Така съветва Шарл Бодлер младите писатели, решили да критикуват не по обиколна, а по права линия: Тя се състои в умението да кажеш: "Господин Х. е нечестен човек, а на това отгоре и крайно тъп; ще докажа твърдението си"; и да го докажеш - първо, второ, трето и т.н.
Следвам смирено съвета на поета и казвам: Сериалът „Недадените" е нечестен продукт, а на това отгоре и крайно тъп. Ето ги доказателствата, едно по едно:
I. Нечестен продукт:
1) Това е филм, който би трябвало да представя епоха; епохата обаче е представена бутафорно, шперплатово, пластмасово, тоест, епохата е представена фалшиво и некадърно. Смешни и жалки са например всичките тия дъновистки паневритмии и Учителя, представен като Дядо Боже от картинките в читанките; смешни са и разюзданите български фашизоиди - повече приличащи на атакисти, отколкото на хитлеристи; а най-смешен е цар Борис III, който се държи като девствена мома, получила неприлично предложение - да го приема ли, да не го ли приема. Ретушът на кадрите не спасява бутафорията, само я прави по-безцветна; но дори и безцветна, бутафорията не може да стане истина.
2) "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото." Това е принципът, залегнал в създаването на "Недадените" - принцип, дълбоко нечестен в същността си. Всъщност, ако говорим по същество, това не е толкова филм, това е идеологическа пропаганда - отговаряме на провокацията на Дарко Митревски "Трето полувреме" с контрапровокацията "Недадените".
Иде реч кой да владее миналото, затова може би и художествено сериалът се продънва толкова - никой не се интересува от художествените му качествата, важно е единствено да изпълни поставената му пропагандна роля.
3) Това обяснява скоростта, с която той се придвижи от проект до реализация - политическата поръчка не търпи отлагане. Тук, дето се вика, дори и "Под прикритие" може да почака. Известно е, че "Недадените" прескача чак от четвъртото място на конкурса на БНТ, за да бъде пуснат преди всички останали на терен. Макар че си е чисто трошене на народна пара - толкова безпомощен е той в естетическо отношение.
Но чужди пари кой ги брои, защото по повод 70-годишнината от осуетеното депортиране на българските евреи от старите територии на Царството биха могли да се излъчат няколко филма, ето само три от прима виста: "Корабите са пълни" (2005) на Костадин Бонев, "Борислав и Балканите" (1993) на Юлий Стоянов, "Транспортите на смъртта не потеглиха" (1973, ако не се лъжа) - филмът, който показва какво е искал да направи Хаим Оливер, преди да фалшифицират сценария му за "Ешелоните".
Вярно, тези три филма са силно и гъсто вино, трудно слаби глави могат да го понесат, затова е по добре да им поднесем киселата боза "Недадените".
II. Крайно тъп: 1) Тук като че ли кой знае каква нужда от доказателства няма, достатъчно е само да се види образът на Арон (Мариус Куркински), решен като нещо средно между Скитника Евреин и Юродивия Праведник - безвкусно, пошло, срамотно.
Александър Белев (Димитър Баненкин) е плосък, равинът Нисим (Камен Донев) е насилено оптимистичен, Лиляна Паница (Лидия Инджова) е драматургично недоразвита... И тук изобщо не съм склонен да имам забележки към актьорите, те играят това, което им предоставя сценарият (Емил Бонев), а той им предоставя точно боза.
2) "Недадените" всъщност изобщо не си дава сметка, както ми каза веднъж един български евреин, че Холокостът е процес, не е еднократен акт. В този смисъл Холокост в България е имало с "окончателно решение" за евреите от Македония, Пиротско и Беломорска Тракия и с липса, слава Богу, на такова за тези от старите територии.
Но са били изселвани, имуществото им е било конфискувано и т.н., всеки, който си е направил труда да прочете книгата на Румен Аврамов "Спасение" и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944 г. знае добре това. Но, както казах вече, "Недадените" е пропаганден сериал, ето защо, както не го боли за естетиката, така не го боли и за историческата правда. Важно е само да натрием македонския нос.
3) Всъщност, сериалът на БНТ и на "Артишок" - така широко рекламиран и прораснал на почти всеки софийски билборд, вместо да изпише вежди, изважда очи. Защото той е обиден за естетическото чувство на българите, обиден е и за интелектуалното им равнище - смята ги за толкова тъпи и малоумни, че каквото и да им се поднесе, те ще го преглътнат безучастно и примиренчески.
Крива сметка обаче, не случайно вече тръгнаха и вицове за сериала - ясен знак за отношението, което изпитва публиката към него. Отношение на присмех и подигравка. И така, вместо наистина да изпитаме национална гордост като народ и като вяра (къде е, впрочем, решаващата съпротива на БПЦ срещу антиеврейските действия на правителството?), се срамуваме, че има сред нас хора, произвеждащи един продукт, за който не можем да намерим други думи, освен едно погнусено и отвратено "пфу". Ами да, пфу!...
