През 1948 легендарният бейзболен мениджър Лео Дюроше заявява, че "добрите момчета свършват последни". Въпреки че по-късно той отрича да е изричал тези думи, неговото съжаление обобщава популярния и песимистичен възглед за човешката природа.
Когато става въпрос за успех и постижения, хората приемат, че пътят към върха е свързан с етични и морални компромиси. Може би на някои им се налага да крещят като Стив Джобс, а на други - да прекрачват границите като Гордън Геко, но основният смисъл си остава един: тези, които печелят в живота, не се подчиняват на същите правила като останалите. Може би точно заради това и печелят.
Парадоксално, поне във финансов аспект това наистина не е мит
Оказва се, че Дюроше и всички песимисти като него са прави: добрите момчета наистина свършват последни, или поне печелят значително по-малко пари.
Според ново изследване, публикувано в изданието за Социална и личностна психология от учените Бет Ливингстън от Корнелския университет, Тимъти Джъдж от "Нотр Дам" и Чарлиз Хърст от университета в Западно Онтарио, нивата на "любезност" при мъжете са обратнопропорционални на техните доходи.
Налага се да потърсим дефиниция на термина "любезност". Съществуват шест аспекта на любезността: доверие, честност, отстъпчивост, алтруизъм, скромност и благоразположеност. Защо някой, лишен от тези качества, би трябвало да има конкурентно поведение на работното място?
За да разберем по-добре защо добрината е недостатък, е полезно да осмислим същността на несъгласието. Не всяка конфликтна личност е като Ари Голд от Entourage. Конфликтността не означава, че даден човек е социопат и обича да причинява болка на останалите. Хората, които попадат в спектъра на несъгласието, обикновено са почтени и често са описвани от заобикалящите ги като приятни.
Въпреки това, конфликтните личности последователно демонстрират един специфичен недостатък: те са склонни да "защитават позицията си твърде агресивно по време на спор". Докато повечето любезни хора обикновено правят компромис в полза на колектива (тъй като споровете се приемат за нещо лошо), то конфликтните им колеги държат на своето. С други думи, те са по-склонни да се борят за това, което искат.
Ако искате повече пари, не бъдете склонни да отстъпвате от желанията си
За да проследят връзката между степента на конфликтност и доходите, учените започват да изследват набор от данни за близо 9000 души, които са излезли на трудовия пазар през изминалото десетилетие. Участниците в изследването са били интервюирани неколкократно за кариерата си, а освен това са попълнили и специален набор от психологически тестове за определяне на личността.
Любезността например се измерва чрез стандартни въпроси като: "Чувствате ли, че думата "любезен" ви описва като човек?" (където 1 означава конфликтен, а 5 - любезен) или "Доколко е вярно, че имате труден характер?" (1 - напълно си сътрудничите с хората около вас, 5 - трудно се разбирате с тях). След това, тези оценки са били съпоставени с данните за доходите на всеки от анкетираните.
Резултатите от изследването не звучат обещаващо. На първо място, учените откриват, че жените на пазара на труда печелят много по-малко пари от мъжете. Дори след контролните въпроси за образование, брачен статус, работно време за седмица и продължителност на труда, младите дами все още печелят средно с $4787 по-малко на година от своите колеги от силния пол - с други думи, разликата между доходите при двата пола е средно 14%.
Резултатите не изглеждат добре и за по-любезните мъже, които печелят близо 7000 долара по-малко в сравнение с по-конфликтните си колеги. (За сравнение, любезните дами печелят едва $1100 по-малко.)
Изборът на професия също е тясно свързан с неконфликтността
В поредица от последващи проучвания изследователите констатират, че резултатите са сходни, което от своя страна е знак, че "добрите" момчета печелят по-малко дори в по-продължителен период от време и при повече изследвани променливи, сред които са включени и други недостатъци, както и предположението, че добрите хора си избират по-скромни професии.
Ето как изследователите обобщават своите данни:
Като цяло, по време на първите три изследвания мъжете с една единица стандартно отклонение под медианата на любезността печелят средно 18.31 на сто (9772 долара годишно) повече от мъжете, които са с 1 единица стандартно отклонение над тази медиана. Междувременно, това предимство при конфликтните жени е само 5.47% (1828 долара). Следователно, доходите на конфликтните мъже са около три пъти по-високи от тези на жените.
За мениджъри се предпочитат хора, които агресивно отстояват своето мнение
Каква е причината за тази обезнадеждаваща връзка? Във финалното си изследване, учените провеждат експеримент с 460 студента по бизнес-администрация в голям южноамерикански университет. На студентите са представени осем хипотетични кандидати за работа, всеки от които е описан като умен, прозорлив и добросъвестен.
Разликата между кандидатите е в тяхната степен на конфликтност, така че някои кандидати са описани като много по-доверчиви, алтруистични и скромни в сравнение с други. След това студентите са помолени да преценят кой от кандидатите (сред които има както мъже, така и жени) е по-подходящ за ръководна позиция.
За пореден път, резултатите се оказват притеснителни: кандидатите с по-висока степен на любезност са значително по-малко предпочитани за мениджъри, особено ако са мъже. От друга страна жените, независимо от тяхната личност, имат съвсем малко по-голям шанс да бъдат предпочетени за такава позиция.
Е, не всички новини са лоши за добрите момчета. Според ново проучване, любезността е най-важният критерий, според който жените избират своите дългосрочни партньори. Вярно - тя няма да ги направи по-богати, но може да им помогне в любовта, което уж правело хората много по-щастливи от щедрата заплата.
lele Ти не ги слушай, това важи за момчетата Бъди добро момиче
Леле мале, коментар 1- това просто не е вярно. Така само си създаваш врагове! Пример- избеснелите чикеджийчета, на които енда по-успяла от тях жена има "наглостта" да им казва, че има собствено мнение... И като е агресивна, тип "с техните камъни по техните глави"- бесовете не ги пускат нито за миг! Пример в професионалната сфера- да, ще имаш успех и позиция, но трябва да ги пазиш яростнно, защото си си създал врагове (пак повтарям), които искат да ти ги отмъкнат във всеки удобен случай! Т.е. и ако е вярно е на прекалено висока цена!
lele male Както би казал Саке: Ставаш, ставаш
Леле мале, това със смешната страна е повече от чудесно! Казваш, че не можеш да си агорантна- а това значи ли, че винаги си любезна? Дори и с нелюбезните към теб? Правилни са ти впечатленията, но "съобразяват се" май не е същото като "уважават", а май съвсем не като "обичат"... Имам много близко до мен примери за това.
Амиии, в статията става дума предимно за работната сфера.
Тук съм съгласен с Леле Мале,трябва да се налага властно положение,не само сред подчинени,а и сред равноправни колеги.Имам мноооого примери около себе си и аз съм един от тях включително.Няма ли строгост,сериозност и малко страх няма страхопочитание,уважение и т.н. на работно място.Даже така трябва да се държи човек и с шефовете си,за да го уважават в определена степен.Например да не си винаги добър/а и да казваш само:"да точно така,ще остана след работно време,ще отида да го свърша в обедната си почивка" и т.н. ще ти се качат на главата. Да не забравяме,че Мина е в Холандия,а ние в България.Колкото служители и работодатели/шефове да са еднакви по света,мисля има голяма разлика според културата на нацията,традициите и т.н.
Човек, който ми вика няма как да спечели уважението ми. Първо, не съм идиот, второ, викането обикновено прикрива незнание и неможене. Гледам повечето хора тук искат да им се вика, за да си свършат работа. На мен ми е достатъчно и да ми кажат. Предпочитам любезно. Един път е достатъчно. А проблема на любезните е, че другите ги приемат за балъци. Щом не викаш, значи си балък, все ще те излъжем нещо. Как да не му се иска на човек да остане в тази прекрасна обстановка и да се развива?
За управлението е така.На мен например прекия ми шеф е голяма специалистка в областта,но като рьководител е гола вода.Даже създава повече проблеми нарочно и неволно между нас колегите.Обича да изостря отношенията сьм забелязал.За това направо я прескачам и отивам до нейния шеф и нещата се решават.От начало се мръщеше,но после свикна и за сега не ми прави проблеми Няма какво да се церемоним и туткаме,всяка жаба да си знае гьола.Като имам нужда от компетентен съвет/мнение звъня на нея,като ми трябва управленско решение на шефа ни и готово.Други колеги чупят пръсти,връзват и се и тя си ги действа,грозно е,ама няма какво да се направи........
Не от всеки добър специалист става добър мениджър. За да ръководиш екип, който е успешен се изисква първо умение за общуване и оценка на ситуацията.Смятам, че за да упяваш не трябва да крещиш и викаш, защото това всъщност е проява на слабост, но не трябва и да скъсяваш твърде много дистанцията с подчинените си, защото започват да те възприемат като приятел, което в бизнес отношенията не е много подходящо.
Е, ако вие под уважение имате предвид страх- прави сте!
Яаааа, Федър се е саморазпознал в думите ми!!!
И още нещо- можеш спокойно да бъдеш И твърд(а) И любезен(на)!
ОФФ (Успешната жена можеш да я "срещнеш" и в огледалото и всички останали да го видят. Какво правиш под чаршафите може да се знае от останалите само след като си го признаеш на всеослушание...) Да, не от всеки (добър) специалист става добър мениджър, определено! Често и "добрите" специалисти не са чаааак толкова добри, ако ги влече да стават мениджъри, особено в техническия свят- с голяма уста (образно казано) можеш да командиш хора, ама само с акъл можеш да командиш компютри (пак образно казано), щото те не се влияят от никакви прихологически похвати, а правят ТОЧНО каквото си им "казал" да правят, така че тяхното поведение е образ на твоята интелигентност... Е, аз предпочитам да съм добър специалист, а не мениджър, така че мога да си остана любезна