Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бетонът се надува, надува...

Сесена е предградие на испанската столица Мадрид - построено "до ключ" точно в навечерието на икономическата криза. В момента бетонираният мегаполис е "град-призрак". Снимка: Getty Images
Сесена е предградие на испанската столица Мадрид - построено "до ключ" точно в навечерието на икономическата криза. В момента бетонираният мегаполис е "град-призрак".

Да посадиш дърво, да отгледаш дете, да построиш къща. Върху тези три цели се гради традиционният светоглед на българина. В тях се крие мечтата за дълговечност, за наследството, което човек оставя след себе си, за това, как ще го помнят, за смисъла на живота. Така повелява традицията.

И дървото, и детето, и домът остават след теб като знак, че те е имало, че си дал нещо на света, че си оставил своята следа във времето.

Хубава традиция, но както при много други неща в България, пречупени през призмата на нашето време, добрите намерения водят до лоши последствия.

От тези три цели, засаждането на дърво често се пренебрегва. С отглеждането на деца проблемът стои по същия начин. Бедността създава демографска криза. Когато не можеш да планираш собственото си бъдеще, когато нямаш сигурност в нищо и си крайно уязвим, заради липсата на достатъчно благосъстояние, тогава отглеждането на дете се превръща в трудно постижима цел.

Но поне можеш да построиш къща.

Ще кажете: скъпо е. Не е. По-евтино е от отглеждането на дете. Е, зависи от къщата и от детето. Имотът е инвестиция, символ на стабилност, възможност за спестяване. Българите сме нация от строители.

По времето на комунизма строителните амбиции бяха също толкова силни, но средствата за осъществяването им бяха ограничени. Но тухла по тухла, всеки създаваше собствен дом. Първо къщата, след това дърветата и децата.

Нищо не се е променило оттогава, само възможностите за строителство са повече и размахът на амбициите е по-голям. И все по-малко хора могат да си позволят да участват в него. Това вече не е строителството на бедните. Не е задача за цял живот. Това е бизнес. Предприемачество, зад което стои бедно мислене и краткосрочни цели.

Преди рецесията и спукването на строителния балон през 2009 г. този бизнес процъфтяваше, привличайки чуждестранни инвестиции за милиарди евро. Икономическият прогрес се базираше на фундаменти от бетон, тухли и арматурно желязо. И икономиката растеше с по 6% на година. Заплатите се повишаваха, разликата в доходите също. За много хора без образование и квалификация, строителният бизнес се превърна в шанс за развитие и успех в живота. После балонът се спука и повечето от тези строители на съвременна България се вляха в редиците на структурно безработните.

В годините след това строителните амбиции се успокоиха. Сривът на цените на имотите с близо 40% спря притока на чуждестранни инвестиции към сектора. Много проекти бяха замразени в очакване на икономическо възстановяване. Замръзна и търговията с имоти.

България обаче е неразвит пазар. На фона на опустяването на много селища заради демографската криза и вътрешната миграция, нуждата от нови жилища, офиси, магазини и т.н. остава голяма. Строителните амбиции също.

В Испания кризата в имотния сектор създаде призрачни градове, особено в курортните области.

В България обаче застрояването на Черноморието и Банско продължи дори в разгара на рецесията, макар и с много по-бавни темпове.

Сега пазарът се съживява.

Икономиката, ако не друго показва признаци на стабилност, което е достатъчно за поскъпване на имотите с 2.2% през първото тримесечие на тази година, по данни на НСИ.

Малко оттласване от дъното, което обаче даде криле на строителните амбиции в България. Така за второто тримесечие консултантската компания Forton отчете рекорд на продажбите на земя за строителство.

През месеците от април до юни в страната издадените разрешителни за строеж на жилища се увеличават с 18.8%. При административните и другите сгради ръстът е съответно с 83% и 49%.

Първата вълна на застрояване не създаде призрачни градове като в Испания. В такива от години се превръщат повечето от малките селища в страната, докато жителите им заминават за София или областните центрове в търсене на по-добър живот.

Сега обаче идва втора вълна.

Зад нея не стоят силни пазарни фундаменти. Няма спекулативен балон на търсенето, надуван от чуждестранни инвеститори. Дори руснаците, под натиска на тяхната собствена икономическа криза, евтината рубла и санкциите, в които участва и България, ограничават покупките на имоти в страната.

И докато подобно на икономиката, пазарът на строителни имоти започва да се стабилизира, той е далеч от амбициите на строителите. В туризма вече има пренасищане. Леглата в хотелите са прекалено много, което ги прави евтини. Така качеството на туристите и тяхната платежоспособност също намаляват. Да построиш хотел или дори първия етаж на къща край брега на морето вече не е сигурна инвестиция с бърза възвръщаемост на разходите.

Само в един от водещите британски сайтове за недвижими имоти - Rightmove, има над 770 оферти за продажба с локации по южното Черноморие. Цените започват от 4 000 евро. Разбира се, става въпрос за имоти на няколко километра от плажната ивица. Офертите за къщи на първа линия до морето стигат до 600 000 евро. Но интересът е ограничен. Чуждите инвеститори вече не вярват на българския пазар и с право.

Бумът в туризма и търсенето на имоти по Черноморието няма да се повтори.

Нуждите за ново строителство са другаде. Търсят се по-различен тип имоти. Цените са много по-ниски и няма изгледи да започнат бързо да се покачват. Пазарът е съвсем различен от този преди кризата.

Споменът за имотния балон обаче все още движи строителните предприемачи. Все още има достатъчно хора, които мечтаят да вдигнат хотел на морето, без необходимата инфраструктура и с минимални инвестиции, но с надеждата за бърза и голяма печалба.

И ако държавата продължава да позволява на подобни болни строителни амбиции да се сбъднат, Черноморието може да отеснее дори и за евтините алкохолни туристи. Испанските градове призраци трябва да плашат българските строители, защото в тях е затворен същият този предприемачески дух, който сега търси реализация на плажовете на българското Черно море.

По-добре да започнем да мислим като германците - първо да се заемем с дърветата, после с децата и да оставим на тях да построят бъдещето на България.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените