4G оферта? Опасно е! Bitcoin? Внимание! Жребий за световно първенство? Това е клопка!
Това е историята на една странна държава, блгословена от боговете с прекрасна природа и дълга и богата история. Макар и да е пълна с талантливи хора и световни фактори в икономиката, всичко в нея в момента е под сянката на притеснението и мрачните мисли. Добре дошли във Франция!
Предвестниците на Страшния съд, упадъка и обедняването прекараха последната година в обиколки на френските градове и села, като попътно даваха пространни телевизионни интервюта, публикуваха статии в пресата и обикаляха коридорите на министерства и партийни централи.
Преди 30 години един журналист започва новинарската емисия по най-влиятелния ТВ канал в държавата с думите: „Франция се страхува. Това е усещане, с което вече се борим". Тази битка явно е загубена за вечни времена - галските предци на днешните французи живеели в постоянен ужас от мисълта, че небето може да им падне върху главите (този страх е обилно пародиран в комиксите за Астерикс - б.р.).
Топката е кръгла, играе се 90 минути, имаме своите шансове...
На футболните фенове им изглеждаше, че имат защо да очакват 2014 г. с нетърпение. Сякаш Божията ръка се намеси в жребия за световното в Бразилия и постави Франция в една група с ужким непретенциозните Хондурас, Еквадор и Швейцария. Прекалено е хубаво, за да бъде истина, веднага казаха в Париж!
Бившият национал (и световен шампион от 1998 г.) Бишенте Лизеразу веднага започна да бие камбаната за това на какви неща е способен швейцарският национален тим.
Не че „петлите" не са си патили от високомерие, де - помним какво им причини Сенегал на световното в Япония и Корея. И все пак, отбор с претенции не би следвало да тръгва за мондиал с такова ниско самочувствие.
Прогрес? За какво ни е?
Един телеком на име Free направи нещо дръзко - свали цената на Интернет достъпа, телефонните разговори и 3G, без това да се превърне в пазарно самоубийство. След това компанията пусна мобилна услуга от четвърто поколение - при това, по-рано от очакваното.
Двама министри от правителството веднага излязоха с общо съобщение до медиите, в което нарекоха хода „рискован". Вкарването на 4G беше точно това, от което се нуждаеше задръстената от древни правила и регулации Франция, но явно в Париж вече не могат да усещат иновациите.
Според членовете на кабинета от Социалистическата партия на Франсоа Оланд, „съмнителната" оферта „влошава обслужването" и ще доведе до „загуба на работни места". Иначе казано, ако сте предприемач и имате склонност към поемането на рискове в името на успеха, заобикаляйте тази държава.
Реален страх от виртуални пари
Франция, с цялата си монетарна тежест, се страхува и от Bitcoin. Затова и се появи доклад, посветен на „опасностите от развитието на виртуални валути". Ако трябва да бъдем честни, това притеснение не е ново. В Европейската централна банка не спят спокойно от преди Bitcoin да се появи. Освен това, има защо човек да се притеснява от непроследимата и негарантирана онлайн валута - тя изглежда като идеално средство за пране на пари.
В същото време, появата на подобни разплащателни средства изглежда съвсем нормално в нашия свят на технологиите, който постепенно се отскубва от влиянието на държавата. Освен това, централните банки на САЩ, Япония и Великобритания безсрамно печатаха неограничени количества пари, за да купуват с тях държавни облигации. Това е не по-малко проблематично от Bitcoin, а освен това и историята помни до какво води това поведение на държавите.
Не само спортът, бизнесът и парите
Съвсем наистина французите изпитват панически страх от генно модифицирани организми, вълни, високоволтови кабели, онлайн курсове, вятъра и други. Най-голям е страхът от съперничество - пролича си, когато министърът на образованието Винсент Пейон заяви, че разграничава ценности като „парите, съперничеството и егоизма" от „знанието, предаността и солидарността".
„Конкорд", самолет, който комбинира технология и естетика за сметка на икономическа издържаност и, за съжаление, издържливост, беше една от малкото искри на национална гордост. Другите иновации - тези, появили се в резултат на конкуренцията между предприемачи, учени или компании, са съмнителни.
В тази държава често има голяма разлика между индивида и групата, между относителното спокойствие на нечия съдба и безпорядъка в държавата. Две трети от населението са песимисти за родината си, докато останалата една трета е загрижена за собствените си неволи.
В книгата „Фабриката за недоверие" на Ян Алган ясно са идентифицирани корените на този непрестанен френски страх: С институции, базирани на статут и йерархия, Франция е загубила увереността си. За да я възвърне е нужно нещо повече от редовно предписваните образователни и социални реформи.
В същото време, правителството се страхува от промените. Макар думата „свобода" да е първа в държавния девиз на Франция, изглежда, че страхът е победил и наследниците на непокорните гали са забравили какво точно означава да си истински свободен.
