Не някой, много карат колело. София се нарои с велосипеди, който трябва да сърфират между автомобили и пешеходци, защото местата, които им принадлежат, се оказват препречени от дървета, неравности, билбордове, подлези, паркирани автомобили и всевъзможни засечки в човешкото въоръжение. Така изглеждат 30-тина километра велоалеи в София.
Особено атрактивна е тази, която отвежда до кв. „Надежда" - в района на автогарата червеното трасе служи за тротоар, пред Централна гара буквално разсича тротоара и автобусните спирки, а при едноименния надлез е направо като да пресечеш писта на Формула 1. Велоалеята по бул. „България" също има невралгична точка - спирката на площад „Ручей", приклещена от павилион за билети и ограда, а за пресичането на Орлов мост и тунела на "Люлин" няма дори да споменаваме.
По-добре от нищо, биха казали някои. Целта на велоалеите е да осигурят скорост на велосипедистите, а не да ги принуждават да се тътрят, което е другата алтернатива. Затова финтовете по тротоарите и галопът по асфалта остават масова гледка. Заради лошото изпълнение на велоалеите и множеството конфликтни точки, някои велоорганизации дори призоваха за бойкот на съществуващите алеи и придвижване само по улиците.
Велосипедисти, обединявайте се
Същото, но без грам радикализъм се прави успешно под формата на редовните и зареждащи нощни Велоразходки в столицата, където се събират десетки колоездачи. Това със сигурност изгражда чувството за общност на две колела, каквато несъмнено вече има в София. И това е добрата новина.
Лошата е, че да караш колело в София все още е рисковано начинание - поне това говори статистиката на МВР за пътните инциденти. Тук вина има и безразсъдството на някои колоездачи. Ето защо „Велоеволюция" и други организации настояват за приемане на етичен кодекс за безопасност в градски условия, включваш съвети за екипировка, правила за движение и поддържа.
Само преди няколко години велосипедистите се приравняваха на безумци с единия крак в оня свят или снобари, непоправимо заблудени, че спускането по бул. „Черни връх" е като офроуд и центърът на София е мини копие на цял Копенхаген или Амстердам. Висящи в задръстване пътници гледаха как ги подминат на две колела през запотените прозорци и се тюхкаха неодобрително: „Тия са луди".
В един момент разумът започва да надделява и все повече хора стигнаха до извода, че да се придвижваш с колело в града не е просто модерно или показно за социалния ти статус, а всъщност е полезно за здравето и доста по-евтино евтино, на места и бързо. „Вече сме много. Но велоалеите са малко", казва Славина, която през топлите месеци от годината редовно губи усещането да стъпваш с два крака на земята.
Първи стъпки
На документи Столична община също е заклет фен на този екотранспорт чрез амбицията за „цялостна, относително непрекъсната веломрежа в градска среда". В програмата за развитие на велосипедния транспорт (2012 - 2015) са набелязани три вида трасета - транзитни, довеждащи и за „отмора и развлечение", които основно са свързани с парковете. Една година преди приемането й кметът Фандъкова дори обещава 100 км велоалеи в София.
Там се предвиждат се и нови велотрасета в Южния парк, по бул. „Витоша", бул. „Партиарх Евтимий" между Френската гимназия и ул. „Княз Борис", по бул. „Акад. Иван Гешов" и на други места, където има „терен", както и рекламна кампания за добрите ефекти от колелото. На практика обаче картинката е съвсем друга.
"Общината се опитва да направи някакви велоалеи, но все още автомобилът е приоритет в развитието на инфраструктурата. За велоалеи се дават жълти стотинки, изграждат се на парче, а повече от тях стават за разходки с деца, но не и за истинско придвижване", коментира Иво Делин, председател на „Велоеволюция", което от години се бори за добри условия за колоездачите в София.
Той предполага, че това се дължи на страха на местната власт да не разочарова шофьорите, които са повече, отколкото велосипедистите. „Докато свикнем един с друг ще отнеме доста време. Като цяло шофьорите са станали по-толерантни, защото велосипедистите се увеличат".
Славина също насочва вниманието в тази посока. „Може би най-много ме дразни културата на хората и това че нямат навика да се усещат къде ходят или карат колите си", казва тя, признавайки за един лек сблъсък с автомобил тази година (на велоалеята по бул. "България") и още два случая "на косъм".
"Предстои много работа от всички, за да се стигне до цялостно развитие на велосипедната мрежа. Докато стане реално, защото на хартия нещата са розови", обобщава Делин. Според "Велоеволюция" общината дава позитивни сигнали, така че е време да започне да ги привежда в действие.
Междувременно Русе обяви, че се превръща в първия град с цялостна веломрежа, а плановете на Бургас са да построи поне 20 км велоалеи, за да осигури още повече възможности за своите посетители. Ето какво може да направи и София, за да прибави още един жокер в битката за Европейска столица на културата. Изглежда съвсем постижимо до 2019-та година.
Статията ми напомня за София Прайд - има ме и имам права. Да но, има и още доста други и трябва да се научим да съжителстваме. Аз лично съм запален велосипедист, но с малко тъга си спомням за времето когато по Борис ІІІ нямаше вело-алея. По онова време имаше период когато 3 години ходех на работа с велосипед от Бъкстон до центъра и беше чудно хубаво преживяне, в което можех да се усмихвам на пешеходците и да подминавам опашките от автомобили и старите трамваи. Но идилията свърши, сега се оглеждам когато трябва да пресека жълтата линия, разделяща алеята на две. Поразен съм от вело-джигитите, които на алеята карат с несъобразена скорост и като цяло поведението им е на мутри в брониран джип на пътя. А преди няколко седмици за пръв път в живота ми щях да ударя жена, която за малко не сгази 5-годишната ми дъщеря при пресичане на вело-алеята, за да премине пешеходната пътека. Иначе да, съгласен съм, че би било чудесно да има безконфликтни вело-алеи, дори много ме е яд, че не направиха по новата южна дъга на околовръстното, но нека да е ясно, не сме бебета на Запад, че да растем в обезопасена среда ;)
Любимото ми - шофьорът-автомобилист да ме подмине и да направи десен завой в алеята точно пред мен, засичайки ме. Днес един олигофрен, "водач" на маршрутно такси бе спрял на пешеходна пътека за да качи клиенти, като му направих забележка да дръпне с метър-два напред или назад, за да мога да хвана зеления светофар (на мястото има ограда от двете страни и той бе запушил дупката) започна да ми се хили като пача и да ми обяснява, нарочно мотайки си, че съм с колело и съм бил аз в нарушение. За една бройка щях да хвърля колелото пред маршрутката, да го извадя и да го попилея по улицата. Няма такова гнусно стадо. А карането по вело-алеите е каране с препятствия (пешеходци). Ходят насред лентата и понякога колкото и да им дрънчиш със звънеца въобще не реагират. Или ходят срещу теб, гледат тъпо и чакат ти да слезеш/излезеш от велоалеята и да им направиш на тях път. Срещал съм и "колеги" велосипедисти вечер без никакви светлини, елеци или брат му. Срещу мен докато се спускам по нанадолнище ми е любимото. В общи линии - няма толкова заспало племе като българското.
Както вече се спомена, най-типичното нещо за бг-велосипедиста е, че претърпява светкавични метаморфози между пешеходец и велосипедист. И докато един шофьор би чакал на червено, дори да няма никой, велосипедистите не се чувстват длъжни. Все пак, за колелото книжки не се дават/вземат Което е моментът, в който изпитвам лека завист към тях А иначе, далеч не са най-опасното пътно препятствие. Оня ден в последния момент фиксирах как циганин (от най-черните) посред нощ, съблечен до кръста и с черен панталон бута количка по булеварда. Ама точно нулев шанс да го видиш, ако нямаш поне едни 100 метра за реакция...