Повечето наблюдатели са единодушни, че президентът на Франция Никола Саркози е спечелил битката с протестиращите срещу пенсионната му реформа. И това изглежда се потвърждава от по-ниския от очаквания брой хора, излезли на националните протести на 6 ноември.
Обаче победата в борбата за общественото мнение отива при водената от профсъюзите опозиция. Социологическите проучвания показват, че 2/3 от анкетираните смятат, че ревизията на законите за пенсиониране е нечестно, а други - че рейтингът на одобрение на Саркози е достигнал абсолютното си дъно.
Сега със силно оспорваната реформа, одобрена от парламента и влизаща в сила след седмици, противниците и поддръжниците на мярката в еднаква степен търсят как да извлекат политическа изгода от близо двумесечните стачки и протести. Тези усилия най-вероятно сериозно ще променят имиджа - и не само - на самото правителство.
Виновно е лошото време
Профсъюзите и левите политически лидери обвиняват лошото време за разочароващото участие в демонстрациите, организирани в събота из Франция. Твърди се, че 1.2 млн. души са излезли на улиците през миналия уикенд - драстичен спад от очакваните 2 милиона, които се появиха на протестите срещу пенсионната реформа на 28 октомври. И далеч като цифра от над 3-те милиона демонстранти, събрали се на 16 октомври.
Но с отмяната на прекъсванията на градския транспорт от стачките и на блокадите на рафинерии и пристанища, които прекъснаха доставките на газ във Франция, ръководителите на профсъюзите навлязоха в новия месец с признанието, че бунтовната фаза на тяхната съпротива трябва да отстъпи място на по-фини стъпки.
Но извън разпространяването на пореден призив за протест между 22 и 26 ноември, лидерите на синдикатите и левите политици изглеждат разделени по въпроса как да трансформират това, което анализаторите определят като тяхна победа в общественото мнение, в трайна и ефективна опозиция на Саркози и неговата политика.
Задачата е трудна
Тази задача става дори още по-трудна, като се вземат предвид ефектите от свършеното - правителството и консервативното парламентарно мнозинство реагираха на опозицията на пенсионната реформа, като упорито прокараха закона.
Въпреки че близо 70% от французите обявиха за нечестно решението да бъде повишена минималната пенсионна възраст от 60 на 62 години - и възрастта, след която те могат да получат пълна пенсия, от 65 на 67 години, социологическите проучвания, направени след гласуването на закона на 27 октомври, показват друго.
64% от населението заявява, че повишаването на пенсионната възраст е било неизбежно за спасeнието на измъчваната от дефицити френска пенсионна система. Други 71% предсказват, че социалистите няма да бъдат в състояние да върнат пенсионната възраст на 60 години, както обещаха да го сторят, ако спечелят изборите през 2012 г.
Саркози разчиташе на подобно примирение - и се надяваше така да утихне вятърът и платната на протеста да се свият. Затова и така упорито се стараеше реформата да бъде гласувана бързо, въпреки очевидното обществено негодувание от тази стъпка.
Политическото бъдеще е заложено на конфронтацията
Но ако това даде на Саркози сериозна победа в конфронтацията, на която той е заложил политическото си бъдеще, триумфът му по никакъв начин не осигурява преизбирането му през 2012 г. Двумесечно проучване на TNS Sofres, публикувано в началото на ноември, показва че одобрението на Саркози достига едва 26% - най-ниската стойност до момента.
Практически 1/3 от консервативните гласоподаватели са сред хората, недоволни от неговото лидерство. Това, което прави нещата още по-лоши, е, че основният противник и бивш консервативен премиер Доминик дьо Вилпен обяви на 8 ноември, че президентът е станал твърде непопулярен и създава разногласия, за да остава за в бъдеще на този пост.
"Сега Никола Саркози е един от проблемите на Франция - и сред основните проблеми, които трябва да решим," казва Де Вилпен пред радио Europe 1, коментирайки, че Саркози е подвел Франция, "тъй като резултатите не са налице - страната е отслабена и французите са разделени."
Потушаване на гнева с промени в кабинета
Президентът на Франция подготвя дългоочаквани промени в състава на правителството този месец, които биха могли да намалят броя на постовете в кабинета от над 40 до около 15 - и може да замени икономичния, но като цяло уважаван премиер Франсоа Фийон с министъра на екологията Жан-Луи Борло.
Причините са, че поддръжниците на центриста Борло твърдят, че репутацията му на социално адаптиращ се лидер - и дългогодишната му позиция в челото на най-популярните френски политици, биха спомогнали недоволното френско население да забрави негодуванието си заради подхода на Саркози към пенсионната реформа.
Баш майсторът
Като допълнение към това, биографията на Борло контрастира с репутацията на Фийон като хладнокръвен защитник на бюджетните икономии и орязването на бюджети. Въпреки че Борло е непрекъснато във властта от 2002 г. (когато е поканен в правителството от предшественика на Саркози - Жак Ширак), той все остава в паметта на хората най-вече като министър по градските въпроси в периода 2002-2005 г.
Докато е на тази позиция, той подкрепя каузата на провалените проекти на Франция за жилищно строителство в предградията, стартирайки нещо като "План Маршал" за реновирането им, с което си печели титлата на френския "Майстор по всичко".
Като се има предвид продължителната му популярност сред френските гласоподаватели, изборът на Борло за премиер би могъл да позволи на Саркози да направи прогресивен жест спрямо общественото мнение, без да прави и най-дребна отстъпка от пенсионната му реформа.
Проблемът е, че Фийон държи да запази поста си, което е заявявал публично на висок глас, и се радва на подкрепата на консерваторите в правителството и парламента, чиято офанзива да удържат на власт Фийон провокира разцепление в управляващата Франция десница.
Ако Саркози има шанс да засили политическите си позиции, той трябва да направи избор, който ще разочарова голяма част от обществото и съюзниците му-консерватори. Което означава, че дори с укротяването на целия шум около пенсионната реформа, занапред на Саркози му предстоят още протести.
