За опасността от супергероите

Супергероите в комиксите (а след това в анимациите, филмите и сериалите) би трябвало да дават пример. Те са силни, смели, преодоляват страховете си и се борят срещу злото и срещу несправедливостите. По този начин вдъхновяват децата по света сами да бъдат по-добри хора. Поне такава е идеята.

Истината обаче, поне според Американска академия по педиатрия, е, че методите, които супергероите използват във филмите, са далеч от добри и дори носят след себе си повече разрушения от действията на злодеите.

Това мнение беше изразено по време на Националната конференция на педиатрите в САЩ и представя идеите за надарените със супер сили герои по съвсем различен начин.

"Ние на практика открихме, че за час в комиксите героите извършват по-голямо количество насилие отколкото антагонистите. Докато протагонистите са извършили средно по около 22,7 акта на насилие, при "лошите" средният брой е по 17,5 насилствени акта на час", обяснява Джон Мълър, студент от Държавния колеж по медицина "Пен" и водещ изследовател в проекта.

Изследването разглежда 10 супергеройски филма от 2015 г. до 2016 г.: "Отряд Самоубийци" (Suicide Squad), "Батман: Убийствената шега" (Batman: The Killing Joke, "Костенурките нинджа 2" (Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows), "Х-Мен: Апокалипсис" (X-Men: Apocalypse), "Капитан Америка 3" (Captain America: Civil War), "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" (Batman v. Superman: Dawn of Justice), "Дедпул" (Deadpool), "Фантастичната четворка" (Fantastic Four)," "Ант-Ман" (Ant-Man) и "Отмъстителите: Ерата на Ултрон" (Avengers: Age of Ultron).

За да се отсее какви герои извършват актове на насилие, всеки ключов персонаж в тези филми се класифицира като протагонист (добър) или антагонист (лош).

След това учените се заемат с това да идентифицират всеки акт на насилие във филмите, да го анализират и да дадат оценка за това колко насилствени акта се извършват средно на час като устойчива единица, по която да се направи самото сравнение.

Във всички филми общо са регистрирани 2191 насилствени акта за протагонистите и 1724 акта за антагонистите.

"Това е важно, защото толкова много деца гледат на тези супергерои като на позитивни модели и хора, на които биха искали да приличат", обяснява Мълър. Дава пример с Хелоуин, където масово децата се маскират като герои от комиксовите филми.

Най-често срещаният като тип акт на насилие е започването на бой. При общо 1620 такива случая, описани от екипа на Мълър, само в 599 боят е започнат от "лошите". След това следва употребата на смъртоносно оръжие - нещо, което се появява в 1263 пъти по време на филмите. И тук "добрите" водят, след като в 659 от случаите те са тези, които използват оръжието, спрямо 604 пъти за лошите.

Другите категории на насилствени действия, които са регистрирани в изследването са унищожаване на чужда собственост, тормоз, сплашване, изтезания и убийства. Само при сплашването и изтезанията  лошите водят на супергероите - 237 за тях срещу 144 за героите.

Самият Мълър признава някои от слабостите на изследването си. Той и екипът му не анализират мотивите за извършване на насилствените действия - нещо, което поне частично може да ги оневини за част от тези актове и така те да бъдат приети по-добре.

Изследването също така установява, че мъжките персонажи, независимо дали добри или лоши, са извършили средно по 33,6 акта на насилие на час, в сравнение с едва 6,5 подобни действия при женските персонажи.

Според Брад Бушман, професор по комуникация и психология в Държавния университет в Охайо, всичко това може да бъде много проблемен елемент при възпитанието на децата, особено на фона на това колко лесно се впечатляват те и как превръщат такива супергерои в свои модели за поведение.

"Ние знаем, че децата са силно повлияни от медийните герои. Те мислят, че подобни персонажи са готини и вероятно могат да имитират тяхното поведение", каза Бушман, който не е участвал в новото проучване.

За него е обезпокоително, че извършителите на насилствените действия се приемат за позитивни персонажи, а агресията е оправдана, стига да е извършена от някой от "добрите".

Според Сара Койн, професор по човешко развитие, човек е много по-склонен да подражава на насилие, когато то е представено като оправдано от дадена кауза или когато извършителят е представен като добър и морален. Тя също се занимава с изследвания за това как супергеройските предавания влияят на поведението на децата.

Въпреки че различните сериали и филми за супергерои се правят често и за по-възрастна аудитория, те са особено популярни сред най-младите зрители. Въпреки това самото изследване е направено само с филми, направени за възраст 13+.

Съветът на Койн към родителите е да не позволяват на децата си да гледат подобни филми, докато не са на възраст, на която могат да разберат темите, залегнали в тях.

Въпреки това, ако възрастните решат да оставят детето да гледа филм със супергерои, тя предлага родителите да говорят с детето за това, което то е видяло, за да се уверят, че го разбира правилно. Според Койн чудесен разговор ще бъде, ако родителите обяснят на детето какво се случва в реалния свят, когато някой удари друг човек.

Защото, все пак, в реалния свят този, който пръв проявява агресия, рядко е добър.