"Не се прави на маймуна!"
Чували ли сте някога тази реплика от устата на вашата майка? Е, аз съм я чувал доста пъти като дете. Забелязали ли сте, че в ежедневната й употреба думата маймуна е с леко негативно значение - "маймунджълъци", "виж я таа к'ва е маймуна" и т.н.
Една маймуна обаче е на път да разбие клишетата и да революционизира схващанията ни за животинския свят и за животните. Коко е горила, която определено има какво да ни каже и повечето от нас с удоволствие биха я изслушали. В случай че имаха шанса да проведат разговор с нея..
Дългата история, разказана накратко, звучи по следния начин. В началото на 70-те години една млада студентка започва да изследва възможностите на горилите да използват знаци, за да се изразяват. Младата тогава д-р Франсин "Пени" Патерсън взема от зоопарка в Сан Франциско женско горилче, нарича го със звучното име Коко и започва да го обучава на американския език на глухонемите.
В първата една година бебето научава неколкостотин думи и се превръща в медийна сензация от другата страна на океана. Д-р Пени задържа горилчето, грижи се за него като майка и започва интензивни изследвания. Така възниква "The Gorilla foundation".
На 6-годишна възраст Коко става героиня на документален филм. По това време речникът й е набъбнал до забележителните 600 думи. В наши дни Коко е на 40 години, д-р Пени е неотлъчно до нея, а интелектът на животното е такъв, че могат да й завидят доста наши съвременници.
Коко ползва над 1000 знака за ежедневно общуване (всеки един знак е бил използван от горилата в продължение на поне 5 последователни дни, за да се смята за окончателно научен), като образува и сложни "изречения" от 3 до 6 "думи".
Когато не знае някой знак, Коко просто комбинира няколко познати - например виждайки пръстен на ръката на една от гледачките си, Коко реагира с "гривна", "пръст". Горилата разбира около 2000 знака от езика на глухонемите, които не ползва редовно, а отделно разбира и гласови команди.
Нещо повече - на тест за определяне на коефициент на интелигентност (IQ), Коко изкарва 95 точки, което ще рече, че има интелигентността на един нормален човек.
Коко сама инициира разговор с хората около себе си. Когато гледа филми, тя се обръща на драматичните моменти, защото я натъжават.
Когато играе с играчки, тя показва знаци на куклите, но единствено куклите-горили й отговарят също със знаци (като тя движи ръцете им). Защо ли? Може би защото хората по принцип й говорят със звуци. Любимите й играчки са тези на бебета - маймунчета и хора. Според д-р Патерсън, Коко много добре различава истинското от имагинерното.
Горилата има добре развито чувство за хумор и обича шегите. Например с играчките си - крокодили, които за нея са най-страшните животни, тя плаши гледачите си :)
Освен това, Коко е единственото живо същество на планетата различно от човек, за което е документирано, че е гледало собствен домашен любимец. Котката "All ball" (наречена така от Коко, защото й изглежда като топка) живее няколко месеца в клетката на горилата.
Един ден котаракът All ball избягва и го прегазва кола. Когато Пени обяснява на маймуната, че любимецът й е изчезнал, Коко отговаря със знаци "лошо", "тъжно", а когато възпитателите й си тръгват, тя се разплаква.
Освен играчки, Коко обича и всякакви подаръци, сладки и газирани напитки. Също така, тя е способна да рисува обекти от заобикалящата я среда, които излизат малко сюрреалистични, но все пак имат доста общо с модела. Отвреме навреме Коко украсява клетката си (която е огромна и се състои от открита и закрита част) с ленти и други предмети, които хората й подаряват.
Коко има множество фенове по цял свят, някои от които доста известни. На видео, разпространявано в youtube, можете да видите Коко да се забавлява в компанията на комика Робин Уилямс, като го кара да я гони, прегръща го, а накрая му казва, че иска да го осинови.
От казаното дотук можем да кажем, че Коко е една наистина забележителна маймуна, която в много отношения не се различава от човека - използва реч, изразява сложни концепции, проявява и чувства, връща се в миналото и планира бъдещето.
Но интересното не свършва дотук - Коко има отношение и по редица проблеми. След като гледа видео за това как хора убиват горила в джунглата, тя остава безмълвна, но видимо натъжена. Виждайки реклама на месо, тя реагира с "това", "срам".
Неведнъж Коко е заявявала пред гледачите си, че хората трябва да бъдат "polite" ("учтиви") с животните. Коко винаги е получавала добро отношение от хората около себе си, но не може да проумее защо другите хора не разбират, че горилите всъщност са "учтиви" и че не са заплаха за хората, поради която да бъдат избивани (Съществуването на горилите в момента е критично застрашено в световен мащаб).
Тук историята става още по-интересна. До 2000-а година Коко е имала говорящ приятел - мъжката горила Майкъл, който през целия си живот научил около 650 знака на жестомимичния език на Коко. В youtube може да се намери видео, на което Майкъл, запитан какво може да каже за своята майка, отговаря по следния начин:
"разбива, месо, горила,
уста, зъб,
плач, остър, звук, силен,
лошо, мисли, беда
вижда лице, отрязан врат,
устна, дупка"
За Майкъл се знае, че е роден на свобода в джунглите на Африка, там където горилският мозък е смятан за голям деликатес. Като бебе е хванат и закаран в Щатите, където на 3-годишна възраст попада под опеката на "The gorilla foundation". Умира преди 11 години от проблем със сърцето.
Коко и Майкъл определено са необикновени животни, имали шанса да застанат на ръба между човека и животното. Те са животни, до голяма степен усвоили изкуството да бъдеш човек. Те могат да споделят своите мисли и чувства с околните, което ги превръща в посланици на животинския свят пред нас, хората. Помислете малко над техните послания.
Ако тази статия ви е накарала да се замислите над това дали животните имат чувства и емоции, моля, помислете над начина, по който се държим с тях. Дивите животни биват избивани за удоволствие, за спорт или заради вкуса на месото им. Домашните животни биват затваряни в огромни ферми и много от тях виждат слънцето за първи път когато отиват на заколение.
Какво ли биха ни казали те, ако можеха да говорят? Животните не са предмети, които да служат за задоволяване на нашите потребности. Практиката показва, че могат да се ползват и като такива, но всъщност те мислят. Те чувстват. Те помнят.
Източници:
