Манинг, Сноудън, Асанж, Миранда, Guardian... С всеки ден получаваме все повече и повече потвърждения за една тезата, в която не ни се иска да вярваме: че в момента сме във война.
Необявена, безшумна, но все пак абсолютно реална война
За разлика от обикновените войни, в гражданската война няма ясно разграничена фронтова линия, а воюващите страни са неотличими по цвета на униформата. Войниците от противниковите армии могат едновременно да бъдат и на една и съща територия, и в един и същ град, дори и в едно и също семейство.
От едната страна на фронта е управляващата класа. Богати и влиятелни, те са свикнали да контролират всички, но не обичат да отговарят на въпроси. Те са свикнали да вземат решения и вярват, че го правят в името на всеобщото благо. Много от поддръжниците им въобще не са богати и не са влиятелни; те обаче се боят от всякакви промени, или просто не искат да променят старите си навици, или пък имат личен интерес. Или, не на последно място, се боят да изгубят и малкото, което имат.
Или пък просто не са достатъчно умни, за да разберат същността на сегашната революция.
От другата страна е цифровото поколение. Независимо от пол, възраст, културни традиции и географско местоположение, тези хора общуват помежду си и намират общ език отвъд многото си различия. Те поставят под въпрос ценностите и убежденията на своите родители. Наричаме ги "поколение", но въпросът изобщо не е във възрастта.
Тези хора са изградили свои собствени ценности, притежават аналитичен ум и инструменти, които им позволяват бързо да намират противоречия, да задават правилни въпроси и да разпръскват мъглата на пропагандата. Независимо от хилядите километри, които ги разделят, те чувстват своето единство и са способни да съчувстват на всички останали хора.
Разрастващата се пропаст
Някога се смяташе, че е само въпрос на време, докато цифровата култура стигне до всички хора и така пропастта между двата лагера постепенно ще изчезне по естествен път.
Но, независимо от масовата популярност на Twitter или смартфоните, пропастта не намалява. Напротив, нещата вървят на все по-зле. Поколението на властта не приема цифровата култура. То само използва цифровите инструменти за своите цели, без да ги разбира наистина - като диваци, които правят груби подобия на самолети в изоставената база с надеждата военните и техните дрънкулки да се завърнат.
В резултат на това музикантите започват да преследват собствените си фенове, вестниците създават в Интернет препълнени с реклама копия на хартиените си страници, а младите (и не толкова младите) политици използват Facebook и Twitter за публикуване на прес-рилийзи, без дори да се опитват наистина да общуват със своите избиратели.
Преди четиридесет години двама журналисти показаха на света, че президентът на най-могъщата свръхдържава е използвал службите, за да подслушва разговорите на политическите си противници. Разследването им донесе награда "Пулицър" и доведе до оставката на Никсън.
Сега активистите от цифровото поколение показаха на света, че президентът на същата държава подслушва целия свят, а войниците от армията му цинично избиват гражданско население. Още един "Пулицър"? Не, 35 години затвор за един от тях и преследване на всички останали по целия свят. А президентът, за който стана дума, получи Нобелова награда за мир.
Смерть журналистики
За разлика от ерата на Уотъргейт, вече не можем да вярваме на пресата. Журналистите престават да извършват дори най-повърхностни разследвания. Вестниците са се превърнали в инструменти за пропаганда и развлечение. С дори капчица критично мислене, за няколко минути търсене в Google можете да опровергаете повечето новини от съвременните медии.
А когато малцината останали истински журналисти се опитват да се заровят по-дълбоко, членовете на семействата им биват арестувани и разпитвани безпричинно, получават заплахи, а оборудването им се изземва и унищожава. Сайтът Groklaw, изиграл ключова роля в много съдебни процеси в софтуерната индустрия, неотдавна приключи съществуването си, тъй като създателят му не вижда как би могъл да работи в условия на тотално подслушване.
Управляващият елит очевидно е решил, че журналистиката трябва да служи само за да се насаждат две неща: страх от тероризма, за да бъде оправдан тоталният контрол, и страх от загубата на работни места, за да се създава фалшиво впечатление за неизбежност.
Вероятно те го правят даже без лоши намерения. Повечето от тях са дълбоко убедени, че работят за благото на обществото и знаят какво е добро и какво е лошо за цялото човечество.
Може да смятате, че подслушването и изчитането на пощата или делата срещу WikiLeaks са незначителни подробности, а реално значение имат само икономиката, работните места и спортът. Но всички тези неща индиректно зависят от резултата от водещата се в момента война.
Повечето финансови кризи и войни са се случили в резултат на действията на управляващата класа. А цифровото поколение, което се опитва да предложи нещо ново, е със запушена уста, заглушавано, преследвано и осмивано.
Паника
През 1974 г. управляващата класа относително лесно се примири с факта, че ще се наложи да принесе в жертва Никсън и още няколко най-скандални фигури. В аналогична ситуация сега те са наплашени, изпаднали са в паника и повече не са способни да действат разумно. И се опитват на всяка цена да накажат своите изобличители, както и да запушат всякакви изтичания на информация, надявайки се, че това са само отделни и несвързани един с друг случаи.
Без да се колебаят, те използват антитерористични закони срещу журналистите. Тези, които го предсказваха преди година, биваха обявявани за параноици. Но дори най-крайният параноик не би могъл да си представи, че ще се окаже прав толкова тотално и толкова бързо. Сега повече ни плаши държавната война с тероризма, отколкото самите терористи.
Много показателен пример беше унищожаването на твърдите дискове на Guardian - безполезен до степен на абсурд акт на политическо насилие, извършен от британските власти, които налагат волята си чрез заплахи към уважавано и авторитетно издание.
Това също така е и демонстрация на абсолютното неразбиране на съвременния свят от управляващата класа. Прикривайки се със смехотворния си авторитет и пълномощия, зад които не се крие нищо освен невежество и арогантност, управниците откровено обявяват война на всеки гражданин на света.
Това е война, в която те не могат да победят; война, която вече е изгубена. И все пак те ще се бият докрай и още много животи ще паднат в жертва. Хора ще бъдат хвърлени в затвора, изтезавани, арестувани, сплашвани, докарвани до самоубийство и преследвани по цялата земя.
Това се случва още сега и ако сте имали лошия късмет да се качите на неподходящ самолет или да изпратите писмо на неподходящ човек, и вие може да се окажете следващи в списъка. Неутралитетът вече е невъзможен. Просто вече сме във война.
