Константин Павлов е член на НПО "Електронна граница" - България, която е един от организаторите на протеста "България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!", насрочен за 14 януари от 11 часа на площад „Народно събрание“.
Защо организирате този протест?
„Електронна граница“ е последователен противник на посегателствата върху личното пространство, правата и свободите на гражданите от страна на властта. За трети път в България се правят опити да се въведе мракобесно законодателство, директно противоречащо на Конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека. Както протестирахме предишните два пъти, така протестираме и сега. България не е Биг Брадър.
Срещу какво по-точно протестирате?
Протестираме срещу предложените изменения в Закона за електронните съобщения. Проектозаконът, който беше набързо приет на първо четене в последното за 2009 г. извънредно заседание на парламента, предвижда въвеждане на „интерфейс“, с който да се достъпват директно личните данни на гражданите от страна на МВР, без знанието на доставчиците на електронни услуги и с формално спазване на изискването за издаване на съдебна заповед за достъп до такива данни. Това е главният проблем в закона, срещу който ние протестираме. В закона обаче има и други проблематични положения — как ще се съхраняват и унищожават данните, до които МВР е имало достъп, как и кога човек, ако е невинен, ще разбере, че е бил предмет на проверка от МВР и, разбира се, кой трябва да плати за всичко това. За нас законът в този си вид е недоизмислен и опасен за всеки български гражданин.
МВР и ГЕРБ дават знаци, че ще се откажат от някои от исканите мерки, срещу които протестирате. Бойко Борисов дори нарече протеста „безсмислен при това положение”. Какъв наистина е смисълът въпреки това да протестирате?
Проблемът е, че това са само знаци. Действително, МВР и ГЕРБ в последния момент показаха по-разумно предложение за промени, но ние нямаме никакви основания да мислим, че това ще е окончателният текст на закона. Затова настояваме законопроектът да бъде оттеглен и законотворческият процес да започне отначало – с ангажиране на гражданите, неправителствени организации, експерти и доставчици на електронни услуги.
С последните изменения в позицията си МВР отново се опитва да вкара в списъка на престъпленията, за които ще събира данни - наред с убийства, отвличания, изнасилвания и други тежки посегателства срещу личността, и престъпленията срещу интелектуалната собственост или т. нар. пиратство. Според вас защо?
Точно това е изключително проблемна и чувствителна част на предложените промени. На едро се опитват да се решат едностранно въпроси, които отдавна стоят в дневния ред на обществото, като например проблемите със запазването на авторските права в Интернет. Смятаме, че тези текстове в този им вид също имат проблем с Конституцията най-малко и е редно да бъдат широко обсъждани в по-спокойна обстановка, а не между две четения на проектозакона. Аз лично подозирам и сериозен лобизъм от страна на някои мощни бизнес структури.
Преди да стане министър, Цветан Цветанов беше против промените в ЗЕС. Преди да стане зам.-министър на МВР, Веселин Вучков дори е писал статии в „Дневник” срещу същите тези промени. С какво си обяснявате този странен завой в мнението им днес?
За съжаление никой не може да избяга от логиката на управлението. Забелязваме една странна приемственост между ГЕРБ и БСП по въпросите на подслушването и безконтролното навлизане на властта в личното пространство на гражданите. Някои колеги я нарекоха „приемственост в милиционерщината“. Това се дължи вероятно на факта, че хората, които реално управляват България и МВР, са едни и същи в два поредни парламента, а парламентарните мнозинства са само техни маши за бъркане в огнището с горещите кестени. Или Цветан Цветанов и Веселин Вучков са непоследователни политици, или пък не са искрени, което и в двата случая е много жалко за всички нас, българските граждани.
Вече трети вътрешен министър упорито опитва да прокара промените в ЗЕС – въпреки огромната обществена съпротива, въпреки отхвърлянето им от европейската комисия към парламента, въпреки мнението на Конституционния съд, който веднъж вече отмени някои от тях като част от прословутата Наредба 40. Възможно ли е все пак зад тази необяснима упоритост да стоят някакви или нечии могъщи интереси и ако да – какви?
Казах вече какви интереси подозирам в това. Да не забравяме, че България отдавна не е изолиран остров, а е част от процесите, които текат в съвременния свят. Тук влизат и дебатите около разпространението и споделянето на съдържание в Интернет, отворения код, свободния софтуер и новите форми на престъпността и противодействието им. На мен лично ми е много неприятно България непрекъснато да бъде разглеждана като „слабото звено“ в борбата за демокрация и тук да бъдат изпробвани всякакви нагли експерименти и полицейщина, които не биха минали в държави с по-силни демократични традиции.
Много хора обаче казват: „Аз съм честен човек и не върша нищо лошо. Ако трябва, нека да ме подслушват, но да се справят с тази престъпност. Какво лошо има в това?”. Не са ли прави?
Това е възможно най-лошият подход към проблема. Аз се занимавам професионално с Интернет от 12 години и мога да ви кажа, че най-много от подслушването ще пострадат тези, които няма да вземат никакви мерки да защитят личните си комуникации, а именно – точно тези, които твърдят, че нямат тайни от властта. Прочетох в един блог следната аналогия – да дадем на МВР право във всеки един момент да прави обиск на личните жилища, защото няма какво да крием. Или да въведем вечерен час, защото това щяло да помогне на борбата с престъпността. Това е несериозно и аз се надявам гражданите по-сериозно да мислят за своето лично пространство и за правата си. Очевидно всяко поколение води своята борба за свобода и демокрация, и не трябва да разчита на предишното, че му е спестило усилията. За колкото свобода и демокрация се преборим сега, толкова и ще получим. България не е Биг Брадър!