Сайтът на НСИ е вселена. Пътуваш и усвояваш планети на познанието. Като например, че във Враца през 2012 г. няма разведени мъже за трети път. Жените са две. И в Габрово са повече.
Една статистика сочи, че 42% от българските граждани между 16 и 74 години никога не са ползвали интернет. 58% са ползвали. Някога.
В същото време НСИ отчете преди 2 години, че електронно са се преброили 41.2% от населението - рекорд за ЕС. Като съпоставим данните и прибавим децата до 16 години, останали вън от изчисляването на ползвателите на интернет, излиза, че малцина у нас потребяват мрежата, но много от тях са се
преброили виртуално.
В семейството например има един, който кисне пред компютъра. Хваща се и подава данните на родата. Или следва да похвалим тази преброителна култура, или леко да се усъмним в някои цифри на НСИ.
Но ние трябва да уважаваме данните на националната статистика, казвам го абсолютно сериозно. Няма друг преброител на факти, тенденции, абсолютни или относителни стойности. Това е националният, всички изводи, констатации за миналото, прогнози се крепят на него. Държавата ни прави планове, стратегии, открива слаби и силни места, всичко е въз основа на информацията на НСИ. Няма друг източник, трябва да приемем, че това е обективният.
Данните, че 42% никога не са влизали в интернет, са интересни. Нека поразсъждаваме върху тях. Предполагам, че процентът е по-голям. Отрицателният отговор е непрестижен. Мнозина вероятно са казали, че сърфират от време на време, пък даже не знаят как се включва компютър.
42-та процента звучат невероятно. След като те никога не са влизали, колко ли пък от влизащите са го правили един-два пъти?
Да не излезе, че незначително малцинство ползва редовно мрежата? Данните и предположенията наистина звучат невероятно, но само в нечии уши.
Чии? Ами на тия, които ползват редовно интернет. Човек, който го прави рядко или никога, няма да се изуми. Няма да се изненада и този, който влиза в мрежата само по работа. Той знае, че страшно много професии изключват нуждата от интернет.
Нещата идват на мястото си, ако това изумяващо се интернет поселение допусне, че наистина представлява нищожна част от българските граждани. То се увеличава от година на година, строи къщи, ферми, бизнеси в интернет, информира се и пълни свободното време виртуално, но реално още е с размер на Йолоденев електорат. Не говоря за хората, които ползват периодично мрежата. А за тия, които се установяват постоянно и научавайки, че много сънародници въобще не го правят, се удивляват.
Но 42-та процента са абсолютно нормални. Ползването на интернет зависи от доходите, възрастовата структура и образованието на населението. Единствено по третия показател България е в приемливи норми.
Бедни сме, възрастните хора се увеличават непрекъснато
Съвсем логично делът на виртуалните ползватели не е голям. Ако държавата развиваше електронните си услуги, то това щеше да насърчи употребата на интернет. Но не го прави.
Слабата интернет ползваемост отваря и една друга интересна тема. Колко от мненията, акциите, споделянията, харесванията, разочарованията и т.н. са представителни за обществото? Когато например "Фейсбук", "Туитър" и блоговете са възмутени от нещо, значи ли, че се е възмутила България? Знаем, че не значи, ама да не би вълненията да са буря в сиропена лъжичка?
Интернет е влиятелен
Потребителите му формират и разпространяват култура. Фирми, партии, ведомства, обществени организации предлагат стоки, услуги, идеи, мотивират към движение, смирение, мисъл, безсмислие... всичко. Обратно - следят интернет, моделират поведението си съобразно участниците, мъчат се да им влияят. Цели отдели се занимават с тази задача. "Търся двама да се скарат под статус" - подобни обяви са чести в сайтове, предлагащи заетост на парче.
Но какъв е реалният мащаб на този виртуален свят? След като 42% никога не са влизали, колцина са тия, които го правят понякога?
А колко са онези, които влизат, но никога не дават мнение, не участват в кампании, не заявяват присъствие, т.е. интернет животът им е анонимен?
Със сигурност са много. И излиза, че всичко, което имаме като "интернет обществено мнение", е нищожна част от реалното. Нищо, което се случва в интернет, не може да е представително за България.
Доказват го и предизборните електронни анкети. В 90% от тях печели ДСБ, отскоро и "Зелените". Известен е резултатът им в урните. Бият виртуално не защото плащат на интернет активисти (всички го правят), а защото имат най-много фенове сред публично активните хора в мрежата. Реално - нищо нямат.
Всичко това е трудно да се проумее от хората, които по цял ден стоят в интернет, творят и общуват в мрежите. Те са предимно градски жители, т.нар. офисен пролетариат. Мислят, че интернет им предоставя необозрими хоризонти, а всъщност ги затваря в една и съща среда. Първото, което не виждат, е собствената си малочисленост. А като я научат, почват да обиждат различните. Тия дни чух, че българите, които странят от интернет, били силно манипулируеми. Информирали се от телевизията, мислели с главите от екрана.
Само преди 70 години се е смятало, че телевизията е връх в стремежа на човечеството към свобода. Че осигурява избор, алтернативи, вкарва познанието у дома, прави човек знаещ и независим. Вероятно след още 70 години за интернет ще мислим същото, каквото днес за телевизията.
Забележка: Оригиналнато заглавие на статията е "Може ли интернет да формира "обществено мнение"?".
