Умението да зададеш тона на обществения разговор прави разликата между политика и истинския държавник.
Големите политически лидери остават в историята не само с действията, но и с думите си, които поставят основата на бъдещото разбиране за епохата, в която живеем.
Рузвелт вади нацията си от Голямата депресия със своя New Deal, а в края на живота си след дълги години управление напомня, че "голямата власт означава и голяма отговорност". Чърчил мобилизира британците за войната срещу Хитлер с признанието, че "не предлага нищо друго освен кръв, мъка, сълзи и пот", след което с една реч спуска "Желязната завеса от Шчечин до Триест". Рейгън назовава "империята на злото" и обявява борбата с нея за своя главна задача. Бил Клинтън пък постави новата цел на нацията си, като я формулира точно с две думи: "Икономиката, глупако".
Посланието на добре премислената провокация има много по-голямо въздействие, отколкото напоителното празнодумие. Но ако е вярно, че великите умове обсъждат идеи, а дребните - хората, то изводът за българския политически елит е печален.
Нашият общ разговор вечно се върти около въпроса "Кой?", чийто най-редовен отговор започва с "Аз", а диалогът продължава с "Ти ли, бе?!". И няма как да е иначе в страната на "братовчедите" и "лошия материал", на "обръчите" и "порциите", в която сини аристократи, родени "със сребърни лъжички в устата", водеха борба срещу червени аристократи, поемащи "вината само с мезетата".
Ако си мислите, че безбрежният бъбреж на Анна Баракова за живота, политиката и народното представителство е неприемлив, може би ще бъде любопитно да си припомните през какъв "разговор" премина българският политически елит, за да се стигне дотук. Да стигне до момента, в който един от най-високопоставените хора във властовата йерархия - главният прокурор - да попита "Къде е държавата?", сякаш този въпрос е страничен на неговата собствена отговорност.
Политическата памет страда от избирателна амнезия. Затова, без претенции за изчерпателност, решихме да изберем някои от най-емблематичните цитати от българския преход за последните години.
Някои ключови фрази стават запазена марка на авторите си. Други пък преследват политиците като кошмар до края на кариерата им.
Значи на Петър Стоянов репликата бе: "Иване, кажи ИМ, те ще те разберат"