"Това, което искат веригите, си е жестоко извиване на ръце - 50 на 50 печалба, разплащат се след три месеца, бракът си е за твоя сметка, а като тръгнат да правят магазини, събират предварително пари от нас с куп такси". Това казва производител на зеленчуци, който е твърдо решен да не дава повече стоката си на веригите и ядосано казва: "Какви са тия полски домати в тях? От страна, където слънцето е кът и климатът - студен, да внасяш домати е повече от нелепо..."
Докато производители и хранителни вериги си играят на партизани и жандарми, държавата ще трябва да влезе в ролята на горския от вица - тоест да раздава ред. За това настояват и българските производители, които се чустват почти прегазени от нашествието на веригите.
Не говорим за намеса като пиарските напъни на земеделския министър Мирослав Найденов за акции от типа "Евтината Коледа" - обидни промоции с евтини кренвирши, кисело млеко и още няколко продукта по празниците. Акцията, освен че не постигна целения ефект, но и допълнително наказа производителите, които и без това се оплакваха от тежките условия по договорите си с магазините. Евтините стоки бяха калкулирани за тяхна сметка.
По-важното обаче трябва да се случи зад щанда. Вече два поредни парламента не могат да намерят време да гласуват промени в Закона за защита на конкуренцията, с които да се въведе понятието "значителна пазарна сила" и да се наказва злоупотребата с нея (т.е. да се предвиждат санкции, когато търговецът притиска производителя). При ясни правила и конкуренцията между веригите ще съдържа по-малко удари по кокалчетата.
В предното НС имаше невиждан консенсус по въпроса - законопроектът беше внесен от депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС и Синята коалиция. Въпреки всичко, не се стигна до гласуване, а за сегашния се чу през юли... и толкова.
Все пак нещо се случва
Макар държавата да продължава да е основно наблюдател на случващото се, производителите и търговските вериги (били те български или международни) бавно намират общ език.
Потърсихме мнението на някои от най-големите играчи на пазара с бързооборотни продукти. Според данни от "Капитал ТОП100 Ритейл", Kaufland, Billa и Lidl през 2012 г. са реализирали продажби за близо 2 млрд. лева. Веднага след тях в класацията е най-голямата българска верига "Фантастико", но нейните представители отказаха да отговорят на въпросите ни.
От Kaufland дават най-ясни данни: "Оборотът ни се формира ориентировъчно от 65% български стоки и 35% вносни артикули". Останалите запитани предпочитат да не използват точни проценти, за да опишат настоящата ситуация.
"Основните и най-важни за българския потребител стоки като хляб, млечни продукти, колбаси, пилешко месо и други са в мнозинството си български - това е важното, тъй като основният стокоборот е именно с тях. Процентно разплащанията ни към български и чужди доставчици на месечна база е почти равностойно, като има месеци, в които обемът на разплащания е с категоричен превес именно към българските производители", посочват от Lidl.
Представителите на дискаунт веригата посочват, че дефиницията за български продукт има нюанси заради произхода на основните суровини за него или пък заради принадлежността на някои марки към международни компании.
"Делът на българските стоки в BILLA определено преобладава и дори се увеличава с времето. Например в момента основната част от сезонните зеленчуци в BILLA са български. Този процент, разбира се, варира, тъй като през зимата няма толкова голямо българско производство. Все пак всички сме наясно, че банан, авокадо или киви няма как да не бъдат внос", коментира изпълнителният директор на Billa България Николай Петров.
Той допълва, че от тази година веригата е започнала директна работа с "много повече" български производители, но с колко, не става ясно.
И да, и не
"В последната една година търговските вериги в България започнаха да предлагат повече храни, произведени в България. Нашите взаимоотношения с тях търпят едно добро развитие. Желанието на всички браншови организации е не да осигурят пазар на една или друга фирма, а да осигурят равен достъп до пазара на българския и на европейския производител", категорична е Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
Поради своята ограничена трайност, хлябът е една от стоките, които са почти изцяло български във всички вериги. Кукушева посочва, че от една година насам тенденцията вече обхваща и полуизпечените и замразените хлебчета, които са особено популярни на топлите витрини в магазините. Това е резултат от технологична инвестиция на българските производители.
"В търговските вериги не може да влезеш просто така - да произведеш 10 тона домати и да влезеш в търговската верига като доставчик. Хубавата част на стъпването на търговските вериги в България, че те изискаха бизнесът да е на светло, да отговаря на всички условия за безопасност, да са въведени основните стандарти - европейски и световни. Всичко това е инвестиция", категорична е Кукушева.
Зам.-председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Цветан Цеков е съгласен, че увеличение през последните 12 месеца има. По думите му то не е символично, но трябва да се има предвид, че се тръгва от много ниска база - поне при неговия отрасъл.
"В общи линии, местните производителите се използват като буфер - тотално се налага стока на външните производители. Просто, когато нямат доставка на някаква стока, тогава се обаждат за някакви дребни количества", обяснява той.
Шефът на асоциацията Христо Цветанов обяснява защо трудно се завладяват щандовете на супермаркетите: "Производителите на плодове и зеленчуци са малки по мащаб - ние нямаме индустриално производство. Откъде ще дойде това нещо?"
Председателите на Асоциацията на месопреработвателите и Асоциацията на млекопреработвателите Илонка Аврамова и инж. Димитър Зоров са даже по-крайни - и двамата не виждат тенденция предлаганите по щандовете на веригите български продукти да стават все повече.
Докато не дойде законът
Според Цеков, целият шум около условията, които веригите предоставят на българските производители, е довел до падането на някои от най-драстичните мерки, но това е само временно явление. По думите му търговците и сега си вземат отстъпки - под формата на глоби, които налагат на партньорите си. Например - връща се цяла партида и се търси неустойка заради визуални дефекти на плодовете от една касета или пък се обявява сериозен брак.
"Преди около две седмици имахме разговори с една от веригите и беше поискано веригата да се ангажира с това поне да не увеличава бонусите си за тази година - те казаха, че не могат да се ангажират, това е пазарна ситуация, има повишени разходи за суровини и т.н.", разказва Димитър Зоров.
Продуктите от животински произход не могат да бъдат връщани без разрешение на Агенцията по храните, но пък в договорите има един предвиден бонус, наречен "Свеж сервиз". Това на практика е брак, който задължително се плаща от производителя, без значение дали реално има развалена стока, или не.
Обратно пред щанда
Данните на националната статистика за август 2013 г. показват ръст в индекса на оборота за търговията на дребно в неспециализирани магазини (близо 10% на годишна база според сезонно изгладени данни), а е показателно и това, че и Kaufland, и Billa, и Lidl са отчели по-големи приходи от продажби през 2012 г. в сравнение с предходната година.
Битката на пазара на бързооборотните стоки в никакъв случай не е лесна (иначе нямаше вериги като "Рамстор" да са само далечен спомен), но днес магазините на хранителните вериги са сред местата, в които се харчи най-голяма част от семейния бюджет. Затова и всички планират разширяване.
"Не предвиждаме да закриваме хипермаркети през следващите 1-2 години, предстои да открием хипермаркети в Перник, София и Карлово", коментират от Kaufland. Към началото на 2013 г., те имаха 42 магазина.
Billa са открили 5 нови обекта от началото на годината и планират още няколко до края й. Веригата посрещна 2013 г. с 86 търговски обекта. "Освен в експанзия инвестираме още в реконструкция на съществуващите магазини. За тази година сме реконструирали 3 обекта, 2 са в процес на реконструкция, а за 2014 г. сме планирали още", обяснява Николай Петров. Обновените супермаркети имат салатни барове с плодови и зеленчукови салати, грил продукти, зеленчукови и плодови фрешове и т.н.
"Фантастико" също вече от няколко години работят по мащабна програма за обновяване на магазините си, която комбинират с отварянето на нови обекти.
Lidl, които са по-отскоро на пазара, планират да посрещнат 2014 г. с 3 магазина повече. Към момента, те имат 67 обекта в страната.
И на кого продаваме
"Нашата маркетингова стратегия и рекламата ни не са насочени към определени групи от хора, а към всички клиенти на българския пазар". Горе-долу така и трите запитани вериги отговарят на въпроса дали дългосрочните им стратегии се влияят от демографските изследвания, според които пенсионерите (които обикновено имат по-малка покупателна способност) ще стават все по-голяма част от населението през следващите години.
"От една страна, българинът като цяло е консервативен в хранителните си навици. Задължително е присъствието на мляко и традиционните млечни продукти, както и месни деликатеси, централна е ролята на хляба, но - от друга страна - е налице подчертан интерес към нови предложения: напр. от седмиците, посветени на различни кухни, като френска, италианска, испанска, мексиканска, азиатска и т.н.", посочват от Lidl.
Според Николай Петров от Billa България, хората у нас са ценово ориентирани, но не и до степен, в която да жертват качеството.
Друго специфично за България, което отчитат и трите вериги, е, че у нас не са толкова популярни големите обекти, разположени в покрайнините на града (каквито има в САЩ) - нашенецът предпочита да пазарува от магазина, който е близо до дома му.
***
Трите вериги са с различен профил - дискаунтър, хипермаркет и супермаркет, но въпреки това в поведението си изглеждат сходни. В това няма изненада, защото пазарът се успокои от кризисни сътресения и влизане на нови играчи.
Сега е добър момент любовният триъгълник производител-търговец-потребител да се извади на светло и отношенията вътре в него да станат наистина европейски. От тази верижна реакция ще спечелим всички.
