Качвам се в автобуса и сядам на една четворна седалка. Срещу мен са седнали майка и дете - майката се е загледала през прозореца умислено, а детето слуша музика от телефона си.
Тъкмо щях да задрямам, когато изведнъж чувам детско гласче, което си припява: "Хоп... да ми влиза малко по малко/Хоп.... движи се бавно и бавно..."
Все едно някой изсипа върху мен кофа с ледена вода - очите ми се изцъклиха като на анимационен герой. Поглеждам към майката, която продължава да гледа през прозореца. Реакция? НИКАКВА. Започвам да се оглеждам. На никой не му прави впечатление песента, която детето продължава да пее. Аз ли съм развила свръхслух за сметка на зрението или просто на никой не му пука? Наведох се към детето и го попитах:
- На колко години си?
- На 10.
На колко?! Започнах да разпитвам детето как се казва, къде учи и прочее. После преминах към въпросите, които ме вълнуваха. Може би се питате какво прави майката, докато говоря с дъщеря й? Усмихва се и слуша внимателно разговора.
- Не е необходимо да си слагаш силикон и да приличаш на нея, за да си красива. Виж колко си хубава! Бъди себе си. Пък и красотата на един човек се крие в излъчването, което има, а не в устните, очите и косата... - казвам й.
Момичето разбра всичко, но не бях подкрепена от авторитетната личност, седнала до нея. Тя просто слушаше и се усмихваше като невменяема.
Тази случка ме върна няколко години назад, когато работех в образователен център. Бях в почивка и се възползвах да хапна в офиса. Тогава влязоха майка и дъщеря. Започна разговор между офис мениджъра и майката. Интересуваше се от уроци по български, математика и химия, защото дъщеря й "го е закъсала". Като всяка майка, тази също беше доста обстоятелствена, но не очаквах да чуя точно това:
"Еми така е, като няма редовен полов живот. Страда от главоболие и не може да се съсредоточи и да учи."
Задавих се... Това й направи впечатление и затова се обърна към мен и ме попита:
"Е, знаете за какво говоря. На всеки се е случвало. Сигурно и Вие като не правите редовно секс и на Вас ви е трудно да се концентрирате, нали така?"
- А тя в кой клас е? - промърморих едва.
- В седми.
Не можах да обеля и дума повече.
Синдромът на отсъстващия родител има различни проявления, но общото между всички тях е безотговорността. Той може да споделя доста часове с отрочето си, да играе с него, да го обслужва и обгрижва, но това съвсем не го "измъква" от графата отсъстващ, както е случая с майката на Дарина, пееща чалга. Интересен израз имаме българите: гледам дете. Обаче майката на Дарина си остава само с гледането - все едно отглежда зеленчук.
Другото проявление е прекрасната майка на седмокласничката, която май има повече нужда от приятелка. Винаги съм смятала, че с децата трябва да се говори като с равни. Но с граници! Тук очевидно те са преминати, прекрачени, заличени или просто никога не ги е имало. 7 клас? Това колко години прави? 13 - 14? И говорим не само за водене на полов живот, ами и редовен при това.
Стигаме и до "свръх покровителството" - последното проявление на нашия синдром. Детето никога нищо не е направило, за нищо не е виновно и всички и всичко му пречат то да се развива. Спомням си как бащата на един мързеливец ми звънна след урока на сина му, за да ми се навика защо не съм му написала есето за училище?
Опитвам се да запазя самообладание - въпреки обидния тон, и да обясня, че ходенето на уроци, за мен, не означава писане на домашни. Че за да се научи, трябва да положи усилия сам да го напише. Това, което аз ще направя, е да проверя написаното, да го коригирам и да обясня грешките. "Ама ти за каква се мислиш, ма? Нали ти плащам? Ще пишеш не ми... Ето ти да говориш с него да се разберете кога да дойде да го вземе.".
Още преди да чуя гласа на ученика ми, вече бях затворила и историята приключи. Но пък веднага се сещам за моя преподавателка от университета, която смаяна разказваше как е дошла при нея майка на студент (барабар с него), за да я попита колко пари иска, за да му пише 3?
И да обобщим:
Няма формула за това как да бъдеш отличен родител. Аз самата не съм все още, но пък поне знам вече каква не искам да бъда. Децата не са растения, които трябва да се поливат, пръскат със син камък, наторяват и държат при определена температура и светлина, за да пораснат.
Като че ли физическото порастване е поставено на преден план. Яж, спи, ходи на училище, не си бъркай в носа, обуй си чехлите. И до там.
Възпитание? Това яде ли се или се пие? Даринчето (дано не съм права) ще заприлича на фолк-дива още в гимназията и ще си ляга с 40 години по-възрастни мъже от нея, а майката ще тъгува, че не е имала живота на дъщеря си.
Безименната седмокласничка? Я завърши гимназия, я не. Няма нищо, тя майка й ще й помага за извън брачните деца и ще си споделят на воля за сексуалните подвизи. А онези двамката? Нищо. Просто ще решат, че всички са им длъжни, ще третират околните като обслужващ персонал и ще се стремят да печелят пари.
Щото с пари стават нещата. Или поне този модел на поведение са гледали цял живот. Т.е. ще се превърнат в поредните неудачници с високо самочувствие и пари и без капка здрав разум. Ах, как ги обичам тези последните...
