Качвам се в автобуса и сядам на една четворна седалка. Срещу мен са седнали майка и дете - майката се е загледала през прозореца умислено, а детето слуша музика от телефона си.
Тъкмо щях да задрямам, когато изведнъж чувам детско гласче, което си припява: "Хоп... да ми влиза малко по малко/Хоп.... движи се бавно и бавно..."
Все едно някой изсипа върху мен кофа с ледена вода - очите ми се изцъклиха като на анимационен герой. Поглеждам към майката, която продължава да гледа през прозореца. Реакция? НИКАКВА. Започвам да се оглеждам. На никой не му прави впечатление песента, която детето продължава да пее. Аз ли съм развила свръхслух за сметка на зрението или просто на никой не му пука? Наведох се към детето и го попитах:
- На колко години си?
- На 10.
На колко?! Започнах да разпитвам детето как се казва, къде учи и прочее. После преминах към въпросите, които ме вълнуваха. Може би се питате какво прави майката, докато говоря с дъщеря й? Усмихва се и слуша внимателно разговора.
- Не е необходимо да си слагаш силикон и да приличаш на нея, за да си красива. Виж колко си хубава! Бъди себе си. Пък и красотата на един човек се крие в излъчването, което има, а не в устните, очите и косата... - казвам й.
Момичето разбра всичко, но не бях подкрепена от авторитетната личност, седнала до нея. Тя просто слушаше и се усмихваше като невменяема.
Тази случка ме върна няколко години назад, когато работех в образователен център. Бях в почивка и се възползвах да хапна в офиса. Тогава влязоха майка и дъщеря. Започна разговор между офис мениджъра и майката. Интересуваше се от уроци по български, математика и химия, защото дъщеря й "го е закъсала". Като всяка майка, тази също беше доста обстоятелствена, но не очаквах да чуя точно това:
"Еми така е, като няма редовен полов живот. Страда от главоболие и не може да се съсредоточи и да учи."
Задавих се... Това й направи впечатление и затова се обърна към мен и ме попита:
"Е, знаете за какво говоря. На всеки се е случвало. Сигурно и Вие като не правите редовно секс и на Вас ви е трудно да се концентрирате, нали така?"
- А тя в кой клас е? - промърморих едва.
- В седми.
Не можах да обеля и дума повече.
Синдромът на отсъстващия родител има различни проявления, но общото между всички тях е безотговорността. Той може да споделя доста часове с отрочето си, да играе с него, да го обслужва и обгрижва, но това съвсем не го "измъква" от графата отсъстващ, както е случая с майката на Дарина, пееща чалга. Интересен израз имаме българите: гледам дете. Обаче майката на Дарина си остава само с гледането - все едно отглежда зеленчук.
Другото проявление е прекрасната майка на седмокласничката, която май има повече нужда от приятелка. Винаги съм смятала, че с децата трябва да се говори като с равни. Но с граници! Тук очевидно те са преминати, прекрачени, заличени или просто никога не ги е имало. 7 клас? Това колко години прави? 13 - 14? И говорим не само за водене на полов живот, ами и редовен при това.
Стигаме и до "свръх покровителството" - последното проявление на нашия синдром. Детето никога нищо не е направило, за нищо не е виновно и всички и всичко му пречат то да се развива. Спомням си как бащата на един мързеливец ми звънна след урока на сина му, за да ми се навика защо не съм му написала есето за училище?
Опитвам се да запазя самообладание - въпреки обидния тон, и да обясня, че ходенето на уроци, за мен, не означава писане на домашни. Че за да се научи, трябва да положи усилия сам да го напише. Това, което аз ще направя, е да проверя написаното, да го коригирам и да обясня грешките. "Ама ти за каква се мислиш, ма? Нали ти плащам? Ще пишеш не ми... Ето ти да говориш с него да се разберете кога да дойде да го вземе.".
Още преди да чуя гласа на ученика ми, вече бях затворила и историята приключи. Но пък веднага се сещам за моя преподавателка от университета, която смаяна разказваше как е дошла при нея майка на студент (барабар с него), за да я попита колко пари иска, за да му пише 3?
И да обобщим:
Няма формула за това как да бъдеш отличен родител. Аз самата не съм все още, но пък поне знам вече каква не искам да бъда. Децата не са растения, които трябва да се поливат, пръскат със син камък, наторяват и държат при определена температура и светлина, за да пораснат.
Като че ли физическото порастване е поставено на преден план. Яж, спи, ходи на училище, не си бъркай в носа, обуй си чехлите. И до там.
Възпитание? Това яде ли се или се пие? Даринчето (дано не съм права) ще заприлича на фолк-дива още в гимназията и ще си ляга с 40 години по-възрастни мъже от нея, а майката ще тъгува, че не е имала живота на дъщеря си.
Безименната седмокласничка? Я завърши гимназия, я не. Няма нищо, тя майка й ще й помага за извън брачните деца и ще си споделят на воля за сексуалните подвизи. А онези двамката? Нищо. Просто ще решат, че всички са им длъжни, ще третират околните като обслужващ персонал и ще се стремят да печелят пари.
Щото с пари стават нещата. Или поне този модел на поведение са гледали цял живот. Т.е. ще се превърнат в поредните неудачници с високо самочувствие и пари и без капка здрав разум. Ах, как ги обичам тези последните...
Като прочетох разказа на авторката за това как детето си е припявало чалга, се сетих за една подобна случка - неотдавна , докато пътувах в трамвай 20, и аз станах свидетел на следното - момиче и момче, на възраст (според мен) около14-15 години максимум, си припяваха, без капка срам, притеснение или каквото и да били следното рап парче "Нон-стоп, нон-стоп, индийски коноп, нон стоп, марихуана в левия ми джоб". Понеже момчето обърка думите, момичето го поправи, като демонстрира задълбочено познание на материята касаеща марихуаната и индийския коноп, тяхното разпространение и отразяването им в изкуството. Момичето също така беше с няколко пиърсинга по лицето, грим като на труженичка от околовръстното и сплъстена коса, момчето пък си беше тотален гамен. И двамата обаче бяха с ранички на гърба - което в повечето случаи говори за ученици... И затова се чудя - при такива деца, за какви родители говорим??? В същия трамвай, няколко седалки по-назад, друга картинка - пак момче и момиче, пак според мен на около 16-17 години, които само дето не правиха секс на седалката. И пак - какви родители? В същото време - ако един родител направи всичко възможно да възпита детето си като разумен, отговорен и стойностен човек, как това дете би оцеляло в среда, в която изобилстват момичета и момчета с подобно поведение, като тези от трамвай 20?
Че нещата не са розови-не са..че изпростява масово народа - изпростява, НО хора- айде върнете се малко назад и си спомнете какво е ПУБЕРТЕТ и дали родителите ви са можели да ви кажат каквото и да било :-) В цялата история 10 годишно дете слуша чалга, защото и родителите му и приятелите му и техните родители слушат чалга и ако изключим този факт (който е съвесем друга дискусия) - моите извинения, но ако детето ми слуша Лили Иванова да речем и непозната го заговори - ще следя разговора БЕЗ да се чувствам задължена да говоря с непозната, да заемам позиции спрямо въпросите и и след като тя (която се явява вид натрапница) си тръгне-просто ще напомня на детето ми,че не се говори с непознати, когато е без мен и това не ме прави Родител от разстояние. Има доста истини в статията, но както винаги се размиват в някаква нелогична крайност.
@леле мале : Не, доста съм под 40 (може би ти си, не знам и няма значение) и Да, все още не ме е споходило щастието да имам собствени дечица. Но това не значи, че подобни извращения не може да ме дразнят. Не мисля, че е предразсъдък, ако съм против, че едно 14- годишно момиче, вместо да подчертае хубавото в себе си, се носи като клошарка, гримира се като проститутка и пее на висок глас "Нон-стоп марихуана". Не мисля също така, че натискането и млященето почти до секс в пълен трамвай също е нещо нормално. Не съм хич толкова далече от годините, в които се дивее и лудее, но определено не съм стигала до такова поведение. За мен лично тези младежи и девойки от случката, която описах, са или с тотално липсващи родители, или с такива, на които те самите приличат - каквото и да е, не съм сигурна, че от тях ще излязат читави хора след време...
Леле мале, да завиди човек на сина ти! (Макар, че разликата с моите родители е точно като твоята и от тях хич не мога да се оплача!)
"Jа сам само нежна жена, а свака жена тайну носи - у срцу спава лепота неjна, а не у телу, и не у коси!" http://www.youtube.com/watch?v=kFAkxdworZQ Това се пее от Лепа Брена, а го пише и в статията. Защо нашата чалга не го възприема - може би защото е друга публиката (мутри, тираджии и т.н.). Музиката сама по себе си не е виновна. (По турско сме знаели, че бейовете ядат-пият и слушат ориенталско и сме си представяли всякакви забранени долни грозни, но "пичовски" и "баровски" неща, а сега, вече не роби, а господари, слушаме уж "ориенталско" и правим тези забранени от нас самите долни грозни неща, докато истинската ориенталска култура ни се смее заедно с всяка друга култура освен нашата чалгаджийска.) До lele male: нека за начало да правим разлика между психиатър и (детски) психолог. До Зо Чакмакова: вероятно става дума именно за невменяемост. Ако някой ти се стори олигофрен, не се колебай да мислиш на сериозно, че е именно такъв, и то не като обида, а като действителен умствен ранг, в това число и в медицински план - не "културната олигофрения" на родопския овчар, който поради незнаенето на таблицата за умножение може да заблуди психиатъра, а напълно действителна такава. "Кретен" (cretin) идва от старофренското "добър християнин" (сега е "bon chretien") - тих, послушен, безпроблемен член на общността, който си ходел на църква и се водел за одушевено същество. Сега да си представим трагедията на детето, отглеждано от дебилна, макар и добродушна и грижлива майка... ако си няма природно самоуправление (както повечето от нас нямат), го управлява външната информационна среда... "и така нататък", както обичал да казва Леонардо да Винчи (някогашният наш идеал за "многостранно, а в перспектива и всестранно развита личност" - еднакво недостижим и тогава, и сега).