Добър ден - казвам го без да съм сигурен в кой часови пояс се намираш.
Но знам, че в теб продължава да живее България. Най-малкото кръвта ти е настроена да тече с усещането, че слънцето изгрява сутрин от морето, по обед винаги осветява улицата на твоето детство, а вечер заспива в ъгълчето на стаята ти.
Когато си тръгна, ти отнесе със себе си няколко шепи от нашата пръст. Разбирам, че няма друг начин. Семенцата на твоите надежди и мечти все някъде трябваше да бъдат посети. Макар да не съм сигурен дали това е истинската причина.
Нали се сещаш за филма "Леон" - как Жан Рено мъкнеше саксийката навсякъде със себе си. Искам да ми кажеш къде слагаш ти своята. По-скоро вярвам, че ревниво я пазиш, отколкото гордо да я показваш и да се фукаш с поникналото в нея.
Дали пък тази пръст не ти трябва, за да си отглеждаш спомени
Какво ме кара да мисля така ли? Форумите, социалните мрежи, контактите ти с България.
Но ти си най-големия критик, обвинител и коментатор на всичко случващо се тук. И като стане поредната беля - заклани, убити, катастрофирали, корумпирани, потиснати, пребити, отчаяни, тъжни - ти въздишаш като човек, качил се на последния влак преди гарата да се срути.
Кръстиш се, благославяш небето и неведнъж съм те чувал да казваш: "Аз направих всичко възможно, за да променя нещо... и никога повече няма да се върна." Разбирам те. Завиждам ти. Понякога и на мен така ми се е искало да се кача на чуждоезичния хълм и оттам да хвърлям камъни.
Сега даваш ли си сметка на какво сме подложени оставащите тук - в нас се целят от всички страни, а малкото, което успява да поникне, вятърът на промяната го отнася.
Знам, че твоят песимизъм и твоето обвинение са като тънък целофан, под който прозира страхът ти тази държава да не изчезне. Случи ли се това, посятото в твоята саксийка ще увехне и умре - няма да има кого да мразиш, кого да обвиняваш и по кого да пращаш отломки от разпадащата се национална гордост.
Ще бъдеш едно празно, кухо същество. България - твоята боксова круша, ще стои разпрана в прашния склад на Европа.
Знаеш ли, ти си глупак
Напълно съм спокоен, когато го казвам. Живееш щастливо сега, забогатял си, имаш перспектива и можеш да вдигнеш 200 км/ч по магистралата на неограничените възможности.
Бачкал си като продавач, мияч, строител и най-после си завършил специализация, за да станеш голяма работа. Но си оставаш глупак, защото си българин. И ние сме глупаци, защото сме наивници и такива ще си умрем. Но си го признаваме. А ти - не!
Загубено ли е всичко?
Вчера се събудих със странното усещане, че стъпвам по скорпиони. Не се смей - кошмарът е истински. Освен отровни пипала, по земята се влачеха цяла камара влечуги, досущ като в сцена от "Индиана Джоунс".
Трябваше ми малко време да разбера, че България е започнала да се превръща в пустиня. Ако не си ме разбрал, ще ти преведа метафората. Много такива като теб си тръгнаха с шепички пръст. Взехте си я за спомен, но заедно с нея отнесохте и онова безценно сандъче, в което вирее умът ви.
Ако Той, Тя или Ти беше останал - дали нямаше да можем заедно от глупаци да се превърнем в щастливци? Загубено ли е всичко? Тогава защо аз съм още тук? Или това е от умрял писмо?
Не, жив съм. Тук съм и всяка една дума, която ти пиша, пари изпод ръцете ми. Ще ти кажа защо: Защото те обичам!
Ето затова нарекох писмото си полуотворено, понеже се надявах някъде тук, в прегъвката на онова, което не бива да се чете, да изразя любовта си към теб. Наистина те обичам - като светец, като ангел и дори като самия Бог! Само в теб намирам надежда, стимул и вяра. Защото сега си в рая.
А нас утре - когато изпохапани от скорпиони и други убийци на култура, среда, бъдеще, когато може би още днес усетим как отровата върви към сърцето ни и когато най-после се предадем окончателно - тогава ще има кой да ни посрещне пред вратите на рая.
И да ни погребе с българска пръст...
Всичко хубаво, само края малко се сбоза Много правилно си видял нещата като цяло
Намирам го за твърде мелодраматично и хленчещо, много ми е неосъществено едно - дай да направим гадно на Вуте, 'щото е в Европа, ама да сме и психолози като му кажем, че го обичаме. Навсякъде има емиграция, при нас лошото е, юе се превърна в "българската мечта" да се спасиш от тука, но и за това пак сами сме си виновни. Моля ви, спрете да хленчите!
По почина на други новоприсъединили се - това "творение" ме провокира да се регистрирам. Само за да кажа, че понякога желанието на някого да пише, далеч не означава, че умее това. И понеже в първия момент реших, че може би ми е погрешна преценката за автора, прочетох и други негови писания...същата работа. Аман от блудкави писания, клишета и нищо не "говорещи" изречения.
Само не се разбра кълнеш ли емигрантите или ги обичаш...Защото както си го написал отвсякъде личи че умираш от завист. Не е задължително да са забогатели като са там... Че "препускат" с бясна скорост - да, но не с големи коли като тука. Тука останаха само страхливците, лъже-патриотите, мързеливците и тези дето ги върна Саркози от Франция и ги гонят отвсякъде... Кой ще продължи България!? Не остана качествен "материал" в тази държава...И аз да можех щях да отида. Единствено когато се омешаме с другите в чужбина, се вижда че трябва да се хващаме сериозно за работа, а не само да се вайкаме. И накрая - тук никой от никого няма нужда. И да си кадърен не трябваш на никого, никой няма да го оцени.
Малеее, мале. И като валят едни коментари. Ей това е най-странното. На едно нещо, дето не знаеш как да го квалифицираш...да кажем словоблудство, и едни сериозни коментари...и черешката на тортата - някаква песен, на някакъв дето се взема за крайна инстанция. А стига бе...ми същия тоя....що не е напуснал България, ами седи тук и промива мозъци? И изобщо мрънкалниците що не си бият камшика? Вместо оплаквания - свят широк, свободни сте.
Правилно го каза човека. Ела тук и виж как е, после говори. В чужбина съм от само 7 години. Миналата година за пръв път се върнах в БГ, с кола си дойдох, старичка, но надеждна. С голям кеф потеглих към родината. С огромно нетърпение я запалих за да потегля обратно. Към вкъщи. Защото България отдавна вече не е моят дом, макар да е моя родина. Не си взех пръст, няма и да си взема. Пазете си я за вас. Ужасих се. Не само от съсоянието на сраната. Не, не, това си знаех, че е зле. Ужасих се от хората. От тяхното тесногръдие. От капаците, които сами си слагат на очите. От тяхното безочие и нахалство. От тяхното безхаберие. От тяхните постоянни оплаквания и вопли. От...по- добре да не изброявам, че отново ми става кофти от спомена. Знаеш ли, от някоя друга година имам блог, описвам в него местата, които имам късмета да посетя, със снимки и всичко. Писах и за градове, през които минах, пътувайки за България. А за България не писах нищо...няма и да пиша. Защото вие, обикновените хора, отровихте цялата ми радост от завръщането в някогашният дом. С ръка на сърцето мога да заявя, че напуснах отново България с твърдото решение да не се върна поне още толкова години. Обичайте ме, мразете ме, все едно. Харесва ви или не- моят живот е тук. И бачкам здраво за него, защото даром и мама на тате не дава...
Воин, добре го казваш...Не се връщай...Работи, печели и бъди щастлив... Всеки кове собствената си съдба. То тука да ти се отще. А нас- кучета ни яли...
До автора, Не те познавам Г-н МУХЛЪО, но от поучаващи тъпаци като теб ми се повръща. Изобщо имаш ли си на идея какво е да си емигрант? Не минава и ден без сърцето ти да се къса от мъка за България.И защо ли? Какво твоята родина направи за да те задържи,да дадеш всичко за нея. Ще ти отговоря кратко- НИЩО, нула. Впрочем две нули. Всички знаем какво е това- КЕНЕФ. Защото емигранта е човек прогонен от немотия и мизерия, който иска малко по нормален живот за себе си и семейството си. А ти, цървул нещастен, пишейки удобно на компютъра си, си задай въпроса защо почти 2 милиона млади и квалифицирани българи напуснаха МАЙКА БЪЛГАРИЯ. Защото между малоумници и псевдоидеалисти трудно се оцелява. Ние емигрантите ви казваме на такива като теб- Я СИ Е**ТЕ МАЙКАТА.