Да си тръгнеш по-рано от работа - шок и ужас или...

Горещи новини: работеща майка си тръгва от офиса в 5:30, за да прекарва повече време с децата си. И не се срамува да го заяви открито. Геройска ли е постъпката й, или тя постъпва така, както трябва...

За съжаление, това наистина е факт, достоен да стане топновина - особено когато въпросната майка е Шерил Сандберг, главният оперативен директор на Facebook. Постъпвайки по този начин и насърчавайки други майки да последват примера й, Сандберг прави на всички голяма услуга. Нейното изявление е важна стъпка към нормализирането и утвърждаването на практиките за гъвкаво работно време, които трябва да бъдат не изключение, а правило.

Освен че нейното признание е добре дошло, то предлага и някои деликатни теми за размисъл. Макар че си тръгва от работа с половин час по-рано откакто децата й са родени - т.е. от 7 години насам, едва през последните две години Сандберг се "осмелява да говори за това публично".

Табуто да кажеш, че заради семейството си ще си тръгваш по-рано от работа

Основните въпроси, провокирани от това признание, са няколко: в една конкурентна индустрия, където хората работят дори извън работно време, защото работата им просто не може да се вмести в някакви конкретни часове, наистина ли е толкова неприемливо да си тръгваме от работа по време, което някога беше стандартно?

Дали хората, които имат осемчасов работен ден и си тръгват точно в 18 ч всяка вечер, са прикрито осъждани от своите колеги? Какво се случи с "балансирането между работа и личен живот"? И което е още по-лошо - дали хората, които работят единствено в тези "стандартни" часове, по-рядко биват предлагани за повишение...

Въпреки факта, че мнозинството жени, особено отговорните професионалисти като Сандберг, съчетават кариерното си развитие с отглеждането на деца, малката мръсна тайна на днешния бизнес свят е, че все още се иска много смелост - и вероятно ръководен пост в някоя компания, за да говориш открито за по-ранното тръгване от работа.

Сандберг започва да се чувства достатъчно комфортно да обсъжда публично работното си време едва след като навлиза в най-високите равнища на управлението.

Ясно е, че много хора в технологичния бизнес се надяват "балансираният живот" да престане да бъде мръсна фраза. Трудно е да си представим, че Сандберг - жена, чиято кариера я отвежда от Харвард до финансовото министерство на САЩ, Google и до шанса да бъде дясната ръка на Марк Зукърбърг, може да бъде обуздана лесно.

Тя може и да не е обикновена жена, но страхът й от последствията от евентуалното разкритие, че си тръгва от работа по-рано е споделян от твърде много работещи майки. За съжаление, техните страхове изглеждат напълно основателни. Сандберг просто е изключението, което потвърждава правилото.

Наложително е да признаем правото на работещите съпруги и майки да са "отстъпници"

Оценявана по вездесъщите принципи за работното време, където дългите часове и постоянното разположение се смятат за синоними на отдаденост и компетентност (въпреки многобройните доказателства за противното), Сандберг е т.нар. от социолозите "отстъпник от времето" - или с други думи човек, който има работно време, различно от 8-часовия трудоден.

В това определение попадат и по-ранното приключване на работния ден, както и почасовата работа и споделянето на едно работно място. Проучванията показват, че гъвкавото работно време е убиец на кариери независимо от пола.

Но жените, особено майките, при които вероятността да се възползват от по-свободни възможности за работното си време е по-голяма, са изправени пред двойна заплаха: от една страна заради гъвкавото работно време и от друга заради простичкия факт, че са майки. И двете неща най-често означават задънена улица в кариерата и намалена заплата.

Това важи за хората, които продължават да работят, но най-пренебрегвани са около 25-30% от майките, които - вместо да продължат работа, прекъсват временно или окончателно кариерата си. Въпреки че тази група масово се възприела като "избрала да се откаже от професионален ръст", техните "варианти" обикновено са между изцяло отдаване на работата или пълен отказ от нея, и техните решения да напуснат са неохотни и изпълнени с конфликти.

Както един бивш консултант по управление споделя за своя работодател: "На практика те искат да ти скъсат задника от работа и ако има нещо, което би попречило на това, тогава без никакви компромиси биваш уволнен".

Даваме ли достатъчно шанс на жените да балансират между личен живот и работа

За тези жени, повечето от които никога не са си представяли, че ще трябва да избират между кариера и деца, цената на негъвкавото работно място е твърде лична и дълбока - разрушени мечти, по-ниски заплати и никаква независимост.

Като общество ние понасяме по-дългосрочните загуби, тъй като напускането на работа от страна на тези жени ни лишава от таланта, от който толкова много се нуждаем и пресушава извора на бъдещите лидери-жени.

Тайното напускане на работното място с половин час по-рано от страна на Сандберг е частно решение на един публичен проблем. Подобно на толкова много жени, тя открива начин да се справя с работата си.

Твърде често възможността за гъвкаво работно време е предимство, екстра, бонус за високи постижения, който трябва да бъде спечелен, или просто нещо, което е написано в договора, но се практикува само в специални случаи. То не се възприема като добра практика и определено не е сред правата на служителите.

Ерата, в която недоспиването се превърна в своеобразен повод за гордост

Тези дискусии ни напомнят и за медийния магнат Ариана Хъфингтън и нейните размисли за съня: не само, че съвременният трудещ се човек не спи достатъчно, но и хвалбата за това колко малко време си прекарал в сън се превръща в почтен медал, който всички ние развяваме. Някои предполагат, че хората, които се наспиват, не работят достатъчно усърдно.

Какво да кажем за размитата линия между работа и личен живот в съвременния свят? Сандберг признава, че след като вечеря с децата си, се връща на бюрото си, за да провери пощата си - ясно е, че да "бъдеш на работа" в офиса вече не е задължително, за да "вършиш работата си". Предизвикателството тук е, че способността ни да проверяваме работната си поща по всяко време ни кара да предполагаме, че постоянното работно време се превръща в новата социална норма.

В края на краищата не бива да забравяме, че нашата работа се измерва с нашата продуктивност, а не с броя часове, които влагаме в нея. Уви, малка част от нас е в позицията да промени схващането за това. Зависи както от работодателите, така и от служителите отново да направят здравословния начин на живот социално приемлив.

#37 fALLEN 19.04.2012 в 17:15:37

къдравата - да но има работи, където дейността ти за деня е част от някакъв по-голям процес и проект. тогава няма как да се прецени дали си си свършил работата за деня, щото няма такава норма. или например, ако приклю'чиш и ти остават още 3 часа - винаги могат да те натоварят с още малко работа. по-точно бих го формулирал - ако се спазват сроковете, ако проектът е организиран правилно и кадърно и може да се каже това и това - до този ден, ако прилкючваш задачите, които сам си поставящ, не виждам нищо лошо дори и да се отсътства с дни от работа, или да си работиш вкъщи. проблемът е че хората сме кофти говеда, малко хора могат да понесат подобна голяма свобода, без да се осерат до ушите. за тва най-лесно - нормиран работен ден.

#40 fALLEN 19.04.2012 в 17:21:50

освен това понякога нещата се променят в движение, трябва бърза реакция, точно тази шефката горе да си тръгва толкоз по-рано и никога през тия 7 години да не и се е налагало да остане, ми е адски странно. ясно, колко е шеф и ква отговорност носи... пак са натоварили некой катър да виси до сред нощите, докато тая след години може и у форбс да я турнат... нема справедливост...

#44 fALLEN 19.04.2012 в 17:44:37

леле мале, е не!??!? има ли такива идиоти? подхвърляй по едно "в русия съм, в русия съм" от врме на време на апаратчетата.

#45 Doberman 19.04.2012 в 17:50:22

Всичко опира до производителност, желание и личен настрой. Преди доста време, лятото преди уни-то почнах да бачкам в един офис и изкарах точно седмица там, а вършех абсолютно същите неща, които правех и преди това от нас. То беше много странно, щото си свърша нещата за деня някъде ранния следобед, а друго няма за правене и айде на балкона цигарки/кафета с шефа, ама кециш там не може да мръднеш, а отсреща Докторската... Ад ви казвам! После като почнах да бачкам това, което исках - 1 час писане и рисърч в нас, после 2 часа в офиса и толкоз. Но от друга страна почивни дни нямах - Коледа, нова година - на бачкане, ама за 2 часа се преживяваше. Имаше и моменти, в които трябваше да седя и по 48 часа пред компа, рекодът ми тогава беше 72 и бях потънал във фасове, редбули и кафета, ама ми правеше кеф. Но те не бяха чести. Досещате се, че на личния живот това не се отразяваше по никакъв начин. Сега съм си идеален - бачкам си откъдето искам, стига само да си изпълня поетите ангажименти за месеца. Преведено това означава 10 дни, в които буквално ме няма - затварям се, запасявам се с храна, изключвам телефони и почвам да пиша. Като приключа 1-2 дни почивка, тоест излизам на светло, още толкова за редакция и на 14-15-ти съм тотално свободен и без задачи. Имало е периоди, в които съм изтрещявал тотално и съм изкарвал месеци "на тъмно", но пак ми беше кеф. Та затова ми е малко странно това кръшкане на дребно. Не ми прилича на геройство, нито на тема, която заслужава кой знае какво обсъждане. Ама ме няма в тая схема. Само съм слушал за шефове-цербери и некадърни мениджъри, но всички истории свършват с това "Като ми писна му казах еди к'во си" или "Поисках да напусна" и в 90% от случаите нещата се променят към по-добро.

#47 imperiall 19.04.2012 в 23:27:23

Не е шок и ужас, що да е. Ако си си свършил РАБОТАТА. Ама да работим или киснем вместо съпругите, за да могат цял половин час да какво?

#48 nakadetaka 19.04.2012 в 23:36:09

Да си вземат децата от детска или училище, да минат да напазаруват, после да сготвят, да проверят домашните за другия ден, да поизперат, да хапнат, да изкъпят децата, да измият чиниите и ей такива разни и разнообразни например..ще разбереш след някоя и друга годинка

#50 imperiall 19.04.2012 в 23:49:16

то и аз пазарувам готвя ям после мия чинии пера и се къпя, остана да ги прибера от училище, да им проверя домашните и да изкъпя тях за останалите 30 минути @Manuela Gerenova значи и ти си забелязала

#52 Doberman 20.04.2012 в 05:48:22

@Архангел, ако питаше мен - не. Пиша думи, не код.

#53 mima 20.04.2012 в 08:14:10

Мануелче, като излъжеш някой глупак и родиш дете, тогава ще те питам. Защото ако сега си на 8-9 часов работен ден, с детето минаваш на 24 часова служба и ти се иска деня да има поне 25 часа, за да може да имаш 1 час за себе си. А ти се обяснявай, че ти се ..., те така бебетата стават най-бързо. Живи, здрави! Всеки се простира според допустимото. Щом на мацката й е разрешено да си тръгва 30мин по-рано, значи всичко е наред. А и всеки шеф си прави сметката, дали да задържи добра служителка майка на 7 часов работен ден или да си вземе нова на 8 часов.

#54 nakadetaka 20.04.2012 в 08:28:51

imperiall Както казах - след годинка-две - дай Боже и ще разбереш колко разтегливо понятие могат да бъдат 30 минути )) Спорът е излишен, защото като те чета-все едно чета себе си преди 8 години...поживьйом-увидим

#55 mima 20.04.2012 в 08:55:33

Да допълня само: това дали някой кисне на работа повече или пък си спестява време (в частност работа) се оценява със заплатата. Така че, не завиждайте на майките които, за да имат повече време за семейството си се съгласяват да бачкат на по-малко пари от другите. И преди и аз да имам дете съм имала колежки майки, винаги съм им влизала в положението (макар да съм нямала представа какво е). Детето все пак е човек. Тук не става дума за задоволяване на лични егоистични желания. Приемете го като реверанс към самото дете, ще има 30мин повече с майка си. Защо не и с баща си - според мен това трябва да е избор на семейството, кой от двамата родители ще жертва работно време. Съвсем не е задължително това да е майката.

#58 mima 20.04.2012 в 10:53:21

Свят голям, не мога да разбера защо хората дето би трябвало всичко да им е наред все се жалват. Ето и Мануела недое...., и още някой се намери дето са му криви майките. Странно, но не видях една майка под тази статия да се оплаква от живота си. Като майка не ме устройва нормираното работно време и затова минах на хонорар - каквото свърша, това ми плащат. Е, вярно ако си учила педагогика, не защото ти е било детска мечта, а защото дотолкова ти е стигнал акълът и сега бачкаш в кол център или като офис мениджър (секретарка) нямаш голям избор. Нормално е да си незадоволена. Но няма лошо, ще мине време и ще ти се обърнат възгледите.

#60 mima 20.04.2012 в 14:06:09

Познах, нали!

#61 Witch 20.04.2012 в 15:33:14

Bitches high as fuck working with excel and shit

#63 imperiall 20.04.2012 в 16:46:20

@nakadetaka не го омаловажавам като задължение и отговорност, напротив. Съобразявам се максимално. @mima искате да разчитате повече на чуждия морал и човещина? За да може, когато срещна надупена мама с количка отново да мине през краката ми с недосегаемост на валяк. И да изтропа нещо за недоебаност. Привилегии.

Новините

Най-четените