Говорим си с Даниел Шекерлетов в деня, в който парламентът обсъждаше доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за местните и президентски избори миналата есен. Управляващите наричаха критиките в доклада "препоръки", а опозицията броеше неприетите си предложения за промени, свързани с Изборния кодекс.
Привидно от ГЕРБ решиха да дадат срок от 3 месеца на правната комисия, която подготви и Изборния кодекс, да излезе с някакви предложения в отговор на препоръките от доклада, който те не смятат за критичен. Не е ясно обаче дали в резултат на тези предложения ще има промени в изборното законодателство. В пленара зала беше отхвърлено предложеното от Синята коалиция да се запише конкретен срок за промени в законите - 31 юли 2012 г., т.е. края на лятната сесия на 41 НС.
Управляващото мнозинство не прие искането на опозицията специализирана комисия да изготви предложения за промени в Изборния кодекс, както и медийната комисия конкретно да се занимае с препоръките към зависимостта на медиите по време на кампанията. Отхвърли се и предложението в закона да се набележат и нови правила за контрол върху финансирането на агитацията...
А с Даниел Шекерлетов си говорим за клипа, който са направили - той и негови приятели. Нарича го "политическа сатира".
Идеята за сатирата "Не знаех какво има вътре" се родила покрай същите тези избори и случая с депутата от ГЕРБ Станислав Иванов, забелязан в ОИК в зала "Универсиада" да обикаля между компютрите и впоследствие да излиза от сградата с чувал с бюлетини. В залата, станала известна в изборния ден с припаднали хора от висене на опашки, за да предадат протоколите, се брояха бюлетините от изборите в София.
Тогава Иванов обясни, че просто помогнал на възрастен човек и бременна жена и че не знаел какво има в чувала. Изборите в София бяха обжалвани, признати за редовни, а от отговора на ОИК по случая ставаше ясно, че в крайна сметка всичко си е било наред.
Конкретно за присъствието на депутати от ГЕРБ, оттам обясниха, че "представените по делото видео записи на някои медии и снимков материал, на които са заснети множество нарушения на изборния процес, включително присъствието на депутати от ГЕРБ в ОИК, изоставени торби с бюлетини и изборни книжа и огромни опашки пред избирателните секции, са направени в нарушение на Конституцията и Закона за специалните разузнавателни средства и не следва да се приемат по делото".
Ако законът не върши, нека ги осмеем
Ако записите не вършат работа, може пък да я свърши клип. Така на Даниел му хрумнало да направи едно сравнение между този случай и хита на Shaggy "It Wasn't Me", защото в тази песен също става дума за глупаво извинение.
Така от дума на дума решили да направят кавър на тази песен и преди около две седмици го пуснали в YouTube.
Според Даниел, ако едно деяния като нарушение на изборния процес - най-висшата форма на демокрацията, не може да бъде осъдено или общественото възмущение не може да окаже необходимия за промени натиск, може би ще има по-голям ефект, ако се осмее.
На скептицизма ми той възразява с аргумента, че така хората ще се фокусират върху проблема посредством друг комуникационен канал. "Когато го видят може би ще се генерира обществена енергия да има някакви последствия и да променим по някакъв начин нещата."
За Даниел клипчето е своебразен експеримент. Също като графитите през лятото върху Паметника на Съветската армия. "Това е пак вид форма на изразяване към политиката, която обаче е извън самата политика, извън това, което сме свикнали, че представлява политиката".
Всичко било на приятелски начала. Клипът им струвал 0 лева, ако не се броят изпитите бири по време на брейнсторма. Според Даниел целта не е да се фиксираме върху един конкретен случай, а върху по-широк проблем - изборните измами и нарушения като цяло.
Сигурен е, че тази форма на политическа сатира - и комуникация - има бъдеще и партиите тепърва ще я използват все повече.
"Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно ще бъде манипулируем изборът. Апатията сама по себе си ражда възможност за измама и нашият вот се обезценява"...
За полицейското насилие, АСТА и защо му е интересна политиката
В клипа я има и темата за неуместните оправдания и обяснения на МВР по темата за полицейското насилие. Даниел - в ролята на депутата Станислав Иванов, а приятелят му Никола е Цветан Цветанов.
Казвам "Кво да правя? Хванаха ме да изнасям бюлетини. Сега медиите ще ме питат и какво да им отговоря?". Тогава Цветанов отговаря: „Е как какво - кажи им, че не си знаел какво има вътре."
И по време на изборите, както и сега, полицията е далеч от образа на институция, създадена да помага на хората и да защитава техните права, смята Даниел.
И едно блиц-интервю накрая
- От 18-годишен се занимаваш с политика. Защо?
Приемам това мое занимание като призвание. Израснал съм в среда, в която политиката винаги е била близка до мен и беше логично продължение, когато трябваше да реша с какво да се занимавам да направя тази стъпка и да се опитам да я професионализирам.
Наскоро завърших и подготвям магистратурата си. Моите дългосрочни планове са да се занимавам с някаква форма на активна политика, аз самият да участвам в правенето на политика. Възможностите, които дават политическите партии са най-доброто средство за качествена и истинска промяна.
В Германия и Австрия, където си учил, колко "вътре" в политиката са младите хора?
Това се едни много развити не само в политически, но и в чисто организационен план общества. Съответно там резултатите от заниманията са доста по-различни. Там освен силни политически партии, има силни неправителствени организации.
Има доста по-развит нюх към това да се решават проблеми - дали чрез форма на протест, чрез форма на обществен натиск или договаряне с политическите сили. Става дума за държави, в които убеждението, че има смисъл по някакъв начин да се ангажираш с политика във всичките й измерения, е съществено по-голяма.
Младите хора у нас не се интересуват особено много от политика. Как мислиш, че това би могло да се промени?
Аз съм против разделителните линии млади-стари, особено в политиката. Факт е, че младите имат много занижен интерес към всякаква форма на политика. Наблюдава се активност по линия на защита на екологията, но това не стои в основата на правенето на политика.
Това е друга сфера на обществено действие, което се изразява с протест към политиката. Младите хора се интересуват малко от политика, защото имат усещането, че няма никакъв смисъл да се занимават активно.
Неуспехите, престъпените обещания и неизпълнените цели, в които много хора са вярвали, когато те са били млади, е създало усещането, че е по-добре да бъдеш циничен и неангажиран, отколкото да останеш излъган и разочарован.
Именно това се е забило много стабилно в съзнанието на младите хора. Ние смятаме, че ако просто се оттеглим от публичния живот, тотално го оставяме на други хора. Разбира се, има много голямо значение какви млади хора ще се занимават с политиката.
Какво би искал да кажеш на тези, които се занимават с политика - или тепърва ще го правят?
Никога не изневерявайте на своите принципи.
А твоите са?
Върховенство на закона, свободен дух, свободно предприемачество, човешки права и евроориентация.
