила, тъй като мъжът ѝ смятал певиците за пропаднали жени и съответно ѝ забранил.
Малко затрогваща история, повечко гола плът и много чалга на гроба на човека, известен у нас като Патриарха на българската литература.
Събирането на всички тези фактори породи вълна от обидени коментари на хора, които се възмущават как може така да се допускат чалга и разголени гърди на гроба на Вазов. Подобно на ОНЗИ случай със снимките на Рут Колева на ОНЗИ паметник в Перущица, и тук мнозина чувстват засегната национална гордост от идеята за модерна разголеност до символ на историческата ни памет.
Самият клип, заснет в естетиката на Back To Black на Ейми Уайнхаус и късния Джони Кеш, не е кой знае колко шокиращ, разглеждан като нещо отделно. Проблемът идва от локацията.
Ако вярваме на легендите за самия дядо Вазов, честно казано той едва ли би имал нещо против оскъдно облечена жена да се върти около него. Разбира се, човекът е живял в едни много по-строги времена и роклята на Андреа сигурно би го шокирала до някаква степен, но все пак...
Тук обаче казусът не опира само до показаната кожа.
Независимо дали харесваме, или не харесваме творчеството на Иван Вазов, той е един от символите на българската култура. Чалгата, от друга страна, е стил, който носи своята културна обремененост като музика на низките страсти, на агресивните мутри, които едно време я налагаха като масово явление, на простащината, ако щете.
Когато поставиш този музикален стил до човек, който е придобил иконичен статус в българското национално съзнание, това носи усещане за пошлост.
Затова и в главите на мнозина започва да вие голяма червена аларма, че има нещо нередно в сцената на драматично полегналата върху паметника на писателя Андреа.
Ако питате мен, готов съм пари да сложа на твърдението, че певицата е направила това нарочно, за да привлече малко внимание върху кариерата си.
Историята с прабабата е удобно извинение да събере погледите на общество и медии в опит да поддържа конкуренцията с по-младите и свежи изпълнителки в жанра. Все пак не е като да не знаем, че скандалът е едно от най-изпитаните оръжия на развлекателната индустрия.
У нас подобни прояви са най-бързият път към скандала. Във време, когато голотата сама по себе си вече не шокира никого, изказванията дори в политиката стигат до тежки крайности, а движения като #MeToo събират повече скептицизъм, отколкото подкрепа, да жегнеш националната чест е ход, който сработва безотказно.
Не се съмнявам, че Андреа има семейна история за прабаба певица, която е била похвалена лично от Иван Вазов. Но съм убеден, че има далеч по-приемливи за широкото общество начини, по които тази прабаба да бъде почетена, от клип с разголена рокля на гроба на писателя.
Въпреки това не бих тръгнал да осъждам певицата за поведението ѝ.
Да, в моите очи това е просто евтин трик за привличане на внимание - едно голямо "Виж ме! Виж ме!", което да отбележи, че певицата все още е активна и прави нещо с кариерата си. Това го правят много хора.
Не мога да приема обаче клипа като такава голяма обида на национален символ, каквато някои се опитват да изкарат поведението на Андреа. Просто защото "чалгата" и пошлостта отдавна са налазили културата ни и националните ни символи.
Честно казано, не по-малко обидни за нас трябва да са всички типове, които използват националния ни флаг за шалче, което да попива потта по вратовете им, или за постелка, на която да седнат в парка. Защото, вярвайте ми, виждал съм и двете.
Пищните татуси на революционни герои като едва ли не израз на върховен патриотизъм са също толкова чалгаджийски, та ако не и дори повече. Те залагат на абсолютно същата куха суета и показност. Особено когато въпросните татуси се излагат на показ в чалготеката, докато бумти "народняшка" музика с ориенталски привкус.
Ставаме свидетели как патриотизма бива извращаван и от кауза и начин на живот, в който подобряваш света и средата около себе си с личен пример, се превръща в показно парадиране на национални икони и символи, докато зад това не стои нищо друго освен тарикатско поведение и фалшива суета.
Това е по-голяма обида за българската чест от която и да е чалгия на гроба на Вазов.
Така че ако искаме да се борим с пошлото и просташкото, когато те искат да атакуват българската култура, може би е редно да започнем от собственото си поведение като общество и индивидуална лична култура.
Може би е добре първо да облечем патриотизма си в образование и знание, да му свалим излишните татуировки и наргилета, и едва тогава да се възмущаваме на глупостите, които някой или друг жаден за внимание човек прави около национални символи.
А ако песента и клипа на Андреа или дори самата тя толкова много ви дразнят, най-лесният начин да им противостоите е просто да ги игнорирате и да забравите за тях. Това ще е много по-жесток удар от всяко шумно възмущение, което всъщност ги популяризира още повече.
