Не може да се отрече - стартът на новото правителство в може би най-важната за бъдещето на страната сфера - образованието, е добър.
Споразумението между четирите коалиционни партньори предвижда от следващата учебна година учебниците за всички ученици да са безплатни, както и да отпаднат таксите за детски ясли и градини.
Може да звучи като популистко решение за осигуряване на комфортно начало на управлението, но всъщност странното е, че досега не е направено.
Това са елементарни, базови услуги, които европейска държава по дефиниция се очаква да осигурява на гражданите си.
Още повече в държава като нашата - с огромен процент отпадащи ученици, с огромни образователни неравенства - и като качество на обучението и като зависимост между финансови възможности на родителите, и като достъп до добро образование.
Гарантираното и безплатно образование е принципен фундамент за осигуряване на малко по-равен старт за всички.
Не че безплатните учебници от 8 клас нагоре - за основния курс те и досега бяха безплатни, ще промени нещо коренно, нито пък отпадането на таксата за ясли и градини. Но това е символична първа стъпка и тя заслужава адмирации, защото показва приоритети.
За да не остане такава обаче, тя трябва да е само началото, а не еднократен жест.
По принцип коалиционното споразумение предвижда и други мерки - ограничаване броя на учебниците по предмет за всеки клас до 1- 2 варианта вместо настоящия хаос от по няколко, промяна в системата за оценяване пригодността на учебниците, както и пълен преглед на учебното съдържание - което в доста отношения е безвъзвратно остаряло и безкрайно далеч от реалните нужди на реалния живот в 21 век.
Предвижда се и нова система за атестиране на учителите и директорите, която да отчита и знанията и уменията на учениците на входа и изхода от съответния образователен етап и - много важно - нов модел за финансиране на училищата.
При настоящия финансирането се отпуска за записан ученик, като това не стимулира особено качественото образование, а обратното - води до задържане на всяка цена на всички деца, за да не се намали бюджетът на училището.
Това са големите и по-важни идеи за средното образование, чиято посока и адекватност тепърва ще видим. Сега да се върнем на малкия и символичен жест с безплатните учебници и градини.
Така и така предстоят промени, добре е новите управляващи да са наясно, че не таксата за ясла и купуването на учебници са основният финансов проблем за родителите. За яслите и градините, най-вече в София, проблемът е друг - липсата им.
Родителите биха предпочели да плащат 40-60 лв. месечно, но да има къде. Частните ясли и градини са извън възможностите на повечето семейства и се стига до там единият член от семейството да си стои вкъщи с детето, вместо да работи.
Другият проблем са ниските заплати, най-вече на помощниците и медицинските сестри, заради които кадри трудно се намират, а конфликтите с родителите са чести.
Безплатните учебници са абсолютен базов минимум, но реално родителите така и не усещат, че не дават пари за тях, защото плащат за още хиляди неща.
И проблемът са не само сумите, а и непредвидимостта на разходите - децата или родителите постоянно носят и събират пари за нещо в училище. Както и извращаването на взаимоотношенията образователна институция - обекти на образование.
Ето един кратък и вероятно непълен списък с нещата, които родител на дете в основен курс в общинско училище плаща или може да се наложи да плати, въпреки че образованието там е безплатно:
- Ремонт на стаята, като сумите може да стигнат 200-300 лева
- Ежеседмично храна - 20-25 лв. за купони
- Не всички помагала са безплатни - 20-40-60 лв. в началото на годината
- Прословутият старт на учебната година със съответните химикали, блокчета, боички, тетрадки и изобщо - 100 лв. минимум
- Базови консумативи - дезинфектанти, тоалетна хартия, папки, подвързии и т.н.
- Някой по-едър предмет за новата стая - шкафове, закачалки, мултимедия
- Всевъзможни извънкласни дейности в училище. Те не са задължителни, но всички ходят, така че всички плащат за допълнителен спорт - 40 лв месечно, театрални представления - 10-20 лв., екскурзии, лагери. Плюс поне няколко състезания годишно по основни предмети - по 5-10 лв. на състезание.
Естествено, особено за последните никой не е длъжен да дава пари, но и не това е дразнещото. А постоянното им събиране и постоянното участие на родителите в съфинансиране за дейности, за които уж плащат и данъци, постоянното врънкане и просене от страна на учители и директори и неяснотата кога за какво ще ти искат още пари.
Да, ясно е, че парите в бюджета и в общините не са безкрайни, че има училища и училища и директори и директори - едни се справят по-добре, други просят от родителите. Ясно е, че ако искаш детето да иде с класа на екскурзия до ферма за коне, няма как общината да плати за удоволствието.
Обаче изобщо не е ясно защо родителите трябва да плащат ремонти вместо кметството и защо, например, общините или дори държавата не се напънат да осигурят храната (извън т.нар. безплатна закуска-меденка) на децата, или някаква спортна алтернатива.
Защото и двете - и здравословното хранене в столовете на училищата, и физическата активност са толкова важни, колкото и самите учебни предмети.
Тук не е въпросът да се заяждаме, че безплатното по закон основно и средно образование изобщо не е безплатно - за самото обучение не плаща никой, така че формално всичко е в норма. Нито да се дивим, че в Швеция децата получават всичко - от химикала до таблета, без родителят да даде и една крона - той все пак плаща 40% данъци.
А че постоянното врънкане за пари показва отношение - от образователната система, от общините и от държавата - и поражда съответното отношение - от родителите, и след това и от учениците. Че това не е институция, която се уважава, а някаква тежаща на бюджета структура, на която се налага да подхвърляме подаяния. Как да уважаваш учител, на когото даваш по пет лева през пет дни?
Защото излиза, че за да не се искат такси за обучението, се искат пари за всичко останало.
И дори не коментираме резултата - прословутата функционална неграмотност на българските ученици.
