Нямах намерение да слизам на нивото на авторката Ирина Георгиева на материала със заглавие: "Как исках да се върна в България, но ми попречиха", публикуван преди две седмици в Webcafe и да отговарям на всичките лъжи, обвинения и манипулативни твърдения.
За това си има съд и там ще стане ясно кое е истина и кое не. Промених си решението, след като прочетох коментарите под статията, защото ясно видях как може да се манипулира общественото мнение.
Какви са фактите. Наистина всичко започна преди повече от две години когато поканихме г-ца Георгиева да участва в една конференция организирана от екипа на НЦОЗА и офиса на СЗО в България по изстрадалата тема за българската психиатрична реформа.
Г-ца Георгиева беше изявила съпричастие към проблемите на българската психиатрия с едно писмо до г-н Юрген Шефтлайн, което той любезно ми препрати и това беше повод да я поканим на конференцията заедно с него и още няколко международни експерти. Конференцията премина добре, макар и в условията на вече настъпила конфронтация между тогавашния екип на МЗ и Центъра за обществено здраве (НЦОЗА) и нашия екип в частност.
Причина за това беше поредицата от медийни изяви от наша страна, критикуващи липсата на всякаква реформа в областта на психичното здраве. В този смисъл г-ца Георгиева се яви в нашите очи като един от малкото поддръжници на позицията, която бяхме заели заедно с няколкото чуждестранни експерти които участваха в нашата конференция.
Ето защо, когато г-ца Георгиева се появи миналия август в моя кабинет и помоли за съдействие да си намери работа, аз бяха наистина ентусиазиран, че в екипа идва млад човек с образование и научна степен от престижен западен университет. Беше кандидатствала в някаква фирма, като се явила на интервю, но не я приели. Тогава й предложих да говоря с директора на Центъра и да се включи в нашия екип. След това започнаха проблемите.
Оказа се, че г-ца Георгиева не носи нищо със себе си - никакъв документ с който да бъде назначена на работа при нас. Като холандска гражданка тя нямаше и български паспорт, тъй като холандското законодателство не допускало двойно гражданство. Нямаше дори валиден ЕГН номер.
В счетоводството на Центъра се създаде доста сериозно напрежение поради проблема с осигуровките, които трябваше да бъдат превеждани. Освен това, г-ца Георгиева не представи никакъв документ за трудов стаж в Холандия, като твърдеше, че всичко това там става автоматично.
Що се отнася до превода на дипломата - на всеки е ясно, че това са процедури, които няма как да бъдат заобиколени. Всяка страна си има закони и те просто трябва да се спазват, още повече, че на „калинки" се бяхме нагледали през последните години. Впрочем, в сайта на НАЦИД (Национален център за информация и документация) се казва:
Признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища се извършва с цел достъп до по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура, улесняване на достъпа до пазара на труда, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес. Всяка държава определя политиката и процедурата за академично признаване на чужди образователни документи. Страните-членки на ЕС се придържат към основните насоки и политики на общността.
Аз търпеливо обяснявах на г-ца Георгиева всички тези неща и очаквах, че в края на краищата всичко ще се уреди. Накрая тя беше назначена по заместване в друга секция, тъй като в нашата нямаше свободно място поради проведените съкращения преди една година. Дипломата и научната степен бяха признати от директора. Включена беше и в курсовете за повишаване на квалификацията, които се организираха в Центъра. Към заплатата й бяха начислени полагащите се допълнителни средства - въпреки че все още не се беше регистирала в НАЦИД.
Последното се оказа препъникамъкът, който доведе до раздялата ни с нея. Независимо от настойчивите ми молби да направи още едно усилие и да преведе десетина страници от своята дисертация, които да бъдат счетени за автореферат и разгледани от Научния съвет на Центъра, тя упорито отказа да направи каквото и да било повече твърдейки, че вече е изхарчила цяла една заплата, за да си легализира дипломите и пр.
Обяснявах й, че такива са изискванията на правилника на Научния съвет към Центъра и те нямаше как да бъдат променяни просто защото имахме щастието да работим с експерт от такъв ранг. Всичко това можеше да стане за един ден, включително и пращането на автореферата в НАЦИД. Моето настояване това да бъде направено се основаваше и на факта, че формално тя не може да получава това допълнително възнаграждение, колкото и мизерно да е то, ако няма документални доказателства. За мое нарастващо изумление г-ца Георгиева упорито отказваше да извърши тази последна стъпка.
Междувременно се оказа, че нейната експертиза, с която тя така се гордее, не може да бъде от голяма полза за екипа, тъй като за участие в една статия, която пишехме заедно, тя поиска да й бъде закупен софтуер за подреждане на книгописа. Накрая аз поех това и направих книгописа на ръка, още повече, че ставаше въпрос за десетина заглавия.
По това време започнаха поредиците от самозапалвания в страната. Г-ца Георгиева много се ентусиазира от едно наше обсъждане за ролята на медиите и моделите на подражание, които се наблюдават в такива случаи. След продължителни дебати стигнахме до решение да направим такава среща с медиите, а тя да се заеме с основната презентация.
Описаното от г-ца Георгиева мое "нежелание" да се заемем с такова нещо се основаваше на горчивия ми опит от подобни спорадични изяви, защото много често посланието, което се отправя към медиите за сдържаност в представяне на подробности от поредното самоубийство, се възприема като налагане на цензура.
Ето защо нашата позиция беше и е, че трябва да има системно обучение, както на професоналисти така и на журналисти в тази област. Тази позиция е ясно изразена в разработената от екипа на сектор "Психично здраве" цялостна програма за превенция на самоубийствата , която е внесена и одобрена от МЗ. В своята статия обаче, г-ца Георгиева удобно пропуска този факт.
Така или иначе, взехме решение да проведем среща с редактори и журналисти на тази тема. За целта ангажирахме пресцентъра на МЗ и колегите от Военномедицинска академия, които се съгласиха да бъдат домакини на срещата. Държа да отбележа, че в организирането на това събитие ролята на г-ца Георгиева беше единствено да направи двадесетина слайда. Голяма част от материалите, с които тя запълни тази презентация, й бяха предоставени от моите колеги.
Оказахме й и техническа помощ, направихме препоръки и промени в някои от слайдовете, което, впрочем, се посрещаше с доста голямо нежелание от нейна страна. Цитираните правописни грешки бяха много повече от една, (в скоби мога да добавя, че видях доста зор да я убедя, че известната опера на Моцарт не се нарича "Магическата флейта", а "Вълшебната флейта", но както и да е), но това не беше големият проблем. Проблемът беше, че акцентът върху езика на слайдовете беше изрично изискване на товашния заместник-министър, която присъстваше на срещата, а и самата среща с представители на перото предполагаше това.
Самото събитие премина доста успешно, макар и с известно напрежение, породено от обстоятелството, описано по-горе, а именно неразбирането от страна на някои медии, че в тези случаи новината поднесена по сензационен начин провокира нови опити или така наречения ефект на Вертер (ефектът на Папагено е обратен и това беше причината да се цитира операта на Моцарт).
След завършване на събитието, поради проявения интерес от пресцентъра на НЦОЗА предложиха да качат презентацията на нашия сайт. И тук стана нещо неочаквано - г-ца Георгиева заяви, че тя има авторски права върху тези двадесетина слайда и не желае нейното "ноу-хау" да бъде ползвано от други... Още тогава започна да става ясно, че очевидно си имаме работа с човек, който или не разбира какво значи работа в екип или просто е заслепен от собственото си его.
Аз и колегите ми си дадохме сметка, че всъщност става въпрос за огромно високомерие и пренебрежение към всички нас непочиващо на никаква реална основа.
Така се стигна и до последния разговор с нея, когато тя влезе в кабинета ми и ме попита дали ще ходатайствам отново пред директора за нейното преназначаване, тъй като кандидатствала за голям проект, за който се изисквало да работи в някоя сериозна институция. Крайният срок съвпадал с изтичането на срока на заместване и тя се притесняваше, че няма да може да кандидатства за проекта.
Аз й обясних, че нямам намерение да ходя отново при директора, но ако тя много настоява, може да си говори сама с него. Добавих още, че всеки такъв проект е от полза за Центъра, тъй като носи допълнителни средства под формата на институционални отчисления и престиж, което очевидно е разтълкувано по начина, по който е написано от нея и което ще бъде основа за съдебен иск от моя страна, но това е друга тема.
Но да се върнем на въпроса за "калинките". След срещата ми с г-ца Георгиева смятам, че това понятие изисква разширение на тълкуванието и включване на нови елементи в дефиницията. Понятието "калинка" не се изчерпва само с една фалшива диплома. Дипломата може и да е реална - макар, че нейната реалност наистина се доказва чрез официална регистрация.
Когато обаче носителят на такава диплома не знае разликата между олигофрения и шизофрения, когато не е чел "Мъртви души" на Гогол (по нейно признание), а го е цитирал по крайно неадекватен начин ("пълната бездуховност на Русия през 19 век"?), и когато предпочита да използва друг доказателствен материал за своята експертност, а именно снимката, която е в началото на този текст, очевидно нещо не е наред.
Защото в статията си г-ца Георгиева е забравила да спомене, че към писмото си до заместник-министър Димитрова е изпратила и тази снимка, което беше повод последната да ми се обади по телефона и да ме пита каква е тази жена и какво иска... Същата снимка получих и аз с пожеланието да я представя на директора като допълнително доказателство за бъдещото й назначение.
Г-ца Георгиева е написала, че "...страната се нуждае именно от прогресивно мислещи специалисти и по-малко от хора с политическа принадлежност..." . Това е абсолютно вярно, стига да беше приложимо и за самата нея. За съжаление една снимка и един апостил не са достатъчни. Нужна е етика и известна критичност към собствената персона. Нужни са и знания, както професионални, така и общокултурни, за да бъдеш от полза на родното здравеопазване. Нужно е и по-малко презрение към родното "блато" и "експерти" . Нужна е и честност. Само тогава може би "най-уязвимата група от българското население - хората с психични проблеми" вероятно ще "загуби" от твоето повторно напускане на страната...
Странно как като госпожицата е нямала необходимия комплект документи е назначена на работа ? Само по снимка ли е станало ? Тя сама ли се е назначила ? И сега в заключение какво се случва - ами хубава работа ама българска - на ти си куклите дай си ми парцалките ... Не е луд тоя дето яде зелника - нали така беше ...
Има нещо мнооооого гнило тука. Звучи ми като оправдаване. Но може и да не е така. Искам само да попитам г-н Хинков- откъде -накъде ще карате жената да си превежда десетина страници от дисертацията!?? Как може да не й се зачита докторка степен от ЕВРОПЕЙСКИ университет!?? България в Европа ли е или не!??? Аз съм живяла в 2 западни страни, в момента в Холандия и НИКОЙ не ми е искал да превеждам част от дисертациите си писани в други държави!? В първата страна приеха българската ми степен, в Холандия- докторската от първата страна без подобни мизерии! В България нещо по-специални ли са докторантите, че нещо не ми е ясно!??
"Като холандска гражданка тя нямаше и български паспорт, тъй като холандското законодателство не допускало двойно гражданство. Нямаше дори валиден ЕГН номер." Ами да, годподине, Холандия наистина не допуска двойно гражданство (освен, ако не си омъжен/оженен за холадски гражданин), вие го пишете все едно, че се съмнявате- е, не се съмнявайте- така е! Но второто ви изречение направо не разби! ВСЕКИ холандски гражданин има номер ЕКВИВАЛЕНТЕН на ЕГН (в Америка му викат Social security number)! Е, как искате да има българско ЕГН, ако няма българско граждансвто!??? За Бога, вие чужденци (които имат други номера) не назначавате ли!?? Обвинявате госпожицата в надменно незаслужено отношение. Може и да е така! Но вашето далеч не е по-цивилизовано, за съжаление!
Уточнение- всеки гражданин ЖИВЕЕЩ в Холандия има номер, еквивалентен на нашето ЕГН. И аз имам такъв. Имам си и ЕГН, защото съм си българска гражданка. Но тя да няма такъв номер- абсурд! ПС. Всеки докторант в Холандия при завършването си получава удостоверение (Е, къде ли по света не получава, де, ама имам чувството, че трябва да обяснявам азбучни неща!!!). Това (1 страница) преведено и ако искате проверено в университета в Холандия, би трябвало да ви е напълно достатъчно. Превеждане на част и да минело за реферат- пълни простотии! И още нещо от мен- следващият път, ако ви дойде холандска гражданка или просто завършила в Холандия или Германия с дисертация- поискайте й самата дисертация- тук ги публикуват съвсем официално като книжки. Тогава ще се убедите лично дали някоя е "калинка" или не.
Нямам намерение да чета опровержението на Д-р Хинков, поради простата причина, че описаното от авторката е не сходно, а напълно идентично с реалността в институцият,а в която аз работя. Отдавна изгубих уважаението си към псевдоавторитети като въпросния господин, тъй като техният произход се дължи единствено на физическото унищожение на доблестните представители на българската интелигенция от БКП през 1945г. Горещо адмирирам смелостта на авторката да хвърли светлина върху реалността в България и призовавам всички сънародници изпаднали в подобна несправидлива и абсурдна ситуация да надигнат глас ако все още желаем доброто на родината си.
Афторката на предната статия: "Колкото до заплащането, което ми бе отредено, то беше унизително ниско, 10 пъти по-ниско от това, което получавах в Холандия за същата екпертиза, въпреки че България отдавна е част от европейската общност и това предполага донякъде изравняване на стандарта. Такова изравняване е видно, но по отношение само на разходите, но не и на приходите." У кое силистренско село ви намират такива гении па и дофтори отгоре на това лекуващи лудоста у бантоскотия!!!
Прасенце, "Ако правилата са нерационални, то е редно да се променят, но не заради едната велика личност, а защото са нерационални. Но дори тогава, докато бъдат променени, правилата трябва да се спазват каквито са. И то от всички. " Да, така е- нерационални са правилата и това определено би отблъснало хора, завършили навън да се връщат. Но ти хич не си разбрал защо се възмутих- господинът иска от нея, "за да спази правилата" да направи нещо напълно недопустимо- да СКАЛЪПИ реферат! Ето за това се възмутих! Не се притеснявай за моите бръчки- още нямам такива! Гледай си твоите. Ако нямането на паспорт и ЕГН е било административен пробем, това си само и точно административен проблем! Не виждам къде е вината на госпожицата, че да го пише господинът като обвинение (едно от многото) срещу нея. Може да я обвинява (ако има право) в непрофесионализъм, неумение за работа в екип и т.н.т., но да я обвинява, че няма ЕГН и български паспорт и да я вини, че отказва да скалъпва реферат с цел признаване на научна степен (която би била приета навсякъде най-малкото в Европа) е АБСУРДНО и недопустимо!
Браво, dimpaz, каза им го направо от кухнята! Нямам "честта" да познавам този господин, но методите му показани тук доста ме възмутиха....
"Междувременно се оказа, че нейната експертиза, с която тя така се гордее, не може да бъде от голяма полза за екипа, тъй като за участие в една статия, която пишехме заедно, тя поиска да й бъде закупен софтуер за подреждане на книгописа. Накрая аз поех това и направих книгописа на ръка, още повече, че ставаше въпрос за десетина заглавия." А този параграф ме уби, честно! Значи експертизата се мери по това дали прави нещата РЪЧНО или със СОФТУЕР!???
Относно авторските права (моята работа е доста обвързана с този проблем и затова ще споделя): ако мацката е на трудов договор към някоя организация и този договор изрично не защитава авторското й право, то тези права се считат за общи с организацията. Нещо повече, шефовете й имат право да ползват всичко, което тя е произвела докато е работила за тях без въобще да я питат. А ако тя иска да ползва нещо е необходимо да получи изрично одобрение от фирмата/дружеството/организацията. Така че за нея е по-добре да свие перките...
Бойчо, прав си. Обаче нали България искаме да я гледат с възхищение не само афганистанци, ами и (напр.) холандци... Както вече писах, никой в чужбина не ми е искал да си превеждам (част от) дисертациите (а само дипломите/удостоверенията), т.е. за тях не е проблем, че аз идвам от "друг свят". Но виж в България- изведнъж е проблем, че си завършил на Запад и веднага се почва с латерната за "самовъзгордяване/самозабравяне/презрение към "блатото" " и други простотии! Как пък на Запад не им пречи, че съм учила в България, а в България биха ми извадли очите и биха ме дори унижили за това, че съм учила и работила на Запад ("мисли се за експертка/незаменима" и прочие)!!! И не става дума за различни светове- това просто е ненормално! В който и да е човешки свят. Тази госпожица може и да е калинка, може и да не е. Но господинът и много коментирали я изкарват наглярка ПОНЕЖЕ идва от Запад. Еми с този манталитет май само афганистанците ще се възхищават от България...
И последно от мен- директен въпрос към г-н Хинков: Защо на г-ца Георгиева и е обещаван постоянен договор, а накрая не й е даден такъв? Господинът има ли представа какво е да се сменя местоживеенето от една в друга държава и колко рискове и главоболия произтичат от това!?? Какъв ще е договорът е от извънредно изключителна важност при вземане на решение за местене!
Ха-ха-ха-ха Я да видим кой се върти като ветропоказател 28 deowin | 23.07.201317:20 >защо госпожата/госпожицата си мисли, че като е била в Холандия и вече е позлатена, а българските ни експерти не струват? Архангел, госпожата/госпожицата изобщо не е казвала нищо такова, така че не тя го мисли, а ти. В твоите думи чета злост и яд към човек, който е способен и добронамерен за това, че се е опитал да направи света по-добър - нещо, което вероятно те дразни, защото ти самият нямаш нито способността, нито желанието да го направиш. За ценза на д-р Георгиева можеше сам да се осведомиш, преди да го зачернеш с толкова лека ръка. Но той дори няма значение в случая - нейната енергия и желание да помогне в България нещо да се оправи е това, което я прави доблестен човек. Това те дразни теб. Затова се опитваш да я принизиш до калта на твоята кочина.
Г-н Хинков, благодаря ви за отговора. Вижда се, че наистина е добре, че в крайна сметка вашето сътрудничество е нямало да проработи в дългосрочен план. Искам само в името на вашето по-добро разбиране да ви уведомя, че при кандидатстване за работа в Холандия, преди да е подписан договор, работодателят, ако реши да назначи кандидат, му връчва писмена оферта с всички най-малки подробности за заплата, осигуровки, продължителност и т.н.т. Ако кандидатът се съгласи, се подписва договор, което вече е само формалност. Преди тази оферта има и разговор, в който се обсъждат всички подробности. Аз съм свикнала на тази формална коректност и никога не е имало изненади. Аз не бих повярвала на устни обещания, тук тя си е виновна. Не зная дали госпожицата е работила в Холандия или само е учила- ако е последното, може да не е свикнала с гореописаната процедура. Но ако един ден в България това стане практика, може би и работодателите няма да дават така с лека ръка такива важни обещания, понеже ще е написано черно на бяло какво са обещали. Само ви моля в отговорите към госпожицата да обсъждате само нейните професионални качества, аз лично усетих отношение към завършилите в чужбина. Мога да ви цитирам точно ако искате, макар че и цитатаите може да съм пречупила през моята си призма. Въросът е, че има много хора с моята призма и те най-вероятно биха се засегнали от вашият отговор.
Минке, ще спукаш най-накрая някой капиляр от превъзбуда. Колкото и да не ти се вярва, това че някой е учил в Холандия, не го прави автомачески светило в областта му, и уви, законите и правилата за него са същите като за простосмъртните. Но като гледам какви са ти реакциите (и не само по тази тема), подозирам, че и ти си същия "специалист" като госпожицата, та затова така се фурстрираш. Както и да е, стойте си там по Холандията, ние тука някак си и без вас ще минем. Експерти